Деветосептемврийският преврат  е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат". Това сочи справка в Уикипедия.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.

Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

За датата 9 септември наистина много се е говорило, говори и ще се говори. За да сме безпристрастни, събрахме мнението на политолог, репресиран и общински съветник от БСП и учител по история. Ето, какво казаха те за Север.бг за днешната дата. Изводите оставяме на вас:

Тодор Галунов, политолог, преподавател във Великотърновския университет "Св. Св Кирил и Методий":

Проф. Галунов, какво е мястото на 9 септември от политическа гледна точка днес?

Мястото на 9 септември, както и мястото на много дати в българската политическа практика, дълго време ще остане дискусионно. Все пак ние някакси залитахме от едната крайност в другата. От идеята, че 9 септември беше датата, на която тръгнахме към нов тип общество, до пълното отрицание на датата. Както и да погледнем, на 9 септември единственото, което се извърши в България, е смяната на едното правителство с друго. Друг е въпросът, че в последвалите дни и месеци, в България бяха извършени много политически репресии, политически убийства, които тласнаха страната по нов път. На 9 септември в България не се извърши някаква революция. По-скоро това беше началото на един процес, който трая около 3-4 години и след финала на който България промени своя облик.

В какъв аспект?

България престана да бъде част от тези държави, които ние наричаме държави от типа "западна демокрация" и трайно се привърза към Източния блок. Друг е въпросът, че много често се пропуска, че на 9 септември демокрацията в страната ни не беше ликвидирана. Това се случи още на 19 май 1934 г. Към тази дата реално не съществуват политически партии, които да извършват нормално своята легална дейност. Разликата беше, че на 9 септември 1944 г. се направи опит този режим да започне да придобива по-лява политическа окраска и в последвалите месеци и години стана ясно, че от един, по същество безпартиен и авторитарен режим на Борис III, ние направихме преход към режим, който все повече наричахме социалистически и комунистически. При това положение 9 септември 1944 г. не е датата, на която България разшири своята демокрация. Напротив! Шансовете за българската демокрация понамаляха доста и България тръгна към един недемократичен път. Всъщност още повече усили скоростта си към един недемократичен път на развитие. Но пак казвам, че корените на това са на 19 май 1934 г. А някои от участниците в тези събития са едни и същи.

В геополитически план България е малка страна и това я прави зависима - Изтокът или Западът дават възможността за по-добър живот на хората, с всичките плюсове и минуси?

Тук има сблъсък на две гледни точки и, може би, на поне две поколения. Едното, което живя в периода след 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г. и другото, което живее от промените на 10 ноември до сега. Струва ми се, че нашето поколение или това, което е близко до нашето, до голяма степен вече е направило своя избор. Ако след години, след десетилетия, има нова промяна, това ще бъде избор на другото политическо поколение. Така че, в близките десетилетия, България (така поставен въпросът - източния елемент или западната демокрация) направи своя избор в посока тази демокрация, която наричаме западна, с всичките плюсове и минуси, които можем да вложим в това понятие.

Дали са живели по-добре тогава или се живее по-добре сега... Отново е въпрос на гледна точка. Като човек, живял и в двете епохи, ми се струва, че сега се живее определено по-свободно, по-леко, от гледна точка на тази свобода, която наричаме "политическа". Все пак сега никой не ни преследва и не ни вкарва в лагери за нашите убеждения.

Чисто икономически обаче, част от хората (говоря за тези от по-старото поколение, които по някаква причина са останали без работа - дали заради липса на квалификация или лошо стечение на международните пазари, било, поради лоши поредни реформи), сякаш са доста разочаровани от прехода. Но на този етап България няма друг път, освен все още да бъде един лоялен член на ЕС. На този етап ЕС, в каквато и криза да бъде (а, че криза има, то се вижда!), няма някаква алтернатива.

България е малка държава, но не е съвсем малка - в Европа има и по-малки от нея, но тя много трудно може да се опълчи и да провежда някаква своя, ултранезависима политика. Така че, изборът на този етап е направен... Ние сме част от тази демокрация, която условно можем да я наречем "западен тип", но в България не функционира кой знае колко добре. Друг път засега няма. Дали след 20-30 г. ще има друго решение, може би ще коментират други хора...

Г-н "Неудобен въпрос" /задава неудобни въпроси на всички политици, с които се среща - б.а./ или Иван Бейков, ортодоксален антикомунист и контрареволюционер, както обича да се нарича. Съвременник и участник на събитията преди и след 9-ти септември. Родом от  село Градище, Община Левски. Бил е политически емигрант в САЩ близо 20 години. Лежал е в затвора в Плевен, Белене, Шумен общо седем години, пет месеца и 20 дни. На 19 г. набеден, че е бил организатор за свалянето на властта. След падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Бейков се завръща в България. Сега Иван Бейков живее във Велико Търново с американската си пенсия и се радва на живота.

Г-н Бейков, как възприемате датата 9 септември 1944 година? Въстание, преврат или революция е било?

Не, никакво въстание не е това. Това е нахлуване на съветската армия в България. Според мен не е нито преврат, нито революция, нито въстание. Защото как съвпадна с влизането на съветските войски в България? Те влизат и ги слагат на власт. Второ – на 9 септември не е имало един германец в България. Със споразумение  преди 9 септември Иван Багрянов изкарал германците от нашата страна. Руснаците влизат  без бой, не са дали една жертва. /Багрянов се оттегля от поста след това –б.а/. Друго – самият кабинет на Константин Муравиев дава пълна първа амнистия и обявява война на Германия и има нареждане, никой да не се съпротивлява. Това е било политическа маневра за завземане на територия.  Дори Чърчил прави изявление и го определя като "изненадващ ход на съветската политика". Аз съм бил гимназист през 1944 година. Баща ми бе мобилизиран. Той бе кмет на родното ми село Градище. Спомням си няколко дена след 9-ти ме извикаха в неговия кабинет. Бил съм на 13 години. Един стана и с бич ме удари няколко пъти в ръцете. Това заради баща ми, но аз каква вина имам за него, аз бях дете. После той бе осъден на 10 години затвор, след войната. Той бе и редактор на въздържателен вестник. А във въздържателните дружества членуваха комунисти, но те са се прикривали. Чичо ми е убит без съд след 9 септември.  Белязано семейство сме. Много млад се включих в антикомунизма. С братовчед ми сме съдени. Серафим Пенчев го осъдиха на 9 години, а мен на 8 години.

Вие сте антикомунист по душа...

Да, и по произход. Една добра дума не съм чувал за комунистите. Когато ме арестуваха на гара Левски бях студент. Бях се върнал във ваканция – вървях по центъра и ме извика един непознат – Каза ми: "Ти си арестуван". В мазата на кметството ме затвориха. Успях да видя първия секретар на градския съвет. Партийният не ме удари. Но секретарят на общината беше як. Той стана и ме удари няколко пъти в лицето и ми рухна кръв. Милиционерът пък ме хвана за косата. Моят въпрос бе те какви са, не са следователи, но са партията, тя те бие и съди. След това ме пратиха в Плевен.  Нищо никой не ме пита, нито каза в какво ме обвинява. Бях в пълна изолация до делото си. Това са  пет месеца. Като ми донесоха обвинителен акт на Плевенската прокуратура от 1949 година нямаше какво друго да чета и само него. Наизуст го научих до делото. "Иван Бейков произхожда от фашизирано семейство и от малък бил възпитан в духа на фашизма...Ръководен само  от злоба против народното правителство, той си поставя за цел с всички възможни средства и по всички начини да оказва съпротива на народната власт. Образувал и ръководил организация, която си поставя за цел подравянето, отслабването и събарянето на установената власт в държавата чрез терористични действия и общоопасни престъпления...". Бях само на 19 години тогава и бях осъден на 8 години.

Най-яркият ви спомен от затвора?

Времето прекарано по затворите не се забравя. То си ми остана като отпечатък в мен за цял живот. Преживял съм и съм бил свидетел на жестоки и покъртителни действия и картини, невероятни за човешкото око. Първо човешката личност на затворника беше поставяна по-долу от животно. Никъде по света, в никой затвор не е имало толкова обиди и огорчения за затворници от личен характер. Гладувахме непрекъснато. 20 януари 1949 година, Ивановден. Тази вечер ще помня цял живот. Въведоха ме в килия №13, известна като стаята на инквизицията. Влязохме в една триъгълна стая, с железни решетки и видях тук-таме кръв по стената. С мен бяха трима яки агенти. Гледам събличат си палтата, от панталоните се подават пистолети. Аз  гледам безпомощен и безмълвен. Те ми викат: "Сваляй палтото си".  Свалих го. "Събуй си чорапите". Събух ги. Направиха ми едно каре и нищо не ме питат. Казваха: "Ти ще си кажеш". Започнаха да ме бият – шамари в гърдите, хванаха ме за косата и ме блъснаха в стенат.  По едно време единият бияч каза – "Дай си ръцете" и с една гума, вътре с желязна пръчка, започнаха да ме налагат. Беше толкова болезнено, подух се, започнах да викам от болка. След това ми казаха да легна по корем. С нещо ми вързаха краката и със същата гума ме биха. Беше ужас. Помислих си – "Тези ще ме почупят". Викам, боли, но те с единия чорап ми запушиха устата. После някой скочи върху гърба ми. Изпращях. Тогава  май съм загубил и съзнание. След това ме прибраха в килията, не можех да вървя три дни. Не мога да го забравя. Не може да излезе миналото от мен. Белязва те за цял живот. И те бият без да ти обяснят в какво те обвиняват. Аз бях само на 19 години. Как ще свалям властта като нито имам пушка, нито танкове, нито някаква организация.

Полезно ли е днес да си спомним миналото – ако не бяхме демократична страна, нямаше да излязат такива истини сега? Вие имате написана и книга "Един, който оцеля 7 години, 5 месеца и 20 дни в лапите на болшевиките"...

Според мен трябва да излизат такива неща. Историята е за това, да изучаваме миналото и някои неща да не се повтарят. Въпреки че съм враг и на този кабинет, няма политически затворници, не те арестуват, не те обвиняват.  Има свобода на словото.

Прощавате ли на тези хора?

Не мога да простя на хора, които са ме държали  от 19 до 27 години без обвинение. Варварство беше.  Защо не се оправяме толкова години? Защото в основата си останаха старите муцуни, наследници на комунистите. Те се пишат демократи, а са комунисти. Гледат властта. Предполагам, че ще има нови избори, няма да удържи сегашният кабинет.

На какво се научихте в Америка?

Научих се да работя. Нямах никаква подкрепа – нито от родители, нито от познати.  Разчитах на собствените си ръце и затова се научих да работя и да разчитам на себе си. Не на власт. От Америка може да се научат много неща. Само един пример – Обама, който е демократ, назначи за министър на войната републиканец. Там има политическа търпимост и се назначават професионалисти хора.

Лидия Прокопова е  общински съветник от БСП и учител по история във Велико Търново.

Г-жо Прокопова, какво се преподава днес в училище? Каква е Вашата гледна точка за датата 9 септември?

В учебниците някъде се казва, че на 9 септември се осъществява държавен преврат. На друго място - смяна на властта и то под натиска на това, че съветската армия е на границата. Но тази смяна на властта е резултат от един близо 4-годишен период и на въоръжена борба, включително срещу терора вътре в страната, и гонене на демократичните сили. Като тази въоръжена борба е била преди всичко насочена не толкова към държавната влас, към царското управление, а по-скоро срещу подпомагането на хитлерофашизма. Затова, че ние сме захранвали фашистката войска с продукти, облекло. Може да се подиграват на тези партизански групи, че са унищожавали мандри, но това са били продукти, които са отивали именно за поддръжка на хитлеристката войска, която е срещу съветската. Така че има изкривяване в учебниците, но тъй като не са преиздавани, трябва да има една ревизия, едно преразглеждане и от позицията на времето да се погледне критично, да се кажат позитивите, и негативите.

Защото един голям период от гражданската борба, огромна част от образованата част на обществото, интелигенцията, са си дали живота именно в името на свободата и на демокрацията, за права  и социална справедливост на по-голямата част от народа. Учи се тази история в VI клас и само се споменава за датата, акцентира се на терора след 9 септември от страна на комунистическата партия и лагерите, а не бива.  Тоталитарно управления на комунистическата партия има, има изкривяване, но има и редица добри неща, които трудно ще стигнем в годините на демокрацията, в близките 50 години като този икономически напредък и социални придобивки тогава.

Аз съм  склонна да се седне на един разговор. Да се направи разрез. Да се погледне от всички страни. Имало е редица неправомерности и недемократични неща. Но не бива да се изтрива страница от българската история. В диспути съм участвала с репресирани и накрая сме стигали до общото мнение – не можем да отречем убийството на ястребинчетата, защото били помагали. На кого? Имам и книги с илюстрации на отрязани глави. Това е мракобестничество. Можем да го сравним със сирийския проблем. Трябва нов прочит, пренаписване на учениците, защото  заблуждаваме поколението.

Днес, от 17:30 часа на Братската могила в парк "Марно поле" във Велико Търново общинската организация на БСП ще поднесе цветя по повод днешната годишнина.

<< Sever.bg във Facebook >>