Венцислав Щърков: Българите купуват икони, защото е модерно

Продължаваме нашата поредица "Чешити от чаршията". Днес ще ви срещнем с иконописец, научил се сам на занаята. Той рисува прекрасни икони и обучава корейци в ателието си.

Какво видяхте за всичките тези години тук, на чаршията? Промени ли се нещо?

Цялата чаршия се разрасна много. В началото работеха само няколко ателиета. Спомням си, че бяхме аз, грънчарницата, тъкачницата и златарското ателие. Днес занаятите са много повече, а с това и броят на ателиетата се е увеличил.

Трудно ли се правят икони?

За мен не е трудно, защото това работя от много години. За хора, които гледат отстрани, сигурно е трудно. Според мен не е. Стига човек да има желание, всичко може да научи. Преди години обучих едни корейци – пастор и съпругата му. Аз ги подготвях за иконописци. Днес те имат ателие и рисуват икони. Това са хора, които никога не са рисували. Те още от самото начало напреднаха много бързо и само за няколко месеца правеха икони с много високо качество. Човек като има желание, всичко може да постигне.

Били сте в Корея?

Преди години имах щастието да се запозная с Владиката на Методическата църква на Южна Корея. Той ме покани в страната. В тяхната църква всички икони са хартиени и нямат иконопис. А в Южна Корея около 46 % от населението са християни. Има католици, евангелисти, но Методическата църква е най-многобройна. Само в католическата църква имаше една зографка, която е завършила в Гърция. В останалите църкви нямаше нито един зограф. В Корея живеех в един манастир и там рисувах икони. Няколко месеца стоях в тази обител, като подготвях и обучавах иконописци.

Какво ви е впечатлението от Корея?

Ами всичко много ме впечатли. На първо място е отношението на хората. Там възрастните хора винаги се почитат. Децата, докато живеят при родителите си и работят, им дават всичките си пари. След като се омъжат и се отделят от семейството, тогава могат да разполагат с отделен бюджет. Там има много деца и е много е чисто. В Корея могат да си носят боклука с километри, за да го изхвърлят в кошчето. В нито една гора не видях боклук.

Да не говорим за пътищата. Още с пристигането си от летището, когато се качих в колата, видях една магистрала с 6 ленти в едната посока. Всичко ми беше като на сън. Полицаи не видях за целия си престой там. Всичко се следи с камери.

Кой ви научи на този занаят?

На иконопис съм се учил сам, никой друг не ме учил. Правя иконите си по класически начин.

Образите откъде са?

Повечето ми икони са копия на вече съществуващи такива. Имам много малко авторски. Вземам нещо от една икона, друго пък от друга и ги комбинирам в една обща. Разбира се, има изисквания в иконописта, не мога да си позволявам голяма волност. Например Свети Георги винаги е на бял кон, Свети Димитър - на червен.

Изпитвали ли сте някога трудност при изработката на някоя икона?

Е, да, разбира се. Има някои по-сложни икони, които ме затормозяват. По-дребните детайли, например. Когато бях по-млад, имах доста поръчки и рисувах по цели нощи. Сега не мога, изморявам се.

Кога разбрахте, че зографството е вашата работа?

Винаги съм желал да правя иконопис.

Защо?

Защото като дете баба ми всяка неделя ме водеше на църква. В църквата от малък имах досег до иконите, които ми правеха страхотно впечатление. Предполагам, че има някаква заложба в мен. Когато завърших университета, започнах да правя икони, но не с търговска цел. Все пак, аз завърших стенопис. От 1985 година започнах да се занимавам само с това. Първите си икони продавах на улицата в Арбанаси. Аз бях първият, който направи уличния пазар там.

Българите купуват ли във вашето ателие?

Купуват, но като цяло не много. Аз мисля, че съм добър иконописец и моите творби са по-скъпички. Не всички хора могат да си го позволят. От другите колеги, които правят по-евтини неща, се купуват. Но, забелязал съм, че българите си купуват икони не толкова, че са вярващи. Купуват ги, защото е модерно.

Какво имате предвид?

Ами като отида на църква, виждам какви хора идват там. Хората си купуват икони за кръщене, за сватба, но не защото са вярващи, а защото са чули, че трябва да се подари. По-скоро те купуват и подаряват икона като произведение на изкуството, а не с религиозна цел. Според мен е мода, те не са истински вярващи хора.

На какво се дължи това според вас?

Сегашното поколение е такова. А и в училище не се преподава вероучение. Навремето баба ми и дядо ми са учили вероучение в училище. Аз си спомням, че във всяка къща имаше кандила. На Кръстовден попът навсякъде минаваше и ръсеше.

Значи трябва да има вероучение в учебната програма?

Да, аз мисля, че ще има голяма полза, ако това стане. В Корея всяка неделя всички ходят на църква, независимо каква вяра изповядват. След църквата обядват заедно и след това се разделят. Това ги свързва. Затова няма престъпност при тях. Защото децата от малки се възпитават на тези добродетели. Но сегашното поколение у нас е изпуснато. Идват нови поколения, които също ще са атеисти. Те нямат никакво отношение към църквата. Не е задължително да си вярващ. Вярата е за хората, които се страхуват от тъмното. Мисля, че ако се спазват поне половината от 10-те божии заповеди, обществото ще бъде много по-добре. Най-вече няма да има такава престъпност, озлобеност и завист между хората, каквито има сега.

Има ли на кого да оставите занаята след вас?

Ами в семейството ми няма желаещи. Имам дъщеря, но на нея не й се отдава, а и няма желание. Подготвил съм, смея да твърдя много добре, трима ученика от Корея. Много добри иконописци са. Преди две седмици едни германци бяха тук. Те изявиха желание да изпращат по 5-6 човека за по 10-ина дни, да опитват и да гледат как става.

Занаятът ви има ли опасност да се загуби?

Не, има много хора, които се занимават с това. Завършват много млади хора и ставаме все повече и повече.

Събирате ли се българските иконописци?

Да, имам много колеги. По-възрастните и по-добрите се събирахме преди година в Несебър. Там направихме фестивал на християнското изкуство. Поддържам връзка с тях по телефона.

Как реагират чужденците, когато влизат при вас?

Има хора, които са запознати с иконописта и купуват. Но болшинството от тях не знаят нищо за иконите. В католическите църкви няма иконопис, там са само скулптури. Повечето чужденци, които купуват икони, са вярващи. Те не ги купуват за подаръци, купуват си ги за вкъщи. Един американец преди 6-7 години си купи икона от мен. Продължихме да общуваме по интернет с него. За три години направих 65 икони за този човек. И всичките са в дома му. Отначало си мислех, че търгува с тях и ги продава, затова реших да го питам. Той може би малко ми се обиди и ми изпрати снимка от дневната си, за да видя, че всичките 65 икони са закачени там.

Имате ли любима творба?

Любима нямам, защото те не се задържат много при мен. Ако попитате някой художник за любимата му картина, той ще ви отговори – продадената. Любима може би е последната икона, която съм нарисувал. Предполага се, че като последна тя трябва да е най-добрата. Аз се уча всеки ден.

Какво правите през свободното си време?

Ами аз почти нямам свободно време. Рисувам всеки ден целогодишно. Няма ден, в който да не хвана четка. Така е вече 30 години, откакто се занимавам с този занаят. От няколко години ходя юли месец на море в Созопол.

Не е ли уморително да нямаш почивен ден?

Е, аз не работя с темпото, с което работех като по-млад. Много по-малко работя, но всеки ден все нещо правя.