Еленската Даскалоливница – фабрика за учители
Град Елена по време на Възраждането е неделима част от развоя на българското образование. Благоприятният икономически възход и несекващо родолюбие са факторите, които определят планинското градче като катализатор на идеи и просвещение.
В Елена първото килийно училище отваря врати още през 17 в., а в началото на 19 в. училищата са вече три. Измежду първите учители, обучаващи децата в домовете си, са били Дойно Граматик и Стоян Граматик – преписвачи на Паисиевата история. През 1817 г. в града е основан училищен фонд, спонсориран от желаещи да образоват децата си родители и по-заможни граждани, с който след три години е построена първата обществена училищна сграда.
От 1834 до 1843 г. главен учител е Андрей Робовски, който започнал преустройването на местната образователна система по начин, отговарящ на нуждите на бързоразвиващото се общество. Той въвежда делението по класове, както и взаимоучителния метод на обучение - по-способните ученици се използват като помощници в предаването на знания на другите ученици. Именно за тези години свидетелства възрожденецът Юрдан Ненов, че броят на учениците в еленското училище надвишавал 500 души.
Следващото име, което оставя трайна следа в историята на града, е това на Иван Николов Момчилов. Той поема учителските и организаторски задачи от своя учител Андрей Робовски, за да постигне високо ниво на образование и да приложи необходими реформи във вече започналото взаимно обучение. Иван Момчилов основава първото българско класно училище през 1843 г. Сградата за нуждите му е построена 1844 г. и днес е известна като "Даскалоливница”. Оригиналното си име училището получава от своя възпитаник Петко Р. Славейков, за да онагледи значимостта и интензитета на работа в това учебно заведение.
Въвежда се богата гама от учебни предмети, за които до нас достига информация от запазеното свидетелство на Стоян Андреев Робовски от 1852 г.: "свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на просто-гръцки език”.
Момчилов е бил отдаден изцяло на образователната дейност и се стремял всячески да осъвремени и направи леснодостъпно знанието, което преподавал. Сам изработва нагледни учебни пособия, въвежда ред и дисциплина в училищната организация чрез употребата на звънец и дежурни ученици. За новаторските му идеи говори и фактът, че премахва боя като възпитателен метод, заявявайки, че когато на един възпитател му липсват знания и добра организация, той прибягва до пръчката.
Патриотичната натура на Момчилов, подкрепена с много знания и борбеност, не може да не окаже влияние върху начина на преподаване в повереното му училище. Еленската Даскалоливница е възпитавала години наред просветители, известни народни дейци и революционери, които, както подсказва името на училището, са се леели от него. Тук са се обучавали: Петко Славейков, Никола Козлев, Иван Кършовски, Сава Катрафилов, Драган Цанков и много други, за да разпространят на свой ред просветителските си идеи чрез откриването на нови училища, читалища, организирането на революционни комитети.
Самият Неофит Бозвели - един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането, дава прекрасна оценка за еленското училище: "Елена село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище”.
Сградата на Даскалоливницата се намира в старата част на Елена в близост до църквите "Свети Никола” и "Успение на Пресвета Богородица”.Тя е на два етажа, изградена от камък и дърво. На първия етаж има три големи помещения, вероятно служели за дюкяни, а на втория са се провеждали учебните занятия – три класни стаи, стая за учителя и стая за учебни принадлежности.
Даскалоливницата днес е музей и паметник на културата с национално значение. Тук е уредена музейната експозиция "Елена през епохата на Възраждането”, където в снимки и документи се проследява историята на града от неговото възникване до Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
