Пътуването до Шри Ланка е поредното в списъка с туристически дестинации, които Красимира Костадинова е посетила. За това си преживяване обаче разказва с нескрито вълнение, още повече, че групата им от 10 момичета – великотърновки, през цялото време е била „в синхрон“ - изключително организирани и дисциплинирани – истински туристки. За незабравимото пътешествие Краси не крие, че заслуга имат организаторката на пътуването Лилия Исакова и ексурзоводът им Анур.  

Как се реши да отидеш в Шри Ланка?

Всичко стана доста спонтанно. Хареса ми дестинацията. Исках да посетя Азия. Ходила съм много из Европа, но за мен такава дестинация беше чужда. Исках да видя един по-различен и екзотичен свят. Тръгнах  без да погледна даже в интернет за предварителна информация - исках на място на видя какво е. 

Притеснявах се от далечното разстояние – летяхме около 10 часа с чартърен полет, с презареждане в ОАЕ - стори ми се безкрай, но бяхме само ентусиазирани туристи. В очите на всички се четеше, че наистина търсят силни усещания.

Как ви посрещнаха там?

Страхотно – снимаха ни от националната телевизия. Закичиха ни с гердани, направени от живи магнолии. Пуснаха ни българския химн и развяха българското знаме. Пое ни екскурзовод, който подробно ни обясняваше всичко на руски език и отговаряше на всякакви въпроси. С луксозни автобуси ни откараха до хотела, като ни предвождаше ескорт. Когато пристигнахме ни почерпиха с кокосово мляко и с червени банани. Обсипаха ни с внимание, което продължи до края на престоя ни в тази екзотична страна.

Как живее населението?

Населението е бедно и това личеше по всичко – жилища, автомобили и пътища. Къщичките не са масивни, някак примитивни, но навсякъде хората се усмихваха и ни посрещаха топло и с голямо внимание. В очите им се четеше щастие, независимо от това в какво живеят. Настаниха ни в добри хотели. Всяка сутрин ни подаряваха цветя и по леглата ни разстилаха магнолии, които вечер сменяха с нови. 

Усети ли да има класова разлика – много богати и много бедни?

Не. Може и да има някъде, но там, където бяхме, това не личеше. Няма къщи-палати или твърде луксозни коли, които да показват стандарт над общия за всички. Със сигурност не сме видели всичко, но това, което видяхме, с нищо не показва, че има разлика в стандарта на някои. Валутата им е рупии, а националният курс - 127 рупии за 1 долар. Сметнете какво значи.

Как се разбирахте с местните жители?

Предимно на английски. Но голяма част от тях знаят руски език. Може би, защото ги посещават много руски туристи, или пък, защото са демократическа социалистическа република… Посетихме доста населени места. Някои от жителите ни мислеха за руснаци, но много от тях знаеха, че сме българска група -  знаеха дори къде се намира България.  

Колко екзотична е Шри Ланка?

Невероятно екзотична е. Природата е девствена. Навсякъде има  много зеленина. Ходихме на плаж – още е пред очите ми – чисто, с палми, няма застрояване. Все едно никога човешки крак не е стъпвал там. Пясъкът е много ситен и където водата го е докоснала, е станал червеникав. Сезоните са два – сух и дъждовен. В момента там е дъждовният период. Климатът е влажен и е изключително горещо. В 18:00 часа вече става тъмно, сутрин не знам в колко се съмва, но, когато ставахме около 6:00 часа, вече беше светло и топлината, каквато беше вечерта, беше същата и на сутринта. Нямаше никакво разхлаждане през нощта, въпреки, че бяхме до океана. Във вътрешността на страната не е чак толкова влажно.

С какви животни се „сблъскахте“?

Най-голямата атракция за нас беше возенето на слонове. Чувството е невероятно. Не може да отидеш в Шри Ланка и да не яздиш слон. Те са огромни, но много смирени животни. На слон бяхме по шест човека. 

Във вътрешността на страната видяхме много маймуни, които се разхождаха свободно, както котките при нас. Хотелът, в който бяхме, представляваше множество малки къщички. Наоколо имаше много дървета и друга растителност и маймуните бяха навсякъде - дори по покривите на къщичките. Бяхме извадили банани и те, усещайки аромата, се приближиха на достатъчно близко разстояние, от което лесно можеха да ни нападнат. Бяха изгонени от персонала, а нас ни предупредиха да внимаваме, защото са агресивни. Определено се уплашихме.

Не беше изключение да видим гущерчета в банята, а по пътечките да се разминаваме с малки змии или жаби. Предупредиха ни и за осите, на пет от които ужилването се равнява на отровата от ухапването от кобра. 

Какво друго ви впечатли?

Музиката, танците и ритуалът на сватбите им. Имахме възможност да видим голяма част от него.  Интересното е, че те се женят по хороскоп, направен веднага след раждането. Когато времето за женитба настъпи, хороскопите на двамата се сравняват и, ако съвпадат – ги женят. Младоженците не се познават преди сватбата. В началото на ритуала момичето е облечено в бяло сари.  Ходи по бял чаршаф, което означава, че го приемат чисто, а след като бъде с момчето, се облича в червено сари. 

Друг интересен момент са рибарите или по-точно начинът, по който ловят риба – застанали на колове навътре в морето. За съжаление не успяхме да видим рибар в „дейстивие“, за да го снимаме, но определено звучи атрактивно.

Опитахте ли националните им гозби и какво ви хареса?

Националната им гозба е оризът и това е основното им ястие. Съответно – много плодове. Много характерен е лютивият вкус. 

Кои архитектурни забележителности посетихте?

Впечатли ни скалата Сигирия, която е известна със скалните си рисунки - 21 изящни женски фигури, наричани "Девойките от небесата". В подножието на скалата са изсечени огромни лапи. Гледката от там е изключителна. За скалата има древна легенда, записана в историческите писания. Сигирия е смятана за едно от чудесата на света и през 1982 г. е включена в Списъка на световното наследство.

До най-големия Златен будистки храм с огромна статуя на Буда се изкачихме по 1200 стъпала. За да влезеш вътре, трябва да си бос и добре покрит до раменете, а не разголен. Около основния храм има множество малки храмове. Видяхме вида дърво, под което Буда е медитирал.   

Посетихме и най-големия храм в света, в който се охранява зъба на Буда. Той се показва веднъж на 5 години през август и тогава тържествата са мащабни. И там има легенда.

Имахме възможността да отидем в чаени плантации и фабрика за чай. Чаят е черен и специални дегустатори го определят и сортират по видове.  

Водиха ни във ферма за слонове и в Кралската ботаническа градина, разположена на огромна площ. Там различни известни личности, един от които Юрий Гагарин,  са посадили дървета. Имаше специална оранжерия за отглеждане на над 100 вида орхидеи. Бяхме в градина, в която се отглеждаха червен ананас /от който се произвежда продукт за отслабване/, каучуково дърво, какаово дърво, алое. От тези растения се правят и различни кремове и лекарства за стави.

Характерно за Шри Ланка е производството на подправки — черен пипер, канела, джинджифил, индийско орехче, ванилия, шафран и други. Интересното е, че пиперът се бере на три пъти -  в началото за бял, после за червен и, когато узрее напълно – за черен – такъв, какъвто ние го знаем.  Имахме възможността да видим как се прави батик – рисуване върху памук.

Набожни ли са тамошните жители?

Мисля, че да. Никъде не бяхме заплашени от нападение, макар че имахме и такива предупреждения, или пък някой да ни излъже с нещо. Аз го отдавам на тяхната набожност. 80% от населението са будисти, 10% са мюсюлмани и 10% - католици. 

Посетила си много държави - коя дестинация най-много ти „легна“ на сърце?

Испания, Монако, Италия и Франция. Европа е много хубава, но това, което сега видях е на другия полюс. Различни култура, манталитет, обслужване… Светът е огромен и аз искам да видя и други страни. Следващото предизвикателство също ще бъде екзотично – може би Дубай…

Посрещането в Шри Ланка беше уникално. Навсякъде ни поздравяваха. Много са учтиви, усмихнати, приветливи и любезни. В очите им се чете, че са щастливи. Не можеш да усетиш някаква тревога. Никъде в Европа не посрещат така. Европа е красива, но „студена“.

Шри Ланка, видяна през обектива на великотърновските туристки, може да разгледате тук:

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg