Капоейра-игра като самия живот

Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият помежду си, за да не се контузят. За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата "capoeira" означава "висока трева". Подобно на Капоейра, в области с африкански роби, възникват други форми на бойни танци.

Освен бойният аспект, музикалният също е много важен. Учат се умения като ритъм, пеене, свирене. Сред основните утвърдени правила са: винаги играят двама души в кръг; следват се правила за влизане и напускане; подава се ръка преди и след "боя"; движението на играчите винаги  е насочено към центъра на кръга; само стъпалата, дланите и главата може да докосват земята; никога не се опитва да се наранява противника; психични, емоционални или атаки на престижа са позволени; музиката започва преди боя, свърши ли музиката, свършва и боят; използват се залъгващи движения; винаги готовност за промяна на нападателни движения с други и винаги усмихнати.

Най-често капоейра се определя като вид общуване, закачка между двамата, които играят. Целта не е да победиш другия, а да го излъжеш. Нещо като нашето надиграване в народните танци.

Взаимоотношенията от живота се пренасят и в капоейра /бразилско бойно-танцово изкуство/ – понякога има агресия, мания, идеята да се наложиш над другия, да го излъжеш, но не и да го набиеш. Защото, както казват капоейристите: Героите умират първи!

В днешния, Световен ден на танца - 24 ноември, ви срещаме с учител по капоейра - необичаен танц по нашите географски ширини, но пък придобиващ все повече популярност.

Г-н Битлингмайер, защо избрахте точно капоейра?

Избрах я, след като вече бях тренирал много бойни изкуства като Pukulan Serak, което е улично бойно изкуство от Индонезия, в което целта е само една - боят да свърши колкото е възможно по-бързо без смисъл и без правила. Опитах и техниката уинг-цун /Wing-Tsun/ от Китай. Уморих се да уча как да наранявам хора. Винаги съм се интересувал от капоейра, тя се практикува на много места в Бразилия. Бил съм многократно там, защото имам роднини.

Къде сте се учил?

Преди няколко години капоейрата не беше много разпространена в Европа. Имах късмета да се срещна с един от първите бразилски учители в Германия - проф. Pacoca и негов ученик. Присъединих се към тях и всъщност те са първите ми учители. Често пътувах до Бразилия, срещах се с нови групи и истински професионалисти в това красиво бразилско изкуство.

Разкажете ни повече за него. Лесно ли се учи или напротив?

Историята за произхода му не е ясна. Съществуват много теории за това, изписани са много книги. Капоейра идва от тъмнокожите роби в Бразилия, които, според португалските закони, са имали известна свобода да практикуват своите култове. Още от началото на внасяне на роби, което всъщност е било практикувано от всички колониални нации, и най-вече от Англия и Холандия с крайна жестокост, в португалските колонии е имало независими селища, основани от бивши роби и дори независими градове държави (напр. Палмарес, който е бил независим 60 години). В тях живеели роби, местно население и отхвърлени от обществото бели. Опитите на тези общества да се защитят от вражеските колонизаторски армии довели до създаването на някои бойни техники, които били смесица от стари африкански и местни индиански бойни изкуства.

След като португалската армия побеждава и наново поробва тези хора, измисленото от тях бойно изкуство започва да се преподава тайно. По това време бойните техники били замаскирани под формата на танц, измисляли са музика и песен към тях, като така са тренирали. Когато господарите им приближавали към тях, те сменяли ритъма на песните, с което давали сигнал да се спрат бойните движения и само да се танцува. Вероятно така се е зародил танцувалният елемент в капоейрата. Но да не се залъгваме - капоейра е бойна система, която е създадена от нуждата за оцеляване!

Има причина да бъде легално забранено тренирането, обучението и изпълнението на капоейра в Бразилия до началото на миналия век. Тя възпитава сила, коодинация, баланс и определяне на най-подходящия момент. Повечето цивилни аспекти са развиване на музикални способности като пеене, чувство за ритъм и танцови движения.

Как се отразява капоейра на практикуващите я?

Още след първите уроци повечето начинаещи усещат мускули по тялото си, за които не са подозирали, че съществуват. Тя зарежда с невероятна енергия, която те кара да искаш да я чувстваш отново и отново.

Кои танци харесвате още?

Обичам да танцувам! Харесвам южноамериканските танци, най-вече бразилските, но ще науча салса тук, във Велико Търново, където се преподава на много добро ниво, каквото не съм очаквал насред Балканите.

Ако можехте да "танцувате" със собствения си живот, на какъв танц щяхте да го поканите?

Разбира се, бих избрал капоейра. Защото тя е игра като самия живот. Както се пее в една стара капоейра песен: "В живота падаш, поваля те някой, но ако не изпиташ това, няма да узнаеш какво е капоейра живот......и винаги ще се изправяш след удара. Той е просто докосване, а не смъртоносна схватка, така че не се огорчавай. Учи се от него!". Това е урокът, който капоейра преподава.

А какво ви харесва в нашата страна най-много?

България е място, където насилието, такова, каквото видях в Бразилия например, не е познато. България има много приятен климат и невероятни природни красоти, които по някакъв начин са останали все още непокътнати от бизнес интереси и се надявам да не станат жертва на алчността. Българите са си самодостатъчни и техният дом е тяхната крепост. Това много ми допада. Обожавам факта, че хората тук пазят жива своята култура и че дори 500-годишна чужда окупация не е могла да я унищожи. Това свидетелства за тяхната сила и любов към своя език и фолклор.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg