Иван Гарелов: "Историята се прави от по-смели хора"

Известен е с фразата "Часът и мястото на срещата са известни”. Автор на книгите "Идвам от Израел" (1986), "Атила срещу Афродита" (1986). През 2012 създава сайта www.garelov.com.

Иван Гарелов бе гост на ВТУ, където представи най-новата си книга "Недалеч и неотдавна"

Г-н Гарелов, какво събирате във Вашата книга "Недалеч и неотдавна"?

Събрал съм множество спомени в мемоарната си книга. Впечатленията ми от най-горещите точки на военните конфликти през 70-те и 80-те години на миналия век, разговорите ми с личности, променили историята, отразяването на войната и потърпевшите от нея – това са част от темите, засегнати в историите ми на очевидец. Работата ми по заснемането на документални филми ме отведе в Камбоджа, Ливан и Гърция, срещна ме с с личности като Ясер Арафат, Андреас Папандреу, Ориана Фалачи, Мелина Меркури, папа Йоан Павел II.

Това е поредна Ваша книга. Кой Ви е най-любопитният персонаж?

Всъщност книгата е вече един подбор. Тя не разказва за всички неща, които съм правил и снимал, а за тези герои, които имат някаква роля в моя личен живот или конфликтните събития, които имат значение и днес, което е интересно за България. Например Гърция не може да я разбере днес човек защо протестира, защо е такава младежта, а нашата не е, ако не познава събитията в атинската политика. В Близкия изток също. Отделено е място и за Ахмед, дете, което осинових и доведох в България. То стана част от личния ми живот. Личностите са големи имена по това време, с които бях доста близък. Има и доста истории за обикновените хора, герои на времето, защото олицетворяваха това, което се случва на техните народи. Така че всичко, което вътре ми е скъпо и важно.

На какво можем да се научим от обикновените хора, каквото ние нямаме като народ.

Липсва ни борбеност и смелост. Ние имаме търпимост, тя ни помага да оцелеем и през най-тежките периоди. Те постепенно отминават. Другите народи са по-борбени и смели. Това означава, че ти не гониш оцеляване, а победа и някои от тях имат победи и им завиждаме днес, че не сме като тях. А като чакаш да отмине лошото ти губиш темпото на историята, изоставаш назад, а тя се прави от по-смели хора.

Как ще се казва следващата Ви книга?

"Тук и сега". Пиша я сега. Тя се отнася за България, за работата ми в "Панорама", за ролята й.

Емлематично предаване.

Да, но не го гледам, не ми е удобно да говоря.

Впечатления от посещението на папа Йоан Павел II?

Бях много щастлив човек, дето доведохме папата. Бях първият български журналист, който замина за Рим, когато Сергей Антонов беше арестуван. Неговото освобождаване не опроверга напълно версията, че той е невинен. Затова държах да го поканим. От Светия синод трябваше да бъде поканен, но се запънаха и не искаха. И тогава измислих да го поканим от името на целия народ. Със Соломон Паси и Венелина Гочева публикувахме във вестник "24 часа" писмо, че каним папата. И като се натрупаха над 200 000 писма ги занесохме в Посолството на Ватикана. И тогава папата прие. Докато подготвяхме предаването бяхме подложени на лоши атаки от страна на някои много православни и промосковски настроени. После като дойде и папата каза, че никога не е мислил, че България е виновна за атентата срещу него, някои ми се извиниха. Снимах филм за католиците в България, как църквата работи с обикновените хора. Тя се интересува от тях, нейни представители купува учебници на децата, пеят с тях песни. В църквата си като в дом. А в Пловдив децата, които пееха, пяха заедно с папата и го гледаха като звезда. Беше вълнуващо.

Какво Ви даде и взе професията?

Професия ми отне семейството, личния живот. Едното трябваше да е за сметка на другото. Но ми даде удовлетворение като професионалист, човек и мъж. Постигнах някакви върхове, реализирах в пълна степен себе си. Като снимаш една война това е мястото, където можеш да се докажеш що за човек си ищо за професионалист си. Това не е студиото, където ако си професионалист можеш да се справиш.

Изходът от политическата криза у нас?

Много са съдбовни тези избори. Има реална опасност, ако се запази статуквото, това да означава, че хората са готови да понесат една диктатура. Защо те продължават да оневиняват подслушването. Ти ако си съгласен, това е диктатура. Ще ни опаковат, подредят. Ако това се случи ще има хаос за известно време, после форма на диктатура. Разбира се не от типа военна, защото няма и армия. Другият изход е европейските демократични страни и политици да направят едно управление, да ни отлепят от дъното и тръгнем напред, и да имаме положителни цели. Аз се надявам да се случи второто. "Не" на статуквото, "да" на промяната.

 << Sever.bg във Facebook >>