Де е България?
Експресните резултати от преброяване на населението, сградния и жилищен фонд на България вече е факт. И колкото и черни да бяха прогнозите, че сме се "стопили" под 7 млн. души, те не се потвърдиха. Но фактите са си факти. Топим се и видимо това, като че ли, не притеснява никого.
За българите от векове се знае, че са здрави като кремък и устойчиви на всякакви превратности. За жалост на промените, носещи ни свобода, не можем да устоим. Ще попитате защо? Ами, защото никой, милеещ и почитащ земята си, не я напуска.
По времето на "Тато" една от най-често повтаряните максими беше: "Учи, мама, да не работиш". И децата учеха. Да, ама на тая земя й трябват работници, труженици, чиято пот да я напоява, за да се ражда хлябът ни... Тази максима, за съжаление, ни "изяде главата".
Никой родител, който обича детето си не го глези, а го възпитава да е отговорна единица в обществото и от това да зависи неговият просперитет и този на семейството и държавата му... А сега какво?! Почти всички, дето учиха и са можещи, и са знаещи са в чужбина. Само че, колко от тях "не работят", задето са учили?!
Повечето от тях я мият чинии в някой ресторант, я слугуват в чужди къщи... и пак за хляба... С една дума: работят, но не в България - държавата, която ги е отгледала и изучила, а в странство. Онези пък, които останахме като патриоти да защитаваме последния бастион, станахме "граждани", защото градският живот е по-лесен, консуматорски и не изисква потта ни...
Картината е страшна и безнадеждна - 146 села в страната ни са без нито един жител. Това показва последната статистика. Само във Великотърновска област за 10 г. селата-сираци от 34 са станали 59. А в Северозападна България... Ами тези, в които не е останал "камък върху камък" дори, каквото е великотърновското село Мъртвината?! И не е само то... Не, че материалите не са влезли в употреба на някой предпиемчив новоевропеец... Въпросът обаче е друг.
Като говорим за статистика и за стопяване, няма как да не бъде засегнат един друг, болезнен за някои, въпрос. Според мен обаче - съществен.
Оказа се, че гр. Сливен е с най-младо население. Ами, раждат хората, ще кажете. Така е, раждат... Ромите. Нищо лично - и те са хора като всички нас, но друга ми е болката. Когато става въпрос за българско население, включваме ги безапелационно в статистиката. И така е редно! Но, заговори ли се за социална интеграция - тогава се делим. И защо, питам аз? Социално слабите българи, напуснали домовете си, селата си и родината си, за да търсят препитание на чужда земя, не са ли новите "катунари" на България?
На тях кой ще им помогне? Ще направи ли нещо държавата или само ще отчита факта "стопяване на нацията", а после ще ни интегрира и нас?! Какво пък... Отдавна сме привърженици на максимата, че "чуждото е по-добро" от нашето. Отдавна тази реалност пропиля живота ни. И какво правим: внасяме "отвън" онова, което нямаме. Извинете, ще уточня: това, което имахме, но загубихме лекомислено - и хляб, и достойнство, че и култура.
Сега, както е тръгнало, ще трябва да си внасяме и народ. Базата я има - пустеещи села. Кандидати едва ли ще липсват, например японците - много от тях имат нужда от жилище. Ако се съгласят може и да ни понаучат на дисциплина, отговорност и старание. Тогава за България, макар и като "една човешка длан" с гордост ще пеем, че е "земен рай"...
Дано само не дойде време да питаме: "Де е България"... Дано...
Таня Георгиева, Север.бг
