Еми Барух: Детската травма на еврейството
стоп кадър/НОВА
Върху географската карта на еврейските травми имаше една-единствена незасегната зона. Вече я няма. В Израел беше извършен погром. Това отключи бесовете на фундаменталистите от многото страни на тази война.
Поколения наред детската травма на еврейството, която формира поведенческите стратегии на юдейските общности, е Погромът: чувството за несигурност; ужасът от преследването; перспективата, че ще трябва да бягаш от земята, която са населявали бащите ти; никога да не си "у дома"… Разкази за погроми и спомени от погроми са гравирани в колективното подсъзнание. Те стоят там като латентна заплаха срещу съвместния живот с мнозинството.
Идеята за създаване на еврейска държава е част от илюзията за намиране на място, където това не би могло да се случи.
"Вие никога няма да сте у дома си тук…"
Случи се. Върху географската карта на еврейските травми имаше една-единствена незасегната зона. Вече я няма. В Израел беше извършен погром. И това отключи бесовете на фундаменталистите от многото страни на тази война.
"Същността на посланието на Хамас към Нетаняху и неговата крайнодясна управляваща коалиция от еврейски ултраортодоксални расисти е следната: Вие никога няма да сте у дома си тук - без значение колко от нашата земя нашите арабски братя от Персийския залив ще ви продадат. Ще ви принудим да загубите ума си и да извършите дивашки неща с Газа, които ще принудят арабските държави да ви избягват", написа коментаторът на "Ню Йорк Таймс" Томас Фридман, който от десетилетия следи събитията в Израел.
Зиналата паст на омразата поглъща деца, лекари, цели семейства
След експлозията в болницата в град Газа светът се събуди потресен от зловещата статистика и от хипотезите за онова, което ще последва.
Все повече експерти се обединяват около версията, че трагедията е предизвикана от неуспешно изстрелване на ракета от Палестинския ислямски джихад - втората по големина въоръжена групировка в ивицата Газа, която има свое собствено бойно крило - бригадата "Ал Кудс", и собствен ракетен арсенал. Тя също е подкрепяна от Иран, тя също желае унищожаване на държавата Израел и подкрепя действията на Хамас.
Но има ли някакво значение, ако "своите" по погрешка са убили "свои", когато зиналата паст на омразата и отмъщението вече е погълнала деца, невинни хора, лекари, цели семейства…
Спекулативни биха били всички бързи анализи, които се опитват да направят дисекция на информационните потоци в този момент, на каналите, по които са се движили разузнавателните досиета, на тактическите планове, на полезните ходове, на тайната дипломация - ако все още има такава. Рано е за анализи.
Нищо сигурно няма по пътя напред
Но не е рано да видим релефния силует на онова предчувствие за погром - детската травма на еврейството, която започна да напомня за себе си в знакови средища в света.
Синагогата в Берлин беше атакувана с коктейли Молотов, в Лондон и Ню Йорк, в Канада и Франция, както и на много други места по света бяха палени израелски знамена. На една ограда в София се появи надпис "еврейските деца на сапун"...
И това е само началото.
Израел има право да защити себе си. Палестинците имат право на своя държава. Хамас трябва да бъде унищожен. Но как ще стане това, след като Хамас е проникнал в нервната система на палестинците, крие се зад телата им и разнася своята екстремистка зараза, насъсквайки децата им. Нищо сигурно няма по пътя напред след толкова пропилени години и толкова изгорени мостове.
Единственото сигурно е, че кръвта и на евреите, и на палестинците е червена.