Диана Събева: „Шиенето на гоблен е като пъзел и в това е чарът му“
личен архив
Млада, красива и удивително скромна за възрастта си и времето в което живее, Диана се е отдала на едно "кралско" хоби, което, освен красота, внася хармония и душевен уют у всеки, приел предизвикателството да се занимава с него – гобленарството. До момента младата дама е ушила 23 гоблена. Усвоила тънкостите от пра-баба си, с удоволствие би ги предала и на дъщеря си... А дотогава ще разказва гобленарската си история и ще увеличава броя на картините от конци...
С какво те провокира гобленарството – това е "търпеливо" и "пипкаво" изкуство – някакси е неприсъщо съвременен млад човек да седне у дома и да шие?
Всеки гоблен, с който съм се захванала, е някакво предизвикателство за мен. Вярно е, че стават бавно, но в това е чарът им. Аз лично се успокоявам, докато шия, увличам се в цветовете и детайлите. Бих го сравнила с редене на пъзел, но много по-бавно и внимателно. Това е начин да изразявам себе си.
От кога шиеш гоблени и кой те запали?
В този занаят ме посвети прабаба ми, когато бях на около 12 години. Започнах от чисто детско любопитство, което днес няма спиране.
Това изкуство е доста трудоемко - по колко часа на ден шиеш и само за удоволствие ли го правиш?
Шия различно - днес повече, утре – по-малко, в зависимост какво свободно време имам, но всеки ден гобленът ми е в ръцете. Засега го правя само за удоволствие или подарък на близките ми. Мечтата ми е да ги продавам и да изкарвам пари с хобито си, но съм наясно, че са скъпо изкуство и много малко хора биха могли да си позволят такава покупка.
Ушиването на кой гоблен е твоята гордост и защо?
Гобленът, в който съм си оставила душата и съм ушила с най-голямо удоволствие, се казва "Паднал ангел”. Не мога да обясня защо ми е толкова скъп и любим, просто като видях модела го почувствах и си казах, че трябва да го имам...
Евтино хоби ли е гобленарството?
Набяването на схеми, конци и панама не е евтино в днешно време и изисква лишения, за да се започне един гоблен. Аз лично не пия, не пуша, не обичам и честото "висене” по заведения, така че си влагам спестените средства в хобито.
Кой е най-големият гоблен, който си ушила и за колко време?
Най-големият гоблен, който съм ушила се казва "Мадоната с младенеца по Ботичели”. В размери е с широчина 31,5, а дължина 38,5 см. Отне ми една лятна ваканция преди години (около 3 месеца).
А най-малкият гоблен?
С най-малки размери е "Коне на водопой” - широчина 15,5 и височина 23см - все пак този ми беше първият и се учех на него.
Не е тайна, че все повече мъже се увличат по това "женско" умение. Каква е причината, според теб "дебелите" мъжки пръсти да се захванат с това фино изкуство?
Както се казва странно, но факт. Не мога да определя причината им за това, всеки има някакъв мотив, за да започне или не дадено нещо. Щом го правят, значи им доставя удоволствие. Имам познат, който ги шие и изпипва по-хубаво от съпругата си.
Всяка уважаваща себе си гобленарка задължително има в колекцията си "Коне на водопой" - кои други известни си ушила ти?
Както вече стана ясно имам "Коне на водопой” и "Мадоната с младенеца по Ботичели”, други класически нямам. Причината за това е, че ги избирам не по известност, а което ми "грабне" окото, за да го започна.
През 70-те – 80-те години на миналия век на мода бяха Вилеровите гоблени, а моделите не са се давали просто ей-така. Сега, с интернет-мрежата, е по-различно. На какво ниво са съвременните разработки?
Доколкото съм запозната и днес Вилеровите гоблени са едни от най-скъпите. Имала съм честта да ги видя изработени на живо и наистина разликата е голяма. Личи си, че са с по-скъпи конци, по-плътно прилягат и не се стягат така, както останалите по-евтини. Не съм работила с тях, поради финансовата си невъзможност за това. Използвам по-достъпните варианти главно на една от българските фирми и съм доволна от резултата. А относно разрабротените схеми в интернет, наистина е "гъмжило”, освен това си купувам специализирани списания, където също има много публикувани схеми.
Има ли бъдеще гобленарството в България?
Не знам какви са критериите, за да определя дали има бъдеще или не, но докато ни има нас, неговите любители, ще съществува и то. Ако един ден имам дъщеря, с най-голямо удоволствие бих й показала как се шие и ако й допадне - да се развива в тази насока.
Участвала ли си на гобленарски изложби?
За съжаление не съм участвала в изложби все още. Мислех си след време, когато ушия повече модели, да си направя самостоятелна изложба. Наскоро разбрах от познати, че през март месец се провежда такава изложба в града ми и като начало бих се присъединила към нея.
И гобленарството, както всеки друг занаят и изкуство, търпи развитие –какво е нивото му днес?
През Средновековието гоблените са имали чисто утилитарна функция. Те първоначално са били предназначени за защита на средновековни стаи от влажно и студено време, за покриване на строгите стени на големите замъци или да изолират големи стаи в по-удобни. Гоблените, използвани за обзавеждане на каменните замъци, са много големи по размер и те изискват големи станове, много работници и високи капиталови инвестиции.
Така фабриките от този тип са възникнали в развитите населени места, обикновено тъкане в центрове. До 1500, Фландрия, особено Брюксел и Брюж, са се превърнали в главните места на производство. Благодарение на техния размер и сложност, гоблените стават инвестиции и дисплеят на богатство и власт.
Величието на стара Фландрия не може да бъде по-добре илюстрирано, отколкото от един от най-известния си продукт за износ: Белгийски гоблен. При тъкането на гоблени, художествен усет и изработка са комбинирани за производство на съкровища, които сега са притежание на частни колекции, известни музеи и обществени сгради по света.
В наши дни се изработват предимно за удоволствие или запълване на свободното време, но се надявам с течение на времето да се отвори пазар за тях. Последният хит при гоблените са тези, които се изработват с конци, върху които се нанизват мъниста, но не съм правила такива.
Смяташ ли, че шиенето на гоблени освен хоби, може да се използва и като трудотерапия. като бъдещ социален работник какво мислиш за това?
Не съм се замисляла над тази идея, но може да се осъществи. Ходя на практика в един Дневен център за стари хора и бих им го препоръчала като занимание. Възрастните хора обичат да творят неща и да оставят спомени след себе си...
Интересни снимки, модели, плетива на една кука и още интересни неща, Диана е споделила и на страницата си във фейсбук. А онези, които проявяват интерес и искат да навлязат в тайните на гобленарството, могат да я потърсят за съвет.
