Вход | Регистрация

Д-р Марияна Георгиева-Гроссе: Науката в Западна Европа дискриминира жените учени, а в България не

Д-р Марияна Георгиева-Гроссе: Науката в Западна Европа дискриминира жените учени, а в България не
Снимка: Север.бг
Марияна Георгиева-Гроссе е доктор по физика. Родена е в Поликраище, Великотърновско, но в момента живее и работи в Щутгарт. Тя е ръководител на екипа от страна на фирмите "Бош" и "Даймлер-Крайслер", разработил система за нощно виждане на автомобилите. Изобретението й се ползва в S класа на марката автомобили "Мерцедес". Разработката на българката бе номинирана за наградата на федералния президент на Германия за техника и иновации.

С Марияна Гроссе досега сме ви запознавали индиректно - чрез нейния брат, физикът доц. Георги Георгиев, преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Със своята разработка на нов метод за управление на електромагнитната вълна с приложение в спътниковите антени братът и сестрата смаяха учени от цял свят. Участието им всяка година в престижни научни форуми (за 2010 г. имат 20 публикации, което се равнява на свършена работа в средно голям научен институт) носи признание и дава резултат, но... засега само зад граница.

Решихме да представим крехката (но само на външен вид) половинка от тандема с разговор за пътя на една жена до успеха и за конкуренцията с мъжете на научното и професионално поприще.

Понятието "физика" е от женски род и по-често мъжете са привлечени от нея. Какво те провокира да се занимаваш с тази наука?

Преди 25 години физиката не беше мъжка професия - имаше равноправие в изучаването на сериозни науки. В семейството ми също не се слагаха ограничения на това към какво да се насочим. В България и Източна Европа имаше равноправие, следваше се нормално инженерство. Когато бях старши научен асистент в Софийския университет, колегите, които идваха от Германия, влизайки в кафенето се чудеха дали не са във филологически факултет, защото разпределението между момчета и момичета беше почти равно. Това дали си мъж или жена не определя какъв вид наука ще изучаваш, по-скоро средата налага ограничения на младия човек, а често и родителите му.

Кога взе решението, че ще се развиваш в тази сфера?

Аз не съм взела решението. Нашият учител Йосиф Василевски от Първа гимназия взе това решение. Той беше преподавател и на моя брат и изживя като личен успех успехът на моя брат, когато в две поредни години той спечели Националната олимпиада по физика. Още от 10 клас всички знаеха, че ще следвам физика, преди самата аз да съм наясно.

Повече ли усилия са необходими на едно момиче, отколкото на едно момче, за да се докаже?

Аз учих в друг строй. Тогава времето беше такова, че всеки се стремеше да получи уважение и признание. Финансовите зависимости не бяха водещи в човешкия живот - всичко беше еднакво и се знаеше кой колко може да получи. Мерилото за можене и доказване бяха личните възможности, духовните ценности, интелектуалните качества и упоритост. Наши връстници - мъже и жени, които са се доказвали именно през 70-те години, също могат да потвърдят, че обществото поддържаше ученето, стимулираше стремежа на младите хора да се образоват повече. Дори и бащите, като че ли, бяха по-горди, когато дъщерите им завършваха специалност, изискваща повече постоянство и упоритост в ученето, защото по презумпция бе прието, че мъжът е длъжен да се справя. Сега нещата са различни. Всеки сам си слага нормите и границите в това, което прави.

Защо реши да се реализираш в Германия?

Не съм мислила да се реализирам там. Заминах по лична причина - омъжих се. И, след като бях там, трябваше да си потърся работа, защото разбиранията ми са, че докато съм здрава и мога да работя, трябва сама да се грижа за живота си.

Как са приети в Германия жените, които могат? Има ли разлика в това отношение на Запад и тук, в България?

Ако дам неутрално мнение - добре сме приети. Но, ако взема под внимание факта, че съм жена, там е по-лошо. След години допълнително натрупан опит и знания, мога да кажа, че се създават все по-големи пречки за реализация, заради това, че съм жена. В периода, през който съм работила в България, не съм усещала по никакъв начин изолация. Българските ми колеги мъже бяха много толерантни. Във всяка професия в началото има известна доза ревност, но като правя сравнение, тук е много за малко. След като веднъж съм показала възможностите си, ме признават.

В Източна Германия преди 20 г. имаше определено влияние на начина на мислене  - по-равностойно приемане на жените в по-мъжки професии. Докато в Западна Германия има невероятна ревност и спънки от колегите мъже особено, когато чувстват, че си много добър и имаш равностойни права по отношение на работата.

Скоро правителството в Германия проведе дебати, в които се обсъждаше въвеждането на квоти от 30% за жени в управлението на  министерства и големи фирми. Решението, до което стигнаха, е на този етап да не го налагат със закон, а да оставят нещата така за още няколко години, но с идеята жените с управленски талант да могат да се докажат и наложат по естествен път. Това е красноречив пример за липсата на равнопоставеност между мъжете и жените там.  

Борбата и амбицията да се докажеш и да покажеш какво можеш прави ли те работохолик?

Не знам какво означава тази дума. Зависи как го гледа човек. Аз просто съм възпитана с труд и за мене това е нормалното състояние. Когато правя сравнение с някои хора, мога да кажа, че са мързеливи, защото нямат и елементарна представа за неща, нужни им да си осигурят живота, а в същото време се отнасят с пренебрежение към някого, който наистина работи. Пропускането на някои етапи в работата с мисълта "това може и утре" може само да те затрудни. Това ми прилича на желанието да ядеш хляб, без да си изпълнил всички условия, необходими за добива на жито.

Каква е Марияна извън научните среди, извън работата? Коя е другата страна на деловата Марияна?

Някои хора смятат, че щом си постигнал стабилност в определено ниво на професионалното развитие, както ние с брат ми в науката, всичко друго, което няма допир с работата ти е безсмислено. Но ние сме възпитани от родителите си, може би и от прехода на системите, че с еднаква концентрираност и желание трябва да изпълняваме всяка дейност, с която се захванем. Ще ви дам следният пример. Имаме лозе и аз прекопавах пръстта. Майка ми ми каза, че мога и малко по-свободно да я свърша тази работа, а не като нашите изследвания - стриктно и точно. Но след това се сети, че аз ще го направя така, както го разбирам.

Как обичаш да си почиваш?

Като сменям един вид работа с друга. Научните изследвания са свързани с по-заседнал начин на живот. Затова предпочитам някакъв физически труд. В Германия нямам градина, но имам велосипед. Понякога избирам някой друг спорт. Много обичам да правя снимки - мога да кажа, че това ми е хоби. При четенето на книги предпочитам психологията.

Чувстваш ли се по-различна от другите - живееш и работиш в една сравнително добре уредена западна държава, имаш престижна работа...

Басейните във всяка къща, големите заплати, високият стил на живот на всички - богатият за всички живот в Западна Европа е само мит, налаган от филмите и няма нищо общо с истинската действителност. Някои хора нямат пряк досег с други държави и по информацията, която им се дава, идеализират всичко, като си мислят, че там живеят "свръхчовеци", след като имат такива условия. Това, разбира се, не е така. И аз самата съм пример за това - една и съща дейност съм я упражнявала тук, сега я упражнявам там, но не съм друг човек. Друг е въпросът за заплащането на труда. Това е на законова база и на политически условности.

Няма разлика. Човек идва на този свят с някакъв талант, попада в някое училище. Разликата е дали ще има по-добър учител, кой ще го насочи и колко време ще инвестира в собственото си самообразование. Никой никого не може да научи на нещо, ако човек сам не вземе това решение.



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар