Една кратка обиколка из квартал "Бузлуджа” показва, че той е важна част от цялостния облик на Велико Търново. За разлика от повечето квартали, в които няма места за отдих и детски площадки, тук всичко това съществува и е добре поддържано.

Паркът в началото на квартала е изключително приятен за разходка и разтуха. В него могат да се видят както възрастни хора, отдъхващи на някоя пейка, радващи се на последните лъчи на зимното слънце, така и малчугани, гонещи се между вечнозелените борове.

Наред с площадките в "Бузлуджа” има и две училища. Едното е небезизвестното ОУ "Вела Благоева”, а другото - спортното училище "Г. С. Раковски”. По време на разходката ми из квартала ми направи впечатление, че в неучебен ден дворовете и на двете училища бяха пълни с деца.

Играеха баскетбол, футбол, тичаха и въобще правeха всичко, което нормалните деца вършат. Като че ли за проблемите със застоялия начин на живот и затлъстяването на децата не са виновни самите подрастващи. Не е вярно, че те са мързеливи и апатични. Когато има къде да играят без живота им да е в опасност, очевидно те го правят.

Освен за учениците, изградено е местенце и за малчуганите до 6 години. Това е целодневната детска градина в "Бузлуджа”. Също така в квартала се намира и домът за стари хора "Венета Ботева”.

Като цяло българите подхождат доста критично към подобни домове, все още не ги одобряват, но специално тук изглежда доста приятно. Поне външно мястото напомня дворец на усамотението и философската мисъл. Сякаш там човек наистина може да прекара спокойно старините си.

Интересен факт за "Бузлуджа” е, че кварталът е по-известен на търновци като "Пишмана". Това е старото му име и идва още от падането на Второто българско царство.
Легендата разказва, че по време на обсадата на Търново, конят на главнокомандващия османската армия затънал и от устата на турчина излезли думите: "Пишман станах, че на тоз баир застанах”. Очевидно характерните за старата столица възвишения не са се нравили на поробителя.

Всъщност по това време кварталът изобщо не е съществувал. На мястото е имало само лозови масиви и свлачище. Именно там конят е затънал и е предопределил името на местността.

Изглежда буквално от нищото се е появил най-големият квартал на старопрестолния град. Днес в "Бузлуджа” живеят приблизително 30 000 великотърновци. Кварталът се дели на три зони – А, Б и В.

Първата от тях е най-новата. Там блоковете са тухлени, по-модерни и съвременни. Повечето сгради са нови и тук са съсредоточени магазини на големите и разпространени в държавата търговски вериги. Живущите в "Бузлуджа” имат голям избор откъм хипермаркети и дори не им се налага да напускат квартала си, за да открият необходимите им стоки и домашни потреби.

За разлика от зона А, която вече споменах, останалите две части на "Бузлуджа” не се славят като нови. Модата на социализма си е казала думата при строителството им. В зоните Б и В се намират общо 67 панелни блока, които са строени основно през 70-те години.

Жителите на квартала се гордеят изключително много с него. Не срещнах човек, който да се оплаче или да каже нещо лошо за "Бузлуджа”. Всички са доволни от мястото си на живеене.

Все пак няма пълно щастие. Посочиха ми един минус. Многото паркове, които привличат живущите, са предпочитано място за сбирки и на някои шумни, понякога опасни групи. Наркомани, пияни тийнейджъри, но това е нещо, което не се случва само там, а навсякъде в града.

"Бузлуджа” е наистина развит търновски квартал и човек може да намери всичко, което му потрябва. Там има училища, офиси, паркове, кафенета, сладкарници, пицарии и всякакви други заведения. Въобще всичко нужно на съвременното ни общество. "Бузлуджа” е един малък град в града.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg