"Мурзилка": Правим музика, защото я обичаме
Макар и да се занимават само любителски с музика, хващаме "Мурзилка" в период на усилена концертна дейност. Само две седмици след участието на двама от членовете на групата в "Spirit of Burgas" със страничния им проект "Алкофилия", те се подготвят за "Миндя рок фест".
С Тоше и Светльо поговорихме за брането на аспержи в Англия, (липсата на) музикалния бизнес в България, волята да останеш такъв, какъвто си, братя Аргирови и се опитахме да открием приликите и разликите между село Миндя и Бургас.
Представете се на читателите на Север. бг
Ние смe Тоше и Светльо...
А Мими къде е?
Т: Мими е на село, копае домати (смее се). Тя е нашата басистка. Наскоро се завърна от Англия. Береше аспержи и ягоди. На бригада. Мина и през Полша, за което й благодарим – донесе ни черна водка.
Мурзилка се е изявявала в доста различни състави през годините. С вас двамата се работи трудно или сте твърде взискателни?
С: Ами и двете (смее се). Изглежда не можем да попаднем на хора, на които им се занимава сериозно с музика
Т: Макар че ние се занимаваме НЕсериозно с музика...
С: Това ни е хоби, но от доста отдавна го практикуваме.
Т: Моят първи концерт беше през лятото на 1994 година. А на Светльо беше даже преди това. Така че още от тийнейджърските си години се занимаваме с музика, още го правим и май ще е така цял живот.
Защо точно "Мурзилка"?
С: Страшно дълго се колебаехме как да кръстим групата. Минахме през много варианти, повечето от които вече дори не си спомняме...
Т: По едно време решихме, че трябва да е нещо, което е свързано с музиката ни. Непретенциозно, весело, неангажиращо. Така или иначе ние сме от това поколение, което беше задължително абонирано или за "Мурзилка", или за "Септемврийче", или за някое друго подобно списание. "Мурзилка" звучи много весело, а така или иначе е част от детството ни. Нищо, че е на руски и е руско списание. После, когато имаше промени в групата, имахме идеи за сменим и името, но решихме, че това ще остане. Нищо, че сме променихме и стилово, и текстовете ни станаха по-сериозни.
Да се върнем към началото... Как се запознахте?
Т: Май майка ни ни запозна (смее се).
С: Събудих се една сутрин и се оказа, че не съм вече единственото дете в семейството. Имаше едно пищящо нещо до мен... (смее се)
Т: И се оказа, че то ще остане дълго време.
Кога започнахте да свирите?
Т: О, от четвърти клас. И двамата ходехме на уроци по китара около три години. Имахме си и малък детски проект: ние двамата и настоящия китарист на група "Силует" – Богдан Димитров. Свирехме заедно, дрънкахме на кухарки, а после започнахме да мислим и разни песнички.
С: После направихме една групичка, свирихме в немската гимназия в Бургас. Така и не видяхме сцена. После аз започнах да свиря в група „Карцер”, а Тодор – в „Алкофилия”. После влязохме в казармата, а след това дойдохме да учим във Велико Търново.
Т: Да, това беше повратната точка.
Раждането на Мурзилка?
С: Да. Всичко започна в един слънчев ден... Е, всъщност беше вечер. Тогава на един купон в общежитията на Великотърновския университет се запознахме с лицето Калин Цанков, по-известен като Ездача и лицето Христо Банков, известен като Кристофър Бенкс. Решихме да направим група, за да се занимаваме с нещо допълнително покрай ходенето на лекции, пиенето и ученето. Първата ни сбирка беше във Варна у Ездача. Носехме китара, той имаше синтезатор и някакъв смотан компютър и започнахме да правим записи. Тъй като Ездача има композиторски способности и беше измислил доста песни, общо взето рапове или ресторантски пънкове, ние започнахме да ги преработваме, да правим аранжименти, за да стане горе-долу някакъв пънк рок.
Първите ни концерти бяха в Севлиево. Там ходехме и да репетираме, защото нямаше къде другаде. Така карахме известно време, докато Ездача, след като три години повтаря трети курс, реши, че повече не иска да учи (той учеше Португалски и френски).
Т: Омръзна му тоя трети курс и се върна във Варна. Аз пък дотогава бях китарист, но станахме твърде много китаристи, а нямаше кой да бъде барабанист, и така съвсем естествено си сбъднах детската мечта да блъскам по барабаните.
Кога се събрахте като "Мурзилка"?
Т: Лятото на 2000 г. се събрахме, първите песни записахме в едно студио в Стара Загора. 4-5 песни през 2001 година. Тогава групата се роди наистина
Къде свирихте за първи път на живо?
Т: В Севлиево...
С: Не, не. За първи път свирихме в барчето на Мак (в Ректората на Великотърновския университет бел. ред.). Май беше на моя рожден ден. Мак ни даде първата сцена
Т: Да, тогава бяха и "Ексидънт". Беше толкова, как да се изразя, силно изживяване...
А какво се случи, след като Калин Цанков, познат по думите ви като Ездача, ви напусна и се завърна в родната си Варна?
Т: Беше много тежък удар за нас. Тогава и Христо Банков реши да се откаже. Той си имаше собствена група, "Емо 23", и в един момент каза, че няма как да съчетава двата ангажимента и се разделихме. Съвсем приятелски разбира се, и до момента сме приятели с всички хора, които са минали някога през групата....
С: Тогава бяхме принудени да вземем в редиците на "Мурзилка" лицето Ивайло Проданов...
Т: И понеже нямаше къде в Търново да свирим, започнахме да репетираме на село, в Присово, в лятната кухня на баба ни. Съответно кокошките на съседите спряха да носят и в кметството заваляха стотици оплаквания (смее се). Не, сега сериозно, нищо подобно не е имало. Съседите проявиха разбиране и никога не са ни правили никакви проблеми. Преди Ивайло Проданов да започне да свири при нас, имаше известно време, през което бяхме само двамата с брат ми. Ние така или иначе решихме, че музиката е нашето призвание и няма да спираме да се занимаваме с нея, така че продължихме да репетираме. След това към нас се присъедини Ивайло и с него нещата се получаваха много добре.
С: За около година и половина направихме няколко весели концерта в Севлиево, Търново... Като цяло концертите ни са предимно в близкия регион.
Казахте, че в началото всички идеи за песни са били на Ездача, той е бил творчески двигател и вокал на групата.... След напускането му кой зае неговото място?
Т: С това се нагърби изцяло брат ми. И досега е така. С времето променихме стила си и сега свирим само 3-4 песни от първоначалния репертоар на "Мурзилка". Ездача разреши да ги свирим, без по никакъв начин да ни прави спънки, макар и да са негово дело... Да, ние леко ги попреработихме, но те все още имат звученето на ония години. В момента подготвяме издаването на първи албум, решихме да ги разделим, защото имаме песни за два или три албума, та подготвяме първия си албум, който ще съдържа парчета именно от най-стария ни период като група.
С: Решихме да ги разделим хронологично. Първият албум ще съдържа десет парчета от периода до 2003 година, тоест до момента, в който Ездача напусна групата... Вторият албум ще бъде с нещата ни след това, които вече се различават стилово от най-старите ни песни. Третият албум ще включва само най-новите ни неща.
Тоест, вие 11 години не сте издали албум, а сега подготвяте три наведнъж...
Т: Да, на практика така се получи. В момента имаме материал за три албума. Почти всички песни са записани, остава само да ги групираме и да ги издадем. Има малко работа по смесване и мастериране, но като цяло по-важните неща са свършени...
С: Читателите на Север.бг могат да чуят песните ни в готовия им вариант на нашата страница във Фейсбук http://www.facebook.com/pages/Murzilka/274669061506?sk=info. Когато сме готови с първия албум, ще направим всичко възможно да разберат колкото се може повече хора...
Казвате, че Ивайло Проданов е останал при вас година и половина. Какво се случи?
С: Отиде да работи като барман в "Улицата" (рок заведение във Велико Търново, което вече не съществува бел. ред.). След това взехме за басист Пешо Сейтъна. С идването му в групата получихме възможност да използваме и репетиционната, която той държи. Така вече можехме да свирим по-спокойно и направихме много неща. Със Сейтъна останахме заедно близо седем години. Справяхме се отлично, но наскоро и той се отказа поради разни други ангажименти. Иначе през групата минаха още няколко музиканти, които са свирили епизодично при нас. Като цяло имаме плаващ състав и сме или трима, или четирима човека, като само ние с брат ми сме постоянни. Работили сме и с Милен Стефанов от Силистра, който е музикант в оркестъра на Военния университет във Велико Търново.
Т: Макар и вече да не е част от групата, той изяви желание да свири с нас на "Миндя рок фест" и това най-вероятно ще стане... Както казахме, приятели сме с всички бивши членове и няма никакъв проблем.
Сега да поговорим за моментния си състав. Имате нова басистка, не сте ли се замисляли да я накарате да пее? Все пак жените вокали на пънк групи не са чак толкова много...
С: Все още не може да се отпусне да пее. Окуражаваме я да го направи, но все още не се чувства комфортно. Тя за известно време не беше с нас, защото работеше в Англия, но сега се завърна и в Миндя ще бъдем в разширен състав, цели четири човека. Смятаме да изсвирим десетина песни...
Т: По-скоро петнадесетина...
С: Ще свирим, докато ни свалят от сцената (смее се).
А когато няма рок фестивали къде може да ви слуша човек?
Т: Ами, откакто Мими замина за Англия, не бяхме свирили никъде. Последната ни изява беше на Джулая морнинг пред Ректората на университета (Великотърновския бел. ред.). По средата на сета ни обаче органите на реда ни прекъснаха, всъщност прекратиха цялото събитие, защото било станало 12 часа и сме вдигали много шум... Основно обаче свирим по клубове. В Търново единственото място, на което в момента могат да се изявяват групи на живо, е клуб "Мелън". Общо взето нещата се случват сравнително трудно, защото ние нямаме продуцент, който да ходи и да се натиска насам-натам, затова разчитаме да имаме участия, когато ни се обади някой, който е чул нас или нещо за нас. Така или иначе това, което правим, ни е хоби, не се изхранваме от него. Така че изявите ни не са много, не са толкова, колкото би ни се искало. Но за сметка на това правим всичко от сърце и затова се получава.
С: До голяма степен правим рекламата си, ако изобщо може да се нарече така, по интернет. Наскоро ни се обади един собственик на клуб от София, който беше харесал песните, които сме качили във Фейсбук, и ни покани да свирим. Така че, ако на някой му хареса какво правим, може да се свърже с нас...
Т: В момента в България, има доста групи, които свирят отлично. Това е много хубаво, защото означава, че музикалната сцена работи, което не беше така допреди няколко години. Тогава нямаше място за изява, а сега във всеки по-голям град има клубове, в които свирят на бандите от т. нар. ъндърграунд. Това позволи на много групи да се развият и да достигнат едно наистина високо ниво. Този факт няма как да не ни радва, защото всички музиканти сме колеги и така или иначе усъвършенстването на едни групи повлича и други след себе си, защото нивото става по-високо.
Преди малко споменахте, че ще записвате албуми. Как се случват тези неща при положение, че нямате продуцент?
Т: Сами се справяме. Брат ми се занимава със смесването и мастерирането, всичко става бавно, но за сметка на това го правим точно по начина, по който искаме. Няма кой да ни виси на главите и да ни казва "не така, а така".
По интернет ли смятате да си разпространявате албумите си?
С: Обичайната практика на групи като нас е да предлагаме дисковете си след концертите. Който е харесал това, което правим, може да си купи диск и да слуша музиката ни.
Т: Друг много разпространен начин сред ъндърграунд групите е да си разменят дискове. Ние вземаме дискове на някоя група и ги предлагаме на нашите концерти, те вземат наши и ги предлагат на техните изяви и така се получава един вид взаимна реклама. Между групите няма конкуренция, защото не се издържаме от това. В България няма музикален бизнес. Ако група, която свири нашия стил, колкото и добра да е тя, чака да дойде някоя голяма компания и да й предложи да й издаде албума, това няма да се случи. Всичко в нашия стил се случва апокрифно. Напоследък дори и известни западни групи започнаха да пускат албумите си свободно или на ниски цени в интернет, а България все пак е държава на пиратството, така че не може да очакваш някой да си купува нещо, което може да си изтегли свободно отвсякъде. Албуми се купуват след концерти, когато хората са развълнувани и докоснати от музиката ти и искат да се покажат съпричастни към нея... Световната тенденция е да се печели с концерти...
Вече никой не прекарва по една година в тръпнещо очакване на следващия албум на любимата си група...
Т: Така е, да. И това е хубаво. Защото според нас няма нищо по-важно от личния контакт с хората. 80-те и 90-те години, когато пред музикалните магазини се извиваха километрични опашки преди излизането на някой албум, например аз самият съм висял, за да си купя "Chaos A.D." на Sepultura, отминаха безвъзвратно. Тогава нямаше интернет. Сега вече групите трябва да се върнат към концертите и турнетата, към живия контакт с публиката. Да, уморително е, но това е част от музиката. Преди, не толкова в рока, но в поп музиката, пускаш един клип по MTV и ставаш милионер буквално за една нощ. Или пък изкарваш албум, правят ти една промоция, няколко концерта и това е за година или две. Впрочем, в България нещата никога не са се случвали точно така, защото тук авторските права никога не са се спазвали. На който и голям фестивал да те поканят да свириш, първата работа на организаторите е да те накарат да подпишеш документ, че се отказваш от авторски права. Да, може би дават някакви хонорари на по-известните групи, но дори и те не получават реципрочна част от приходите. Практиката е, ако има хонорари те да се уговарят устно и да се изплащат на ръка. Не е много законно, но в България е така. Не, че някоя група е забогатяла от това. Няма музикален бизнес, защото всичко става нелегално. Дори и групите, които се занимават само с музика, пак едва свързват двата края. Свириш за удоволствие...
Кой е най-големият хонорар, който сте получавали?
С: 300 лева... 300 лева е най-големият ни хонорар. Тогава бяхме трима човека, така че сме получили по сто лева на човек.
Наскоро се върнахте от "Spirit of Burgas", където свирихте като част от "Алкофилия", а сега заминавате за "Миндя рок фест" като "Мурзилка"... Да оставим феновете настрана, но тези трансформации не ви ли объркват малко?
Т: Пълна трансформация (смее се). От "Алкофилия" ставаме "Мурзилка", аз от китарист ставам барабанист, абсолютно безгласен отзад, скрит зад барабаните (смее се).
В предварителния разговор казахте, че все едно все още не сте се прибрали от фестивала в Бургас...
Т: Точно така се чувстваме! Преживяването беше невероятно. Ние сме от Бургас, но за първи път отиваме на фестивала, тъй като отдавна живеем в Търново. И като музикант, и като фен мога да кажа, че на по-добър фестивал не съм присъствал. Страхотна атмосфера! Това, което всички сме виждали на западните фестивали. Нямаше дори и намек за някаква агресия, всички бяха спокойни, приятелски настроени, усмихнати хора, които бяха там единствено, за да се забавляват и да се кефят на музиката. И го правеха. Момчета и момичета, които например са си налягали на шалтетата на плажа и просто слушат музиката. Ходили сме на много места, но никъде не сме виждали подобна атмосфера като на "Spirit of Burgas". Беше хубаво, наистина хубаво. Дано да продължава, а не да се случи нещо, както стана на много места.... Гледаш хиляди усмихнати лица, хората се местят от едната сцена на другата, забавляват се... Това те зарежда. Затова се чувстваме все едно сме още на фестивала, защото положителните емоции в нашата действителност не са много и това ни зареди истински.
Следващото ви изпълнение след огромния по мащабите си фестивал в Бургас е в закътаното в полите на Стара планина, непретенциозно селце Миндя... Това ако не е регрес...
Т: Пътят от Бургас до Миндя е кратък (смее се). Това, което се получава в Миндя, е как да кажа... на другия полюс. От едната страна стоят многото пари, перфектната организация, действието с размах, а от другата е ентусиазма на няколко човека, които вече трета или четвърта година правят нещо, което е прекрасно, и то на мускули. Няма ги големите спонсори, Миндя е едно малко, непознато никому селце, но Евгений Дайнов се нагърби да организира нещо много положително там и само мога да го поздравя, че продължава да го прави. Миналата година бяхме на фестивала само като зрители и съм много доволен. И от организацията, и от емоциите, от всичко... Всичко се получи отлично, а като познавам отблизо нещата и знам колко много нерви и тичане са необходими, за да се организира подобно събитие, особено, когато не разполагаш с огромни средства, само мога да сваля шапка на Евгений Дайнов и останалите.
А как стана така, че и вие ще бъдете сред изпълнителите през тази година?
Т: Съвсем случайно. Бяхме в галерия "Ателие" на Дамян Бумбалов за концерта на група "Кову", който вие от Север.бг отразихте, и организаторите на "Миндя рок фест" му се обадиха, за да го питат дали може да ги свърже с някоя група, която да свири. По щастливо стечение на обстоятелствата ние бяхме там и той ни даде да говорим с тях. Разбрахме се бързо, защото ние сме щастливи да участваме на такива фестивали. Още повече, че с приятелите ни от "Силует" ще свирим в една и съща вечер, на една сцена, което е прекрасно. Отдавна си мечтаехме за нещо подобно, а тази година това става за втори път за две седмици. В Бургас пак бяхме заедно, но с "Алкофилия", а сега и "Мурзилка"... Това е прекрасно, дано да се случва колкото се може по-често.
Светльо, обясни ни как се случва творческият процес при теб. Ето, например, събуждаш се и написваш някоя песен... Какво те провокира да го направиш?
С: Нямам представа. Творческият процес е по-скоро вътрешна потребност, отколкото каквото и да било друго. Нещата не се получават насила. Просто някаква идея се заражда в главата ми и отлежава там известно време. След това преминава през различни етапи и варианти, докато се избистри и стане готова за реализация. Тогава вече можеш да решиш кой ще бъде точният вариант и аранжимент и как ще звучи парчето. Творческият процес е много непостоянен. Има моменти, в които мога да напиша няколко песни за ужасно кратко време, а след това не ми идва никаква добра идея за дълго. Така е във всеки вид изкуство. Не можеш да си изсмукваш нещата от пръстите, защото те няма да се получат добре и няма да те удовлетворяват.
Т: Хубавото при нас е, че никой не ни притиска за срокове и можем да правим нова музика само тогава, когато се чувстваме готови. Ние сме свободни, защото музиката не ни е професията. Не печелим пари от нея. Занимаваме се с музика само от любов към нея.
Как се променя "Мурзилка" през годините?
С: Заедно с нас. Ние се променихме ужасно много през тези 11 години. Все пак в началото бяхме малки, а сега сме съвсем различни. Това няма как да не се отрази и на музиката, която правим.
Винаги е било модерно всеки автор, творец или музикална група да бъде определяна стилово и поставяна в някакви рамки. Ако вие трябва да се определите стилово, как бихте го направили?
С: О, за това ще ни трябват няколко изречения (смее се). Започнахме като пънк ска група, имахме дори парчета, които звучаха като хип-хоп, като рап метъл. После преминахме към малко по-твърда музика, към пънк метъл дори. След това включихме ска и реге ритми в голяма част от песните и се получи една смесица, която трудно може да се определи стилово.
Т: Непрекъснато вкарвахме нови елементи в музиката си, докато една вечер, бяхме в репетиционната и тъкмо бяхме завършили песента си "Светлина", когато двамата се спряхме и си казахме "това ще бъде нашият стил". Музиката ни е разнообразна, защото самите ние слушаме много различни направления. Никога не сме се ограничавали в това, което слушаме. И досега търсим нови групи, които да ни развълнуват и провокират. Сега е по-лесно, защото имаме достъп до необятно количество музика. Когато бяхме тийнейджъри си разменяхме аудио касети с приятели, а сега просто сядаш на компютъра и започваш да се ровиш... Наистина, все по-рядко успяваме да намерим някакви групи, които да имат свои свои облик, защото има огромно бълване на еднакви групи, които не се различават по нищо една от друга. Когато даден стил придобие популярност, веднага много банди започват да му подражават. Еднакво изглеждащи, еднакво свирещи групи. Ценното за нас е оригиналността...
Масовата достъпност на информация, на музика, не убива ли оригиналността? Слушайки, четейки, гледайки ужасно много изкуство, творецът не започва ли неусетно да подражава на този или онзи свой колега?
С: Това донякъде е така, но при положение, че има само осем основни тона в гамата, е много трудно да се измислят безкрайно много различни неща. Все пак разнообразието според нас е в смесването на различните стилове. Ние и затова го правим. Опитваме се всяка нова наша песен да не прилича на останалите, като вкарваме различни елементи. Смесването на стилове дава много по-широка база за измисляне на оригинална музика. Преминаването на стиловите граници е тенденция в световната музика, с която ние се опитваме да се съобразяваме.
Т: Именно заради това всеки може да открие по нещо, което да му хареса. Стиловото ни богатство дава възможност на публиката на концертите ни да се забавлява и да се обогатява с нови усещания. Идват хора, които харесват по-твърдите ни работи, други пък танцуват на веселите ни песни... Няма как всички да харесват всяка твоя песен. Затова се стремим да достигаме до публиката по различен начин, за да може всеки да открие нещо за себе си в различно парче и да си тръгне доволен от концерта ни.
Може ли всеки от вас да ми каже коя е любимата му песен на "Мурзилка"?
Т: Песните са като децата (смее се). Те са излезли от нас. Ако все пак трябва да избирам, това ще е последната ни песен. Тя се казва "Последен шанс" и все още не е записана.
Ще можем ли да я чуем на "Миндя рок фест"?
Т: Да, ще я изсвирим. Общо взето винаги последната песен е любимата ми. Виждам, че се развивам, виждам какво съм постигнал, тя отговаря най-много на душевното състояние, в което се намирам в момента. Не, че не обичам останалите и не ги свиря с удоволствие, но винаги последната песен, която сме записали, ме вълнува най-много.
Светльо, ти как мислиш?
До голяма степен наистина последната песен най-много те вълнува, защото все още е топла - топла. За мен обаче една от най-любимите ми песни за "Мурзилка" ще се остане "Кой ще ни спре?". Това беше първото парче, което измислих за групата. Пеех я още, когато бяхме в оригиналния си състав и може би тя ще ми остане любимата, защото е свързана със студентските ни години, с живота ни в общежитията, с купоните и веселието. Няма концерт, на който тази песен да не се свири. Тя винаги е първа или последна.
Само ваши песни ли изпълнявате на концертите си или правите и кавъри?
Т: Ние започнахме да свирим с кристално ясната идея, че правим всичко това за удоволствие. Решихме да правим нашата музика, никога не сме искали да ставаме кръчмарска група, която да свири кавъри, за да има повече участия. Ние много добре знаехме, че няма да имаме много концерти, защото по заведенията не искат авторска музика. Изобщо не ни пукаше, защото искахме да правим това, което харесваме. Направили сме най-много пет кавъра и то на песни, които не са световни хитове, а ни харесват на нас.
Кажете някои от тях?
Т: Имаме кавър на "Jimmy eat world", група, които в България изобщо не е популярна, правили сме "Земля в илюминаторе" на "Приключения електроников", на Blink 182, които са ни любима група, на Силвия Кацарова сме правили, на братя Аргирови, на "Тоника СВ"... На български естрадни песни сме правили повече кавъри. На братя Аргирови свирихме "Пролетна умора", макар и отдавна да не сме я изпълнявали.
С: На Силвия Кацарова правихме пънкарски кавър на "Топъл дъжд". На Георги Станчев... Такива песни, които ни докосват по някакъв начин и ние ги правим по абсолютно наш начин, без да се съобразяваме с оригинала. Не подражаваме на изпълнителите им. Пречупваме го през своя поглед, правим му свой аранжимент и те звучат по наш начин. С цялото ни уважение към оригиналните автори на песента и изпълнителите й.
Пънкът не е само музика, той е и начин на живот. Придържате ли се към него?
С: Напоследък пънкарският ни живот нещо се поизгуби.
Какво мислите за наркотиците?
Т: Те съществуват, но не и за нас.
Какво мислехте за наркотиците преди десет години?
Т: Никога не сме употребявали наркотици. Не сме си го поставяли за цел, просто това не е за нас. Имали сме и продължаваме да имаме познати, които го правят, но нас не ни влече, ако мога така да се изразя.
С: Това, което мога да обобщя и за двама ни е, че обичаме да пием, да пушим и да ядем (смее се).
Пожелайте нещо на читателите на Север.бг
Т: Обичайте се!
С: И си носете новите дрехи (смее се)
