Троянски манастир
Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично" е разположен в полите на Стара планина, на около 10 км югоизточно от красивия балкански град Троян.
Построен на около 400 метра надморска височина, третият по големина манастир в България е ограден от красиви гори и река Черни Осъм, което придава на мястото допълнителна привлекателност.
В момента Троянската обител е много добре развита като туристическа атракция с множество магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления наоколо. "Успение Богородично" е ставропигален манастир (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията; в България има още два такива - Рилски и Бачковски).
Троянският манастир е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак. Смята се, че е основан около 1600 г. от игумен Калистрат. Преданието твърди, че първите му обитатели били трима монаси от Атон, които донесли светинята на обителта, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона, която се пази в Хилендарския манастир (XIV век).
Съборната църква е издигната на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от град Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 година от великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици".
През 1847-1848 година тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захари Зограф от Самоков, който изрисува на северната стена на църквата ктиторски изображения и своя автопортрет.
През цялото си съществуване Троянският манастир е средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. тук функционирало килийно училище.