Първото, надяваме се не последно, издание на "Доркбот" се проведе във Велико Търново в рамките на фестивала за съвременни форми на изкуството "Тетрис". Присъстващите на събитието се запознаха с презентациите на Дилян Бакалски, Роман Рачков и Албена Баева. След това всички станаха свидетели на последната версия на пърформанса "ДНК на думите", в който словото, от стихосбирката "Иначе казано" на Иванка Могилска, се трансформира в звук. 

Границите между технология, изкуство и култура се смесиха и всеки можеше да намери нещичко, което да запази за себе си от събитието.

"Доркбот" е неформална среща на програмисти, творци, дизайнери, инженери, студенти и други заинтригувани, които по един или друг начин имат отношение към създаването на електронно изкуство. Заражда се в Ню Йорк и с течение на времето "Доркбот" се превръща в отворен формат на среща на съмишленици по цял свят. Първото издание в България организира Рене Беекман още през 2004 г. В момента организатори са Рене Беекман, Албена Баева и Симеон Янчев от robotev.com в партньорство с The Fridge.

Дилян Бакалски е роден през 1983 година в Стара Загора. Завършва "Дизайн" в Художествената гимназия в Казанлък, след това учи "Плакат" във Факултета по изящни изкуства към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Тази година защитава магистратура в НХА, специалност "Дигитални изкуства".

Дилян представи робот, който рисува. Рисуващата машина е интерактивна инсталация, чиито творби са синтез между няколко фактора - програмата, която изпълнява, влиянието на публиката върху нея, околната среда и динамиката на двойното махало. Експериментът трансформира хипотетично предвидимо - непрeдвидимите данни в графични изображения - генеративни рисунки.

Великотърновецът Роман Рачков представи "Свободна библиотека" - дериват на Pirate box, представляващ мобилен, безжичен рутер, снабден с външен диск. Целта е да може да се споделя и разпространява свободно дигитално съдържане - изображения, текст или звук. Подходяща е за изграждане на децентрализирани, автономни дигитални библиотеки достъпни с помощта на мобилен телефон, таблет или лаптоп, дори и на места на които няма достъп до интернет.

Албена Баева работи в сферата на интерактивния дизайн, експерименталното видео и пърформанса. Дипломирана е в магистърска програма "Дигитални изкуства" на НХА. Тя е основател на Runabout project - платформа за комуникация и интеракция на художници и музиканти.

В Клуб "Таралеж" във Велико Търново, Албена разказа на прост, не инженерен, език, как от една тенджера, дайре и рециклиране на непотребни вещи е измайсторила електро-акустичен струнен инструмент, или т. нар. траш-банджо. След това разказа и как една стара пишеща машина е придобила функциите на компютър и служи не за писане на текстове, а за изсвирването им.

След презентацията бе показан и пърформанса "ДНК на думите", в който със специалните музикални инструменти бяха изсвирени и изговорени прекрасните стихове на Иванка Могилска. "ДНК на думите за пишеща машина и траш банджо" е показан в редица  фестивали за пърформанс и дигитално изкуство в страната и в чужбина.

Ето и кратък разговор с Албена Баева:

Как може желаещите да се включат в срещите на "Доркбот", има ли някакви изисквания?

Всеки, който прави странни неща с електричество и има какво да сподели е поканен да попълни нашия лесен формуляр за участие. Когато съберем участници, планираме следващата среща. Целта на "Доркбот" е да създаде среда и да помогне на хора с общи интереси да намерят бъдещи съмишленици.

Проектът Runabout project от срещите на "Доркбот" ли се роди? Разкажи малко за него.

Runabout project се роди преди да разбера за съществуването на "Доркбот", още през 2009 година. Започна по-скоро като импровизация между музика и визия. Постепенно с Петя Боюкова, с която стартирахме проекта, разбрахме, че новите медии имат нужда от нови форми на инструменти, които да са специално създадени за целите на новите медии. Така за всеки следващ проект, с всеки следващ творец, с който работим създаваме и ново изразно средство.

Runabout project е поредица от интерактивни аудио-визуални пърформанси с постоянно сменящ се състав. Може ли да разкажеш повече за пърформансите?

Пърформансите на Runabout project са създадени чрез срещата между различен вид творци. Работихме с музикантката Андрония Попова от Насекомикс, за която създадохме сензорен аудио-визуален акордеон. "ДНК на думите" разработихме за поезията на Иванка Могилска, а интерактивния танцов пърформанс "Азамен" създадохме заедно с танцьорите Александър Манджуков и София Георгиева. Именно с "Азамен" заминаваме към Финландия другата седмица на фестивал за експериментално изкуство Dimanche Rouge.

С какво е по-различен "ДНК на думите" от останалите?

"ДНК на думите" е един много успешен проект. Този пърформанс е показван и е пътувал най-много измежду всичките ни експерименти. През лятото го показахме на Outnow! Festival в Бремен, както и в два клуба в Берлин. Инaчe всичките ни пърформанси са много различни и по състав и като средства.

Правиш музикални инструменти. Разкажи малко за тях.

Част от тези инструменти са музикални, част са аудио-визуални, всичките са склуптурни произведения с определена естетика. Още от самото начало с Петя търсим да създадем интерактивна връзка между звук и визия. След първите два пърформанса осъзнахме, че трябвa да се върнем няколко крачки назад и да започнем първо със звука, а после да добавим и визията.  Важното при създаването на тези инструменти е ние да имаме интерес, защото когато нещо не е съществувало преди, няма как да има външен интерес към него. То е непознато  и често първо трябва да бъде видяно за да предизвика интерес. Гордея се много с целия проект. Трудно е да започнеш нещо ново, още по трудно е да упорстваш и да продължиш неговия живот. Когато го започнахме, не мислехме, че този проект ще продължи толкова дълго.

Похватът "направи си сам" е много популярен у нас. Може би немотията ни е довела дотук. А всъщност не е чак толкова лесно? Какви са трудностите, с които се сблъскваш?

Похватът "направи си сам" те освобождава от материалните ограничения. Прави те независим. Което е много важно за един художник. Ежедневно се сблъсквам с различни трудности, които са свързани или са последвали от липсата на финанси и отказ от промяна.

Върху какво работиш в момента?

В момента работя над нов музикален инструмент заедно с екипа на Реактив. "МиРеЛа" е музикална стена за публично пространство. Изградена е от сензори за допир, разположени на оградата на Художествената академия в София. Всеки може да посвири на музикалната стена и да промени звуковия фон на града. Инсталацията бе открита на 10 октомври и предвиждаме да стои до 20 октомври.

<< Sever.bg във Facebook >>