"Чернописец Храбър" от Поликраище

Ироний Сатирев, Пишман Поетов, Стихоплет Римушков, Чернописец Храбър - в Поликраище познат като Йордан Карастоянов. С него ни запозна секретарката на  НЧ "Развитие-1884" Татяна Кушева, по повод невероятното му умение да преписва калиграфски стари писания "като монасите от Средновековието" и да рисува миниатюри към тях - със същата жажда, себеотрицание и "божие" търпение.

Оказа се, че човекът, който застана пред мен, е много повече от това "скромно представяне". Освен, че преписва с лекота "История славянобългарска" /от снимките ще се уверите, че почти не се различава от оригинала/, той подвързва по уникален начин книгите си. Казва, че музата му "просто идва отнякъде". И, когато това стане, без значение къде - пише басни - злободневки. Изработил е Тест за интелигентност, цук дудук от "майстор Стридивари", различни дървени играчки.


От колко време се занимаваш с калиграфски препис?

От oколо 2000-ната година. Работех като нощен пазач. За да минава времето, пробвах да чопля семки - не ми хареса. Опитах да чета книги - доспива ми се. Уж имах и телевизор - но не се получава. Питаш ме как става... Една вечер, когато бях на работа и проверявах халетата с животните, започнах да си тананикам на ум една песен, която пеехме в училище - за бригадирското движение - "Свири, хармонико, свири". И, тананикайки си я, изведнъж в ума ми дойдоха други думи, като молитва: "Прати ми, Господи, прати. Прати на мен, бедняка...". Ей, така става. Човек трябва да мисли малко по-разчупено. Тогава започнах да пиша "богослужебни" и  "старопечатни" книги. Пиша нощем. Иначе вкъщи няма да ме изтърпи никой, защото отнема много време.

Кога започна да преписваш "История славянобългарска"?

Имам си една приятелка - Славка. Беше минало време, откакто бях започнал да пиша. Един ден тя ми каза: "Така и така си се захванал, защо не препишеш Паисиевата история?" Само това и чаках. Ходих, взех фотокопие на оригиналната "История славянобългарска" от библиотеката "П. Р. Славейков" във Велико Търново и - така. Текста го преписах набързо и грубо в две тетрадки през 2008 г. Въз основа на него направих втори, калиграфски, препис, а третият ще е превод. Това съвпадна със съкращаването ми от работа. Заради стреса прекъснах за доста време. Но сега пак ми се "подпалиха" фитилите.

Преписал съм около 80 страници, но ще излязат около 200 с миниатюрите, които рисувам. Като приключа, ще я подвържа с дървени корици. Отпред, на корицата, ще нарисувам на Мърквичка картината, на която Паисий е зад писалищната маса.  Мислех да подвържа книгата с кожа, но няма как да нарисувам върху нея Паисий, въпреки, че аз също мога да обработя кожата.

Кой те е учил на този почерк и на "дървеното" подвързване?

Ако съм го учил, нямаше да го правя. Но, защото не съм го учил, ми беше интересно. Във всеки човек има някакво огънче. И, ако му дадеш храна на този огън, ако го сръчкаш да се събуди, той ще тръгне. Животът ми е минал сред книги. Бях на 20 г., когато започнах работа в печатницата в Търново - в книговезкия цех. Един колега каза: "Ела да те науча как се подвързват тефтерчета." Научих се, после си подвързах в къщи книгите и така постепенно навлязох в нещата. Той ми показа стандарта, а после аз започнах да прилагам фантазиите си.

Защо има мастилени петна по някои страници на твоя препис?

В източника, който ползвах, имаше някои букви, които бяха дефектни и нечетливи. Аз знам коя буква е, но, за да не допусна все пак някоя грешка, умишлено направих петна, както е в оригинала.

Остава да ми кажеш, че пишеш с перодръжка?

Не, ползвам тънкопис. С перодръжка не става - хартията е по-друга. 

Имаш ли последователи в това, което правиш?

Не. Но много ми се иска да организираме някакъв клуб, където всеки, желаещ да му предам уменията си, да може спокойно да се занимава.

Твои приятели разказват, че преди години си ги впечатлявал и с операторско майсторство - разкажи за тази твоя страст?

Купих си съветска киномашина за около 200 лева през 85-86-та година. Тогава бях около 26-годишен, все още ерген. Снимах на 8 мм филмова лента. Започнах пак като любител. Отново ме провокира любопитството да разбера как се правят филмите. Тогава нямаше много литература, за да се запознае човек, но аз бях решен да науча повече - беше ми интересно.

Още по времето на Чарли Чаплин са правени филми с "летящи чинии". И за мен не беше трудно. От гарата, от високо, снимам цялото село. После връщам лентата и върху същия сниман, но непроявен материал, снимам две захлупени чинии върху бял фон - и то се получава. Имам събрани вицове и съм екранизирал и тях. Лентите още стоят, но незнам дали машината вече работи.

Какво те накара да "погледнеш" към Космоса?

За астрономията е "виновен" Емил Нацкин - мой комшия. На тяхната тераса, на една тръба, беше сложил очилата на баба си, обясняваше ми нещо и гледахме отражение на лампа през тях. И оттам ми дойде интересът. След време си купих телескоп. Имах и литература, звездни карти и атласи. Започнах да изучавам звездите, а като имаш интерес - четеш и го научаваш. 

"Видя" ли десетата планета?

Апаратите, с които разполагам, са доста слаби - обективът е 76 мм. Но мога да видя релефа на Луната, пръстена на Сатурн с единия му спътник - Титан, който обикаля за 15 денонощия планетата, 4 спътника на Юпитер. Интересно е...

От дълги години си самодеец в читалището - това ли ти дава импулс?

Може би да. Защото, когато съм вкъщи или на работа, си представям как крача по сцената и как нещо разказвам. Може би всичко се крие в това, че съм събирал вицове, смешки, анекдоти, закачки - неща, свързани с хумора. Може би това е главният мотор. Пък вече, откъде идва любовта към тези смешки, незнам. Винаги съм се интересувал на какво се смеят хората - не само днес, а и преди 100 години или 1000 години.

Как те приемат хората?

Мислил съм по въпроса... Хората "трябвало" да бъдат стандартни, както по белия свят, тъй в България, така и в туй село... Тук трябва да доиш крави или да сееш репички. Ако се опънеш на тези "стандарти", значи си нещо "дефектен".

Как си обясняваш всичките свои таланти?

Всеки си има някаква даденост - може би "отгоре"..., незнам. Но истината е, че всеки човек трябва да остави след себе си някаква диря - или материална, или духовна. Ако можеш да оставиш и двете - още по-добре. Иначе съществуването е безцелно.

Ще подариш ли на читателите на Север.бг една своя басня?

Да, с огромно удоволствие:

"Бе-е-е... Овца блейка се обади: "Кошарата ни е във тор. Тука всеки нож ти вади, живеем си във страх и зор". Мериноска каканиже: "Вижте другите, не нази - тях овчарина ги стриже, но от вълците ги пази". Черноглава се окайва и прошушна тьй унило: "Шаро, уж герой, пролайва, а със Вълчо се сдушило". Ме-е-е... Козльо си чело почеса и накрая тъй им рече: "Знаете ли си интереса?! До брада ми дойде вече. Вий сте българска порода, вий сте твари овчедушни. Даже да ви тикат в гроба, ще сте винаги послушни."

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg