Писалка, свещ и много въображение са необходими за восъчното изписване на великденските яйца. Старата техология е приложима в домашни условия, но за да се получи желаният ефект, се изисква и много търпение. Етнографът доц. Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ни показа как става това и обясни повече за старата технология при гостуването си във Велико Търново.

Писалката е изработена от метална фунийка или тръбичка, която в миналото се е правела от свита на тръбица сребърна паричка, пъхната в края на една пръчица. Писалката се пълни с чист пчелен восък, парченца от който се поставят във фунийката и се загряват на свещ. Восъкът се стопява и започва да изтича през тесния отвор на писалката и с него вече може да се рисуват върху яйцето всякакви орнаменти и символи - кръстове, символи на Великден и на Възкресението, растителни орнаменти, символизиращи обновлението на живота през пролетта и други, породени от фантазията на изпълнителя.

След като е направена восъчната рисунка, яйцето се потапя за кратко в оцет, за да получи първоначална "стипцовка" и да се боядиса по-лесно, а освен това и за да се премахнат евентуални петна, които ще повлияят на фона. Така подготвено, яйцето се потапя в студената боя, престоява, докато се получи желания от нас нюанс, и след като се извади от боята и изсъхне, восъкът се снема чрез нагряване и попиване със салфетка или кърпа.

Традицията за писане на яйцата е характерна за почти всички страни в Европа, не само за България. Богатото въображение и използването на различно оцветяване е в основата на оригиналното рисуване, но в районите на Самоковско, Велинградско и Ихтиманско са запазени традиционни модели за изписване.

Във Велинградско са се запазили предпочитанията за боядисване на яйцата в мораво. Любопитното е, че там са единствените майсторки на многоцветното писане. "Най-напред изписват част от черупката с восък, след това пожълтяват яйцата, като ги топят в отвара от корени на синчец, после продължават с оранжевото и накрая ги топят във винено червено", обясни технологията доц. Ракшиева.

В района на Ихтиман и Самоков употребяват "вардзия" - счукани на прах тресчици от червено бразилско дърво, които дават ярки огненочервени нюанси при оцветяване.

Друга любопитна подробност е, че яйцата могат да бъдат оцветявани в няколко цвята. Това се прави само в района на Велинград. Най-напред върху червения фон майсторките изписват част от орнамента върху бялата черупка на яйцето, след това го потапят в отвара от луковички на синчец, за да го "жълтосат", продължават да пишат с восъка върху всички части, които искат да запазят в жълто и накрая си правят фона с тъмночервената боя.

Още един стил за декориране на яйца е характерен за България. При него яйцата са предимно бели. Рисунката с писалката се изпълнява с оцветен предварително с катран или сажди восък, за да стане черен /в домашни условия това може да стане с маслена боя за рисуване/. Направената рисунка играе роля на кунтура при бродерията, а централните полета в нея и част от орнаментите се оцветяват с бои.

В миналото възрастните жени си приготвяли боите, като разтваряли в жълтъка на яйцето по малко от боите на прах, с които си боядисвали преждите и получавали т. нар. яйчена темпера, с която оцветявали тези полета. В съвременните условия вече могат да бъдат използвани много други оцветители като боите за яйца на таблетки, акварелни и темперни бои, перманентни маркери, бои за стъкло и др. Това дава възможност за постигането на различни декоративни елементи и пъстри шарки.

По традиция в България боядисваните яйца са предимно червени. Белите с пъстри шарки са по-често срещани в западната част на България и разпространението им е ограничено.Напускайки границите на България обаче се появява типичен традиционен колорит, който върви през бялата част на орнамента, през жълтото, оранжавото и яркочервеното, за да се достигне до черния фон, на който грее цялата тази рисунка. Черният цвят в традицията на тези народи се осмисля като символ на отвъдното, митичното и мистичното, разказа доц. Ракшиева.

Своето място намира и зеленият цвят, който се получава от коприва, спанак или други зелени треви, а успоредно с него от пролетни растения, каквито са минзухара, млечката, дори от люспите на лук,се извлича и жълтия цвят - от лимонен нюанс, до ръждивочервен.

Шаренето на яйцата в древността започвало от Кръстопоклонна неделя, по средата на Великия пост, но по старата технология чакали до Велики четвъртък, за да ги боядисат всичките едновременно. Разтваряли боята в студена вода и слагали суровите и изписани яйца в нея. Разтворът се загрявал постепенно и малко преди да заври се отстранявал от огъня. Тогава с дървена лъжица ги вадели и още, докато са топли, изтривали с мека кърпа восъка - така рисунката се появявала в своя контраст и многоцветие.

Цялото рисуване и боядисване на едно яйце отнема между половин и един час. По думите на етноложката велинградските майсторки изписват по 5 000 яйца годишно.

Скъпи наши читатели, от Север.бг ви пожелаваме да изпишете поне едно, за да се почувствате удовлетворени в навечерието на настъпващите Великденски празници!

_______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg