Ангел Янакиев: "Оригиналността е в простичките неща"

Как функционира анимацията в рекламата и какъв е пътят, извървян от един млад мъж, от Художественото училище в Горна Оряховица до мащабните рекламни кампании на световни автомобилни компании.

Създаваш реклами за големи автомобилни марки като „Нисан” и „Ситроен”. Как се прави успешна реклама?

Най-важното е да се определи целевата група и оригиналността. Ключът е да видиш нещо интересно. Аз разбирам производителите, те искат рекламата да достигне до възможно повече хора и колкото се може повече хора да закупят продукта, затова искат рекламите им да са семпли. Но оригиналността може да съществува и в нещо простичко. Защото все пак в естеството си всичко съвършено е чисто и просто, не трябва да се анализира много.

Издай някоя рекламна „тайна”?

Основното е, че един продукт трябва да бъде лесно забелязан и запомнен. Това, как ще се направи, зависи, има много различни варианти. Стига да не е най-стандартният и клиширан вариант.

Какво търсят възложителите на реклами, ограничават ли се с много изисквания, или дават свобода на действие?

Ние, аниматорите, си имаме режисьор, който е основната връзка между клиента и аниматора. Режисьорът е този, който определя и представя идеята, тогава идва ролята на клиента, който казва своето мнение, дали нещо му харесва или не.

Завършил си Уестминстърския университет в Лондон, където се дипломираш с филма „Нощен влак”, за който получаваш и номинация от BAFTA / Британската академия за филмово и телевизионно изкуство – бел.ред./. Откъде дойде вдъхновението за него, от някое пътуване по нощната линия Горна Оряховица - София?

Да, да, само че не беше през нощта, а през деня. Просто веднъж, докато пътувах от Горна до София и търсех идеи за този филм - исках да е нещо лесно, а в същото време интересно и забавно. Точно тогава един човек във влака си спеше и все се облягаше върху мен, а аз колкото и силно и агресивно да го бутах, на него не му правеше впечатление. На мен ми беше лесно просто да седна от другата страна, но оттам дойде идеята.

Кой ти помогна за реализирането на филма?

Имаше много хора, които ми помагаха в целия процес, основно с идеи. То това, всъщност, е най-добрият начин да го развиеш. Показваш филма си на някого и той ти дава обратна връзка.

Работиш основно в чужбина, но имаш ли поглед като цяло върху българската анимация?

Единственото мнение, което мога да изразя, е това, което видях на фестивала „В двореца“ в Балчик, където участвах с дипломния си филм през 2010 г. Но мнението ми от това, което видях, не е много добро. Някак си, струва ми се, че не се мисли достатъчно върху идеята. Технически направата е ясна, но идеята е най-важна. Все едно да сложиш върху много лоши основи една много красива мазилка.

За телевизията правил ли си реклами?

Да,  бях участвал в един проект за документален филм, за първите същества на Земята. Правихме 3D графики за това, как са изглеждали и как са се движели съществата под водата. И веднъж съвсем случайно, докато си седях вкъщи и гледах телевизия, попаднах на един от кадрите във филма и си казах "Леле, този кадър го знам много добре" и се оказа, че дават филма. В последствие той спечели награда от BAFTA. Усещането е много приятно. А най-хубавото е, когато се работи и в много положителен екип от хора, които знаят какво правят.

Как започна да рисуваш и от кои творци се влияеше?

Всъщност, не знаех, че харесвам рисуването, докато не започнах да рисувам. Но като откриха такава паралелка в моето училище, ми се стори доста атрактивно и избрах него пред музикалната. Тогава бях доста стеснителен, за да се занимавам с музика. А парадоксалното е, че сега свиря на китара и пея.

В училище сме учили винаги по традиционния подход и съм се вълнувал и впечатлявал от по-старите майстори, като Рембранд и Ван Гонг. Те са много различни един от друг, но човек пораства, вкусът му се обогатява и сам може да реши кое е хубаво за всеки тип подход. Не е задължително да е само един и да е верен. Основното нещо е да ти въздейства по някакъв начин, дори и да не го разбираш, но ако го разбираш, осъзнаваш защо ти въздейства така.

А анимацията, кога точно те впечатли тя? Прекалено много гледане на Cartoon Network?

Ами да, Том и Джери и всички други анимационни филмчета, много ми харесваше анимацията. Но истината е, че в началото си нямах и идея как точно да се реализирам с рисуване. Знаех някъде от 10-и клас, че с това ще кандидатствам, а с анимация знаех, че ще се занимавам може би малко преди самото кандидатстване. Стори ми се, че е много хубава специалност и много перспективна.

Какво мислиш относно съвременните анимационни филми за деца? Сякаш образите от тях са станали по-странни, дори понякога грозни в сравнение с класическите красиви анимации на Дисни например?

Това, кое е красиво и грозно, е въпрос на гледна точка. Но все пак, ако се замислим, след златния век на Дисни (40-те години) какво са променили те в начина си на работа? Не много, да не кажа нищо. Това е класиката в анимацията, нека съществува класика, но да има и новаторство. Нека има и неразбрани неща, върху които човек да помисли.

Разкажи ни за Уестминстърския университет в Лондон?

Нещата не се случиха отведнъж. Започнах бавно, крачка по крачка. Първо реших да отида на бригада в Англия, да поработя, да изкарам малко пари. След това човек разбира, че има вариант и да се остане там и така лека-полека да върви напред. Отваря се нова вратичка, просто обстоятелствата бяха наредени така, че това да се случи, без да е главозамайващо и човек да се изплаши. Пък и като цяло в течение на времето и идеите, и целите на хората се променят. Колко хора, например, на 20 са наясно какво искат от себе си и от живота. И всъщност този тип опити ни формират, някой неща отпадат от плана, други остават и след това човек търси начини да постигне целите си.

Относно обучението ми в Лондон, доволен съм изключително много. Казвам го, защото не навсякъде обучението е еднакво и на ниво. Човек може да попадне и на много некачествен курс и отново да плаща адски много пари за това. Честно казано, тогава вложих всичките си налични и "бъдещи" спестявания в нещо, в което не бях сигурен дали в крайна сметка ще ми хареса, но още след втората седмица открих нова страст у себе си.

За финал пожелай нещо на нашите читатели?

Да не спират да мечтаят, да гледат нагоре смело към звездите, но и надолу, за да не се спънат.

Тук можете да видите късометражния филм "Нощен влак" на Ангел Янакиев: http://www.youtube.com/watch?v=cvfABuj7sRY&feature=player_embedded

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg