Предлагаме ви втората част от интервюто с Петко Савов, в което съвсем искрено той говори за най-великото чувство – Любовта, за нейната магия и силата й да дава криле... Рядкост е мъж да разкрива чувствата си пред другите, но за Savov това е признак на силен мъжки характер, дами...

 Петко, втората ти авторска песен „Признание“ е изключително нежна и провокативна към нежния пол да прояви смелост в любовта – това желание на лирическия герой ли е или в живота очакваш жените да бъдат по-активни?

За да напиша този текст , съм бил провокиран. Случило ми се е да съжалявам, че не съм разбрал, че дадено момиче ме е харесвало, а пък не е имала смелостта да ми го признае. Дори се е омъжила за друг. И след време, в случаен разговор, признава тази шокираща новина за мен. А аз също съм я харесвал, но в дадения момент съм бил зает - имал съм си проблеми в живота,ежедневие... не ми е било до това. Но ако беше споделила... Кой знае!?

За това твърдя, че погледите и жестовете не са достатъчни. Не са еднозначни...

2

3.   Какво е за тебе любовта?

Една емоция с огромна сила... енергията, заради която съществуваме и... разбира се, прекрасна тема за правене на изкуство :)

Кое е по-добре да се слуша – сърцето или разума?

И двете са важни! На-добре е да те водят в една и съща посока... тогава си сигурен, че си в хармония. Кое е по-добре – най-добре е да търсим и постигаме хармонията в живота!

Като всяко изкуство и музикалното има тясна връзка с любовта – ти като творец често ли се влюбваш и как устояваш на съблазните, когато вече си открил любовта?

Влюбвам се непрекъснато и не само в красиви жени... Влюбвам се в най-дребния жест, на който съм станал неволен свидетел, влюбвам се в енергията на определени хора, в картина с прекрасни цветя... ,влюбен съм дори в музиката на Шопен!  А за устояване не искам и да се сещам. Любовта е навсякъде, във всичко и за всички  и няма мярка! Или искаш да получиш красота и хармония, или си оставаш бюрократ и теоретик... Най-пагубното в изкуството е т.н. „музикален критик“ - изобщо какво работят тия хора? Не смея и да си помисля...

Коя е голямата, истинската и единствена любов?

Тази, която си спомняш веднага щом ти остане миг свободно време... може да не е само една... хубавите неща са много... както и лошите... защо да не си пожелаем повече от хубавите... че да продължаваме напред с усмивка :)

Колко често трябва да казваме на любимия човек: „Обичам те“?

Не знам. Субективно е, но не е нещо, на което трябва отново да даваме рецепта. Приятно е за другия - прави го щастлив... Не трябва обаче да се притесняваме да го споделяме..., дори и не само на най-близкия. Обичам те - Мамо, обичам те - приятелю, г-н учител... и т.н.

Каква е твоята рецепта за това толкова красиво и съвършено чувство?

Рецепта :) Хах... ами ще го кажа така - рецептата е да не използваме рецепти! Всичко се случва... Просто ей така...

Защо, според теб, има любов без взаимност?

Любовта може да бъде и мимолетна... И в това няма нищо лошо. Аз се влюбвам непрекъснато от пръв поглед. Вероятно, когато това не трае дълго,някой е решил да напише и това правило, този термин...,словосъчетание "любов без взаимност". 

 Може ли да има истинско приятелство между мъж и жена, без да се намесват любовни чувства?

Категорично. Макар, че винаги в единия ще има и желание за нещо повече. Въпрос на време, ситуация и обстоятелства. Понякога посто не можем да имам всичко, което искаме. Но пък преценяваш кое е по-важно и ако приятелството е истинско... нещата се получават.

Хората все по-малко се осмеляват да говорят за чувствата си и след като премине „еуфорията“ на влюбването приемат човека до себе си за даденост. Какъв е твоят съвет, за да „спасят“ любовта си?

Това е някакво правило, което според мен не съществува - хората го приемат по презумпция и му се доверяват. Ако хората решат, че не е така - животът и взаимоотношенията между влюбените ще е много по-лесен! От друга страна, ако приемаш нещо за даденост, то значи, че си усетил, че е твое, че ти е нужно и винаги, когато ти потрябва - можеш да разчиташ на него... Ами това не е никак маловажно - ако можеш да разчиташ във всеки момент на Човека до теб... значи си намерил каквото е трябвало и няма нужда да търсиш още. Разбира се - може да намериш за миг малко забава с друг и т.н. - хора сме ...

Мисля, че в тази връзка изневярата не е лошо нещо... то е част от живота ни и е по-добре да не се правим, че не съществува и че няма да ни се случи. Както с болестите и нещастията - все си мислим, че на нас няма да ни се случат... ,но то рано или късно ни спохожда.. И тогава го приемаме и продължаваме напред - дори още по-сплотени!  

Мисля, че не трябва да се говори за любовта с изтъркани клишета... да цитираме правила и да използваме теореми за това. Чувствата и хората са свобода и хармония. За това бе и моят референдум - тъжно е да се съобразяваме и да продължаваме да твърдим, че има правило кой да е първи...

Когато в сърцето нещо "трепне", тогава не трябва да се страхуваме да покажем любовта си... Това е внушението на "Признание":

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg