Хипнораждането - приятно, без болка и страх

 "Хипнораждане" – това е нова мода в практиките, които подпомагат естествения процес на раждане. Методът се състои в самохипнотизиране, което се постига с помощта на специалист. Целта е да се намалят болката и стресът, които пречат на освобождаване на хормони, улесняващи раждането.

Всъщност, техниката много прилича на методите на медитация и релаксация в йогата. По време на курсовете инструкторът ръководи автохипнозата по сценарий с определени думи и фрази, които насочват мисловните картини и усещания. Залага се на позитивното възприемане на процеса на раждане. Според инструкторите, детето усеща тази енергия и за него раждането също преминава по-леко.

Г-жо Христова, как хипнозата може да върви "ръка за ръка" с раждането и що е то хипнораждане?

За повечето хора, хипнозата е една кристална топка и мъж, който ти внушава разни мисли. Хипнораждането е малко по различно. То се базира изцяло на естествена основа и на това, че раждащата жена трябва да бъде в пълно състояние на комфорт по време на раждането и да бъде убедена, че тя ще се справи с него без да има нужда от нищо допълнително. Както и  да бъде спокойна, и да вярва на себе си, тялото си и инстинктите си.

Раждането е естествена функция на организма, а това означава, че няма начин жената да не може да се справи, особено ако бременността е безпроблемна. При патологичните случаи хипнозата също може да действа.

Какви са "вълшебните" думички, които помагат?

Това са "вълшебни текстове". Езикът в тях е мил, подкрепящ, поддържащ, сигурен, внушаващ уважение към всичко, което ще се случи по време на раждането. Най-важното е, че е позитивен. Подготовката за хипнораждането е през бременността – месец, месец и половина до термина, в продължение  от 4 до 6 пъти.

Курсовете се провеждат  у дома, заедно с партньора или близък човек. Практикува и дишане, и релаксация, и хипнотекстове, които започват да работят на подсъзнателно ниво. Когато всичко започне, жените твърдят, че няма болка при раждането. Защото ние асоциираме старта на раждането с болка, но когато си настроен, че няма да те боли, откриваш други знаци за старта на раждането. 

Особеното на хипнораждането е, че има друг човек който подкрепя бъдещата майка, освен акушерката. 

Това е добре и за бебето, нали?

Естествено! Бебето е свикнало с мама и топлата задушевна обстановка  у дома и като се роди по този начин, с хипнораждане, то излиза в една външна среда, но чувайки гласа на майка си, който е чувало и преди, може дори да не усети, че е имало раждане. Психологически. Другият паралел е едно хубаво и спокойно бебе, усещайки суетата, бързането и виковете около него, да стане неспокойно и да реве постоянно.

Най-важното е, че и хората които присъстват и асистират на хипнораждане, са в същото състояние – на спокойствие и релакс. Майките се чувстват отпочинали и доволни от финала на една такова раждане. Няма я вътрешната несигурност не само  у жената, а и на хората наоколо. Така няма  и допълнителни интервенции.

Помагали ли сте вече на майки чрез хипнораждане?

Да, на две момичета. Изумени бяха от резултата, аз също. Спокойствието на жената и увереността й само да й го внушиш, те облагодетелства и теб. Ти също не си стресирана. Така работният ден е спокоен. Ако носиш напрежението, то неизменно се предава.

Това е сравнително нов е метод?

Нов метод е, да. Хубаво е да се прави от човек, който знае целта и ефекта накрая. Няма как да бъде обяснено. А и това не са само позитивни думички и дишане. Няма как да усетиш ефекта от метода, ако не го усетиш истински и не започнеш да го преживяваш. Защото нещата се изграждат и се работят на съзнателно, и дават резултат на подсъзнателно ниво.

Човек дори и в ежедневието си изпада в хипнотранс. Случвало се е на всеки, да чете нещо, но мозъкът отскача някъде другаде или пък гледаш в едно точка и това е. Или пък си внушаваш хубави неща, когато ти е трудно. Или визуализираш нещото, за да ти се случи.  Това правят и хипнотерапевтите. Говорят ти, релаксират те и ти внушават, че нещата ще се случат. Така е и при раждането. Не казваме какво трябва да направи жената, а оставяме да се случи всичко. Трябва да се знае, че хипнозата по време на раждане не е дълбока, нито ретроградна. 

А как стигнахте до метода? Кое ви накара да се обърнете към него и да го развивате за себе си?

Аз имах три бременности и две раждания. Първото бе с цезарево сечение, а второто - естествено. Трябваше по някакъв начин да стигна нормално до процеса и да си повтарям, че нищо лошо няма да се случи на мен и бебето. Родих без никакви лоши и задни мисли. Започнах да чета и в интернет, защото си казвах, че след като ми се получиха на мен нещата, не може някой да не работи в тази насока. Проучих и записах обучение за хипноакушерки във Великобритания. Аз съм акушерка - трябваше само да прехвъля хипнозата върху раждането.

В Англия и Западна Европа жените раждат при техните акушерки. Те не стоят по три дни в болницата, както тук, а само няколко часа. Родната системата не е дорасла да можем да балансираме хипнораждането и професионалност акушерки. Нямаме я и тази акушерска последователност на грижи към родилката.

Проучих и книгата на д-р Грантли Дик-Рийд - "Раждане без страх”. Точно той е смятан за баща на движението за естествено раждане. Д-р Грантли е смятал, че жените сами са виновни са болката, която изпитват по време на раждане, тъй като дават превес на страха. Когато родилките се страхуват от самото раждане и са притеснени през цялото време, това оказва директно влияние върху интензивността на болката. 

В Англия, запомнила съм, имаше една акушерка по хипнораждане, която казваше - "Продължавайте момичета, защото начинът по който раждат жените, ще ви напомня всеки божи ден, че сте искали да станете акушерки". И това е истината! Една майка пък споделяше – "Неди, казвай на бъдещите майки, че има и друг начин на раждане - хипнораждане".