Александър и първата му книга "Отмъстителен като демон"

Вече познавате Александър Петров - водещ, радиоводещ, писател, поет... Представихме ви го преди време в рубриката "Чешити". Поводът за повторната ни среща с Александър е "Отмъстителен като демон" - първата книга от замислената трилогия "Приказка за отмъщението". Защо е само "Александър" и защо "демон и отмъщение" - вижте неговите аргументи на тази тема...

Защо реши творческият ти псевдоним да бъде само едно име, без фамилия?

Харесвам си името, а и вече има писател Александър Петров. Искам всичко да привлича внимание в тази книга. Корицата, заглавието... Най-вече името на автора. Къде има автор само Александър? Всеки ще си сложи име и фамилия или псевдоним. Това не е псевдоним, а име и означава "победител". До голяма степен съм и победител, и радиоводещ, и водещ, и поет, и писател, и журналист, и студент, и спортист... Но най-вече антиагресор.

Като отворихме думата за агресията, нека минем на темата – как се роди идеята за написването на първата ти книга и защо я озаглави "Отмъстителен като демон"?

Идеята дойде още преди доста време. Тогава бях на 17 години и имаше едни хора, за които усетих, че ще направят нещо лошо. А това са хора, на които имах доверие. Знаех, че това, което ще направят, ще бъде голяма глупост, много ще ме ядоса и вече няма да сме близки приятели. Не исках това да се случва, затова измислих тази история. Събрах ги един ден и им я разказах. Те усетиха намека, че няма да е правилно да направят някоя глупост.

Лесно ли реализира издаването?

Много трудно... Както казах, написах я на 17, трябваше да събера пари, години наред търсех издателства, които да ми предложат нещо достъпно. Нямаше такива - никой не искаше да помогне на един млад и напълно неизвестен автор. В крайна сметка, успях да намеря едно издателство в Бургас, което ми предложи достъпни цени.

В какъв тираж я издаде?

Реших да започнах с 5 бр. и да ги раздам, но не стана така. Аз доста време промотирах, че пиша, пусках откъси във фейсбук, правех рецитали, бях водещ на различни международни и национални фестивали и, в крайна сметка, като пуснах новината, че съм издал книга, всичко се взриви. Хора от цяла България искаха си я купят и си я поръчваха с наложен платеж. В крайна сметка започнах малко по малко. Първо продадох петте, после издадох 10, след като ги продадох, издадох 20 и така стигнах до 40.

В твоите писания постоянно присъства "демона", злото - това ли преобладава у хората? Толкова ли е "невидимо" доброто?

Тук нещата са малко "ин" и "ян" - "доброто в злото и злото в доброто". Демонът не е в злото. Той е "пазител". Той пази човека, в който е и се явява, само когато има нужда, само когато неговият "събрат и преносител" е наранен, за да го защити и да спре болката. Не се проявява просто ей-така - човекът си ходи по улицата и "демонът" му казва: "Ей, този искам да го нараниш." Не! Няма нищо такова. В този смисъл самият човек е демонът.

Лошото, което някой причинява на някого, според теб, провокира "демона". Не противоречиш ли явно на Библейските закони?

Аз съм атеист и съм против всички религии. Те са създадени, за да управляват и разделят хората. И, като гледам, много добре си вършат работата. Аз вярвам, но в човешката сила. Не в някакъв по-висш и невидим човек, който е на небето, гледа ни оттам и решава как ще се развие животът ни. Ние решаваме как да се развие животът ни, не някой друг!

В този смисъл, не трябва ли човек да избере "доброто" и да не наранява? Предвид това как се чувства, когато е наранен, не е ли престъпно умишлено да нараниш някого?

Ако другият ти е направил лошо, не виждам защо да е престъпно. Но това си е до човека. Когато аз съм наранен и ядосан от някого, търся отмъщението, за да се излекувам. Защото тази омраза и гняв се засажда в мен като отрова и трябва да я изкара. Това съм написал и в книгата. "Не премахвай болката. Върни я на тези, които я причиниха." Аз не създавам болка в тях, те са я създали, аз просто я отразявам... като огледало... Имаше един период от няколко години, когато виждах само гнева. Но вече не е така. След като намерих начин да изцеждам отровата от себе си, стана по-добре. Преди често търсех отмъщението, но сега открих, че писането ми помага много. Дори и повече.

Какво провокира тогава доброто?

Разбира се, че доброто! Например, след като издадох книгата, много хора я хареса и искаха да ми помогнат. Дори такива, с които не сме имали отношения. "Искам да ти помогна, защото ми изглеждаш добър и това трябва да го прочетат повече хора" - така ми казваха. Как това да не предизвика добро и у мен? Аз съм изключително благодарен на тези хора. Дори и да направят нещо лошо (което се случва - изнервили са се, викнат), аз знам, че това е така, защото такъв е бил моментът, не съм уцелил правилния момент да говоря с тях и затова не им се сърдя. Прощавам им веднага, защото знам, че те всъщност са добри и са готови да ми помогнат и няма да е справедливо да направя нещо срещу някой, който е добронамерен към мен. Веднъж е бил изнервен, решил е да се скараме - голяма работа. Аз съм над тези неща.

С две думи - идеята, която си вложил в книгата си е, че, когато има персонално насочено зло, тогава се търси справедливост?

Зависи колко е лошо това, което е направено. Както казах, ако се скараме, овикаме се, обидим се, няма за какво да отмъщавам, защото това е част от ежедневието. Това не ми влияе. Но такова предателство, за каквото става дума в книгата, няма как да се преглътне просто ей-така и да остане безнаказано.

Почти си сбъднал още една своя мечта - написал си и текст за песен. Намерил ли си автор, който да напише музиката?

Песента се казва "В плен на омразата" и е, държа да подчертая!, срещу детската агресия. Тя беше част от една инициатива, която бях замислил за борбата с детската агресия. Мисля, че в разговора стана ясно, че аз познавам агресията. В един момент осъзнах, че моят "демон"ставаше прекалено силен и започваше да ме контролира, а не аз него, затова реших, че след като успях да го "надвия" (най-голямата ми победа!), знам как да се преборя. Реших, че мога да покажа на другите как да го направят, защото проблемът е много сериозен. При мен имаше мотив за справедливост. А децата - незнам... бият се и те не знаят за какво. Това е глупаво. Искам децата да имат хубаво и запомнящо се детство - да гледат "Войната на зверовете", "Том и Джери", да играят футбол... Всички такива безобидни неща, които направиха моето детство най-хубавия момент в живота ми. Не виждам нищо хубаво в детство, изпълнено с омраза, с мисъл за това как да отидеш и да се напиеш, да се дрогираш, да пребиеш някого, дори да убиеш... Още повече агресия, насочена към себе си - да се опиташ да се самоубиеш, да привлечеш внимание като си прережеш вените. Защото много такива случаи наблюдавам и в момента. Затова реших да използваме моя начин - да използваме целия този гняв, защото знам каква сила дава, всичкият този адреналин да го впрегнем точно в едно нещо - изпълнението на цели. Няма значение колко са големи те.

Каква е твоята рецепта за преборване със злото и от каква възраст трябва да се започне с "опитомяването" на агресията?

Възрастта, през която се проявява агресията все повече пада. Затова в различната възраст трябва да се използват различни методи. В крайна сметка целта е да има ефект. Мисля, че малките деца трябва да по-често да бъдат "отеделяни" от компютрите. В интернет има прекалено много агресия, а родителският контрол е занижен. По-малко свобода трябва да се дава и по отношение на гледането на телевизия. Много е важен примерът на батковците и каките, на които децата подражават. Затова, ако и те спрат да се държат като идиоти пред по-малките, много ще помогне.

А сега за рецептата: Първата съставка трябва да е осъзнаване - да осъзнаеш, че това, което правиш е глупаво и грешно. Така беше при мне. След това да дойде съвестта - да решиш, че искаш да се промениш. да започне да те "гризе" съвестта и да си кажеш "Аз не съм лош човек. Сега, ако ме видят майка ми и баща ми, че пребивам някой, какво ще кажат; Браво, сине!?" Не, ще бъдат разочаровани и тъжни. Точно това беше моето осъзнаване - аз не искам да наранявам родителите си и да ги карам да се чувстват зле заради мен. Искам да се гордеят с мен! След това трябва да решиш, че можеш повече. Мисля, че всеки може повече от това да пребие някого или да си посегне на живота. Животът предлага много повече възможности, той е прекрасен и цветен. Ние не се раждаме големи хора. Ние ставаме такива в последствие.

Имаш ли поддръжници - отделни хора или организация, които да те подкрепят в тази идея?

Когато живеех в Търново - да, бях си набелязал хора, с които да работим заедно. Но организацията не се получи. На думи всички бяха "за", но, когато дойде време да се съберем всички, дойде само един - Петър Петров, треньор на спортен клуб "Т-REX". Здравка Николова от Центъра за обществена подкрепа също взе много присърце тази идея. Тя ме предупреди, че не може да присъства, така че на нея й е простено, но никой друг не дойде. Аз бях много разочарован, защото до един час преди срещата обещаваха, че ще се присъстват. Имах някакви очаквания от Общината. Те не трябваше да присъстват на срещата, но PR-а каза, че ще предаде идеята на кмета Даниел Панов, но така и внимание не бе обърнато. Явно не съм я представил, както трябва - достойно за кмета на Велико Търново.

В Бургас все още нищо не съм се опитвал да правя, защото там все още нямам толкова познати. Но искам да включа някой мото клуб, защото доста от най-проблемните тийнейджъри ще се заинтересоват, като видят големите мотори и рокерите и ще дойдат. Важно е да накараме децата да ни чуят, защото, ако им говорят професори, които си говорят на висок стил, на недостъпен за тях език, те няма да слушат и няма да чуят. Поне така си мисля. Има един начин да разберем, но този начин все още не е в действие, за съжаление. Единственото, което правя сега срещу детската агресия е, че написах песента. Очаквам Антон GFE Иванов. Изключително присърце взе това, което му казах, че имам като идея. Сумата е доста сериозна, трицифрена, но ми обеща да направим всичко абсолютно безплатно.

Какво мислиш за протестите и присъствието на деца на тях?

Смятам, че не е правилно децата да участват в протести. Някак си не е нормално да видиш фърфалак с табела на врата "Аз купен ли съм?" Ако ги питаш какво биха избрали - да гледат някое интересно анимационно филмче или да участват в протести, най-вероятно ще изберат първото. Там се вика, опасно е. Аз поне щях да съм уплашен. Те още не осъзнават какво става. Ако ги попиташ кой е Пламен Орешарски, те ще си помислят, че ги питаш за орехи. Родителите може да си имат техните мотиви, но какъв мотив може да оправдае това да заведеш детето на протест? Там, където може да има насилие, полицията да се включи и да озаптява пияни хора... Определено нищо не оправдава детското присъствие на протестите. Оше повече, че несъзнателно им се насажда агресия. А едва ли някой родител ще се гордее, ако детето му е агресивно.

Да се върнем на книгата... Това е първата от трилогия – какви истории си замислил за другите две?

Втората съм я написал повече от половината и вече е 110 страници. Работя върху две трилогии. Исках да видя с коя ще се получи. И това стана с "Приказка за отмъщението". Първата е "Отмъстителен като демон", втората е "Когато на добрите хора им писне" и ще излезе другата година. Тя ще бъде много по-дълга и по-задълбочена. Много повече ще се обръща внимание на героя и характера му. Това е един изключителен персонаж и нямам търпение да го представя на хората. проблемите ше бъдат други, решаването им - също. Ще се засяга майчината обич, семейството, първите любовни трепети. Ще има много справедливост.

Какви са първите отзиви за книгата?

Изненадващо добри. Не очаквах на толкова хора да им хареса. Хората, които познавам реагираха на заглавието и го определиха като "зловещо", но когато я издадох и я прочетоха – смениха коментара си. Някои имах своите забележки, но като цяло я оцениха много добре. Само едно момиче ме нарече "психопат".

За да има и негативни оценки, значи си успял да провокираш читателите си. Не допускаш ли, че може точно то да ти дава точната оценка, а останалите - дето те хвалят, да те заблуждават с ласкателства?

Истинските приятели ми казват наистина какво мислят. Искрени са и затова са ми приятели. Аз знам кога някой ме лъже. Мисля, че вече достатъчно време получавам мнения за моите работи, за да разбера фалша от истината.

Успял съм да провокирам хората да се замислят над доброто и лошото. В тази книга няма напълно положителен герой. Има едни, които са без причина лоши и един, който е бил принуден да е лош. Предстои излизането й по книжарници, но засега не мога да се ангажирам със срокове. Много хора решиха, че ще ми помогнат, защото си струва. Има глад за качествено българско. Не просто за българско, защото излизат много посредствени неща.

Какво разбираш под "качествено"?

Нещо, което ти харесва да го четеш. Не, защото е българско, а защото наистина е добро. Като си го прочел, няма как да не се замислиш. Няма книга, която да си прочел, да ти е харесала и да не те накара да се замислиш. След като затворя последната страница на някоя, ми става малко тъжно, защото излизам от света на книгата и трябва да се връщам в реалния свят.

Ще я промотираш ли във Велико Търново?

Говорих тук-там с някои познати, но нямам още официално потвърждение. Ще използвам абсолютно всичките си контакти, за да я промотирам тук. Всъщност Търново ще е втората спирка. Първата е Бургас, понеже сега съм там.

<<Sever.bg във Facebook>>