Доц. д-р Петко Петков:"24 май е нашият културен, цивилизационен принос в Европа"

Потърсихме зам.-ректора по учебната дейност във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Петко Петков по повод днешния голям български празник, посветен на Солунските братя и българската писменост и култура. Дали 24 май остава в сърцата завинаги и как се възпитават духовни ценности споделя доц. Петков в по-долните редове.

Преди време вие споделихте идеята 24 май да стане Националният празник на България. Защо точно той?

24 срещу 3 март. Не трябва така да се мисли. Тук не става дума за някаква класация кой е по-голям и значим, а за ценности. Ако българският народ, в сегашния му вид и население, активно приеме 24 май за nационален празник, то няма да бъде вместо някой друг. Първо трябва да се направи един пълен подбор на паметни дни, или аз така ги наричам. Защото в момента нашият исторически календар не е пълен.

Отсъстват паметни дни като 16 април - първата българска конституция, 20 април - Априлското въстание, 27 февруари - създаването на българската епархия и още много други паметни дни, да не говорим за средновековните - битката при Ахелой, при Клокотница. И тогава вече да се прецени след широко обсъждане трябва ли да има един национален празник и кой да бъде той. Защото тази традиция да се чества деня на Санстефанския мирен договор наистина е сравнително стара, тя тръгва веднага след Освобождението и то не заради договора, а заради деня на интронирания тогавашен руски император Александър II. Това се почита у нас веднага след Освобождението.

Моите аргументи са, че 24 май символизира дейности, които са най-дълготрайни. Те имат повече от десетвековна историq. Това е нашият културен, цивилизационен принос в Европа. Защото не става дума за Кирил и Методий, а за деня на тяхното дело, включително и на учениците им. Това, което са направили те, мисля, че, вашите читатели го знаят добре. Тази цивилизационна стойност на пулсацията на 24 май, имам предвид, а не просто някой друг ден.

Какво е отношението на студентите към празника?

Моето наблюдение за отношението на младите хора, включително и на студентите, е, че те много добре знаят какво символизира 24 май, респективно и 11 май. Въпросът е, че напоследък те изявяват своите предпочитания, чувства и разбирания много повече в социалните мрежи, отколкото чрез традиционните за нас, по-възрастните, обществени прояви, като шествия, манифестации и други такива. Затова не трябва да се учудваме, че утре няма да видим толкова много млади хора. Това нещо, което беше масово, беше организирано, за да се случи отново, трябва да има някаква организация, пък много хора се боят, че то приличало много на старовремско. Не трябва да страхуваме от такива неща и ако някой има желание, аз съм сигурен, че утре ще има шествие във Велико Търново, то е една много мила и добра българска традиция на този ден да се показват всички и да честват всички, свързани с паметното значение на славянската писменост, на българската азбука, на българския принос в културата на Европа и света, на буквите - на нашите букви.

Доколкото следя активността им в мрежата, в различните предавания, мисля, че студентите не са безразлични в никакъв случай, но не са и кой знае колко запалени, защото в нашия дневен ред такива неща много трудно могат да бъдат наложени. Обикновено изпитват интерес около 24 май, около 3 март и после се забравя, други неща им отнемат първенството на злободневието.

Според вас трябва ли нещо да се промени в традиционните чествания, за да се привлекат младите?

Това нещо много трудно може да случи спонтанно. Би могло, но трябва човек да се обади в Общината и да разбере каква организация се въвежда - затварят се улици и прочие. Мисля, че в много общини става това по един напълно приемлив начин - училища, детски градини, други хора, които искат да покажат някакво отношение и съпричастие към самото значение на празника, излизат и честват.

По наше време това беше една от големите манифестации, заедно с 1 май и 9 септември, но беше 100 % организирано от държавата и от всички власти тогава. На 24 май се е запазило едно истинско, мило и човешко отношение към това, което се чества.

Има ли духовна деградация у младите хора, особено сред абитуриентите, или както винаги обществото реагира остро на всички крайни форми на себеизява?

Разбирам за какво ме питате, но защо да обвиняваме абитуриентите? Те от година - две имат паспорти и лични карти. Те това нещо са го видели от някого. Обществото не е едно, а абитуриентите друго. Това са нашите деца. Някой им е купил тези дрешки, някой им е позволил да се качат на такива коли с отворени капаци и да правят бели. И това сме ние - техните родители. Ние, присмивайки се на абитуриентите, се смеем на себе си. Това е жалката история. Всъщност ние позволихме да стане така, на моменти много кичозно. Така че няма какво да се правим на наблюдатели.

Този проблем е много остър, той е естетически и духовен. Отвсякъде е наш проблем - на тези, които възпитават, на тези, които са позволили това да се случи. И аз съм неприятно изненадан, и на мен не ми е хубаво, че ставаме свидетели на парад на какво ли не - на суетата, на глупостта, на ограничената ни понякога безпардонност и тщеславие. С каквито и думи да го характеризирам, то е петно към нас, тези, които сме позволили това да се случи - държавата, обществото, родителите. Защото никой не ни е го натресал отвън. Може би има и други, които са по-скромни, но те по никакъв начин не могат да изпъкнат. Думите са слаби. Но искам да подчертая, че децата не са виновни за нищо, донякъде да - вече са възприели този анти или псевдо вкус и за жалост ще го възпроизведат. Затова загубеното време от прехода и загубеното оттук нататък сега започва да се разбира какво значи, както и липсата на образование и на възпитание чрез училище, семейство и медии.

Как се създава любов към буквите?

Понеже имам дъщеря, която е във втори клас, най-вероятно всичко започва в семейството. Когато за пръв път му казваш какво значи това и онова. В един стар анекдот се казва, че немците имали на буква "А" - auto, а пък ние - агне. И какво лошо има в това?! Някои доста злобно се шегуват с това. Много хубава ценност е това, че българският народ традиционно е отглеждал това-онова и неща като износ, с които се е гордял навремето. От семейството започва всичко, от първите обяснения какво значи нашата азбука, кой я е създал, че тя е много богата, това е едно огромно богатство от звуци и букви, че на нея са написани много хубави литературни и не само произведения. Оттам идва и ролята на учителството, което също утре празнува и има много важна мисия да затвърди това нещо, и цялото общество, и медиите, всички, които посредничат в тази връзка, имат отношение. В създаването на културни ценности всички имат отношение, но се започва от семейството, аз съм убеден.

Като историк какво е вашето мнение за произхода на братята Кирил и Методий?

Съществува световна наука Кирилометодиевистика и тя няма еднозначен отговор, макар че преобладават мненията за техния произход, свързан с езика и буквите, които са написали. Но това е един от много спорни въпроси във връзка с тях. Аз мисля, че има сериозни аргументи тезата за някаква славянска връзка на братята, заради мястото, където са живели и каквото са правели. Други пък държат на това, че те са изпълнявали много важна мисля. Трети, и аз съм тях, държат на това, че нашият мъдър тогава държавен глава хан Борис - княз Михаил, много правилно е усетил и е разбрал важността на тяхното дело. Приютявайки учениците, той е създал изключително важна цивилизационна основа за българското наследство за вбъдеще и всъщност това е, което ние искаме да покажем чрез почитането на 24 май.

Оттогава до днес България е отгледала, помогнала и е създала цивилизация. От нас е излязла светлина навън, и то българска. Като започнат да казват църковнославянска и не знам каква друга, само и само да не е българска, славянобългарска, хайде така да кажем. Отгледана тук, благодарение на делото на Кирил и Методий, но заслугата за това ползотворно държавно развитие на техните школи е на българския владетел и на българските управници тогава и след това на Симеон Велики.

Има ли сега в българската история личности, които биха помислили за благото на народа, пренебрегвайки себе си?

Вероятно има такива хора. Но много е трудно днес да посочиш герой с пръст, при цялата тази наша прекалена информираност, при цялата тази наша непреодоляна егалитарна завистливост. Ако кажа, че има такива, и посоча име, веднага ще се появят 200-300 отрицатели. Въпросът е, човек в себе си да усеща сила духовна, за да върши такива дела, особено ако той по професия е свързан с духовността. Но трябва и обществото да има истински добро и постоянно отношение към духовната култура, защото това сещане за култура и образованост от 1 ноември на 24 май не ни върши работа.

Тези 20 години, които минаха вече и в които можем да констатираме едни неблагоприятни тенденции, ще се задълбочат, ако не се промени съзнателно, добронамерено и решително отношението към културата и образованието у нас като към истински приоритет. И това не трябва да бъде задача на едно правителство и на една партия. Това, ако не се усети като обществена необходимост, много тъжни неща ни очакват. Съжалявам, че така свършвам, но наистина държа да отбележа, че 24 май е един хубав празник, но не трябва миналото, което почитаме на него, да остава затворено в 24-те часа на 24 май.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg