КНСБ: „Обърнете рамката на бюджета към хората“

С вицепрезидента на КНСБ Валентин Никифоров разговаряхме за подкрепата, която оказват и не оказват на протестиращи, антипротестиращи, за сигурността на улицата и в дома и за организиране на ефективните стачки, ако не се приемат исканията на синдикалистите, записани в 9 точки, спред които повишаване на заплатите и спиране на увеличението на възрастта за пенсиониране.

Г-н Никифоров, защо КНСБ като синдикална организация не подкрепи протестите през февруари, при положение, че народът, излязъл на улиците имаше само социални искания? Защо тогава нямаше подкрепа от синдиката, а сега - има? Тогава по-малко ли бяха безработните и социално слабите, отколкото сега?

КНСБ е достатъчно голяма организация, с над 350 000 синдикални членове, за да се присъединяваме и да подкрепяме. Правим наша политика, която се определя от координационния съвет на Върховния ни орган между конгресите. При нас членуват хора и с леви, и с десни убеждения, от центъра. Ние защитаваме само икономическите и социални интереси. Другото, което искам да кажа на читателите е, че по закон в България на синдикатите е забранена политическа дейност - това "Партиите вън!" мисля, че е точно такава дейност.

Щабът на Дончо и на Ангел, хората, които водеха протестите през февруари, се намираше в сградата на КНСБ на втория етаж. Така че, ако във Велико Търново някои не са разбрали, искам да поясня това. Единствената организация, една политическа партия - ВМРО, протестирахме пред ДКЕВР с обвиненията за неясни сметки, с обвиненията за това, че цената на ел. енергията се определя партийно, а не на база икономически данни. С нашия митинг на 20 ноември категорично заявихме исканията си за по-високи доходи, да се спре постоянния ужас от увеличаване на пенсионната възраст и стаж, което непрекъснато става при всички правителства, защото и за следващата година за 1 и 2 категория труд осигурителния стаж продължава да се повишава с по 4 месеца. Имаме нашите синдикални искания в 9 точки, които са продиктувани от това, което направихме като допитване до синдикалните ни структури във фирмите и организациите.

Вие настоявате за увеличаване на заплатата с 10% в бюджетната сфера. Това няма ли да доведе до по-голямо напрежение - дори и президентът на КНСБ Пламен Димитров предупреждава за "конфликтни ситуации", ако не се чуе гласът на работещите. Но в случая 10% в бюджетната сфера звучи, меко казано "дискриминационно" спрямо другите работещи?

Нашите искания бяха в едно мотивационно писмо, вярвам, че и във Велико Търново хората, които пристигнаха оттам за протеста на КНСБ, знаят. Ние искаме по-високи доходи и първото ни искане бе минималната заплата от 310 на 340 лева. Знаете, че бяхме в Тристранния съвет, разбрахме се с работодатели и правителство. Искахме необлагаем минимум за 400 лв., защото преди изборите, много политически партии обещаха, че необлагаем минимум ще има минималната работна заплата. След това започнаха корекциите. Искаме да сме сигурни, че ще получаваме редовно работните си заплати, защото вярвам, че и във вашия регион има хора, които отиват на работа, трудят се и получават 60%-80% от работните заплатаи. Трябва да се криминализира това действие на работодатели, които умишлено не плащат работните заплати.

Така че ние имаме икономически и социални искания, на улицата една част от протестиращите имат други искания, но ние не може да се присъединяваме. Много е голяма организацията, за да се присъединяваме към 170-200 човека или 2000, защото нашият митинг беше приблизително около 8000 човека. Ние не искаме повишаване на заплатите да е само на администрацията. Ако отидете и погледнете какви са заплатите в социалните домове... Там изискванията са като в музеите – иска се висше образование и западен език, а започват с 380 – 400 лева заплата.

Ето затова е смешно и жалко, затова казваме: "Ние не искаме да сме повече работещи бедни.” Това, което се прави като първа крачка, е облагаем минимум от 340 лв. Добро е, но не е достатъчно. Затова президентът Пламен Димитров заяви: "Направете така, че бюджет 2014 да е обърнат към хората. Чуйте гласа на работеща България, на тези, които изкарват бюджета на държавата. Защото, ако ги няма тези, които произвеждат и брутния вътрешен продукт в голяма част от производството, няма с какво да правите тези социални политики. Някой трябва да произвежда и парите да ги има.

Ще има ли още протести? По думите на д-р Тренчев от "Подкрепа" един протест нищо няма да реши и това, което се случва в момента е "преразпределяне на парчетата от баницата"?

Не искам да коментирам д-р Тренчев, защо те не бяха с нас. Но за нас спиране на повишаването възрастта на пенсиониране в 1 и 2 категория на хората, които работят във вредни условия, е основно и фундаментално. Ако за колегите не е важно, трябва да кажат защо. Заплатите - по същия начин. Ние проведохме няколко поредни протеста и демонстрации. Първата протестна демонстрация беше на работещите, които бяха от "Напоителни системи". Хората не бяха получили от 3 месеца работните си заплати. Проведохме и с "Български пощи" на 25 септември тази година - шествие-митинг пред Министерски съвет.

България изпълнява евродирективата за универсална пощенска услуга - в най-отдалечените населени места на великотърновски регион да се занесе пратката или писмото, а то струва пари. И, за да се изпълни тази държавна задача, 22 млн. допълнително трябваше да се дадат на "Български пощи". За да се изпълнява тази директива в Германия, държавата даде над 1 млрд евро. В България държавата възлага тази задача и забравя да си плати. Затова работещите в "Български пощи" средната брутна заплата в момента на експлоатационния персонал - пощальоните е 350 лева.

И ние затова заявихме: "Елате, поработете, живейте с такава заплата 2-3 месеца, г-да Управляващи и да ви е здраве.” Затова не приемам доводите на колегите от "Подкрепа", защото с тези 2 протеста решихме заплатите на 1 600 човека от "Напоителни системи" и на 8500 човека в "Български пощи". Митингът на 20-ти не бе първият ни без "Подкрепа", провеждали сме и други митинги без тях. Първият митинг срещу кабинета на Бойко Борисов беше на 7 октомври 2010 г. - "Не на пенсионната и здравна реформа". Колегите имат своя политика. Това, че се оттеглят от Националния съвет за тристранно сътрудничество, е тяхно решение.

Имате ли вече някакви отговори и в какъв срок очаквате нещо да се промени? Кои искания да се изпълнят най-рано?

Малък е пробивът, но от заплатите 340 лв. 10%-ия данък ще се връща на хората. Действително, препратихме го малко във времето назад, но това е първият пробив, защото същите тези управляващи въведоха този плосък данък и тогава не ни чуха, когато им обяснихме, че плоският данък дава повече пари на богатите и взема на по-бедните, ако няма необлагаемия минимум.

Второто, което е, имаме уверенията по отношение на пенсионната реформа. На практика водим преговорите това да стане до края на годината. Ако не, от началото на годината ние ще проведем срещи с всички народни избраници по региони, където има хора от 1 и 2 категория, за да ги запознаем. Това ще бъде в Смолян, Кюстендил и Благоевград, където са миньорите, в Бургас, където са химици и миньори и на всички други места, където има миньори, металурзи, енергетици и химици, за да им кажем, че не може да даваш на военните това, което се случи сега с бюджета - да им върнеш старата система на пенсиониране. Ние тогава ще поискаме 10 г. под земята и 47 г. възраст за миньорите, за да бъдат пенсионери. Щом за военните може, трябва да може и за другите работещи.

Затова заявихме, че искаме сигурност - сигурност на работното място, не по всяко време да ти връчат предупреждението за освобождение. Сигурно да имаш и на улицата, и в дома, че няма да те оберат. Затова и водим тези преговори по регионите и се опитваме инвестициите, които се отпускат по отделните оперативни програми - "Транспорт", "Регионално развитие" и др. да се разпределят така, че към регионите с повече затруднения, да се насочат средствата натам.

Но виждате какво се случва в момента и с много други програми, от които има заплахата да бъдат спрени средствата. Не по вина на синдикатите, а на тези, които ни управляват. Затова и нашия митинг беше едно предупреждение и президентът Пламен Димитров точно това заяви: "Ако се обърне рамката на бюджета към нуждите и исканията на хората, живейте и управлявайте. Ако не - има и други синдикални действия, до които ние винаги можем да достигнем.

Какво имате предвид? До къде ще стигнете?

Други действия, които са и граждански и синдикални, вкл. и ефективни стачки. България е една от малкото държави, в които няма регламент за национална стачка. Това е едно от предложенията на синдиката. Конституцията дава правото на всеки български гражданин - когато са ти нарушени икономическите интереси, да протестираш и стачкуваш. Законът за стачките е приет преди Конституцията и той ни затваря само във фирмата и ведомството.

<< Sever.bg във Facebook >>