Димитър Димов: Качеството на българското вино не отстъпва на световноизвестните марки

Димитър Димов работи като енолог към фирмите "Капински” и "Био Христ”, стопанисващи лозовия масив край с. Церова кория и чието вино е известно с наименованието "Диа Калис”. Срещнахме се с него, за да разберем подробности за включването им в международния проект "Бизнесът към природата”, за идеите, които мислят да осъществят, и за спънките пред малкия бизнес в България.


Имали сте посещение на лозовия масив в с. Церова кория по повод проекта "Бизнесът към природата”, в който участвате. Как протече тази среща и успяхте ли да впечатлите делегацията?

Предвид лошото време, не беше както планувахме. Смятам, че срещата изпълни целта си, предвид предварителния етап, на който е проекта. Споделихме с тях нашите идеи и трудностите, които имаме при постигането им.  Всъщност целта на проекта най-вече е да ни съдейства с информация, с ноу-хау, да ни свърже с подобни структури от други държави, т.е. един вид обмяна на опит. Взаимодействие с общински законодателни европейски структури, от друга страна с доставчици и рекламодатели, за да станем част от един регион, в който се развива екотуризъм.

Какви са вашите добри практики, които бихте споделили с чуждестранните си колеги?

Засега работим само на ниво производство на грозде, виното си произвеждаме в друг винпром, нямаме собствена изба. Това е един от проблемите, по които искаме съдействие. В тази изба освен производство ще извършваме и туризъм, т.е. необходимо е да изградим инфраструктура, която да ни помогне за реализацията на нашата продукция.

Относно добрите практики с представителите на проекта обсъждахме желанието ни да минем към биоземеделие, което пак е свързано с доста инвестиции – трябва да разполагаме с нужната техника. В момента примерно имаме фунгицид с 14-дневно действие, което означава, че пръскаме с него на седем дена и през това време сме сигурни, че нищо няма да се случи, но ако преминем към екологично земеделие, трябва да можем да реагираме в рамките на един ден, т.е. трябва да утроим техниката, с която разполагаме.

От друга страна, въпреки че нашето производство не е сертифицирано, по какъвто и да е начин, ние използваме пестициди, а не инсектициди. Прилагаме тази обработка, доколкото е възможно, но за да бъдем сертифицирани и да отговаряме на изисквания и т.н. следва да се направят от една страна инвестиции, от друга страна административни действия, която на този етап ни е трудно да предприемем.

Предложихте ли ваши идеи за развиване на екотуризъм?

Да. Една от идеите ни е да построим хотел близо до избата, където да извършваме агротуризъм, различни практики. Спрели сме се на две места, които са подходящи. Едното е на мястото или в близост до съществуващата гара в с. Церова кория, която е разрушена. Тя е част от жп линията Горна Оряховица – Елена. От там има страхотна гледка, и е удобно за изграждане на изба, защото съществуват необходимите комуникации. Примерно може да се изгради луксозен вагон-ресторант в стар стил към преминаващ по тази линия влак, който да спира на нашата изба за винен туризъм.

Другият терен, с който разполагаме, е до едно язовирче край селото. Тук може да се развие пък риболовен туризъм. За да се осъществи всичко това обаче, трябва да се направи подробен анализ и разработване на проект, за което се нуждаем от подкрепа.

Успявате ли да постигнете баланс между икономическото развитие и запазването на природните територии?

Имаме желание да се сертифицираме биологично и когато го направим, ще имаме ясни резултати.

Какъв е обемът на продукцията ви за изминалата година и прогнозирате ли по-богата реколта през тази?
Миналата година измръзнаха лозята ни и продукцията беше много ниска – някъде около 7 тона грозде, докато по-миналата имахме над 600 тона. За тази година също очакваме по-добра продукция.

С какви трудности се сблъскват малкият и среден бизнес в нашия регион?

Във винарския бранш проблемите, с които се сблъскваме, са свързани с ниската консумация на вино, липсата на пазари и добра организация на пазара, липсата на функциониращи органи, които да спомагат за промоция и съвместно представяне на вината ни с тези от други производители. Пазарът се управлява от големите фирми. Например, за да представиш продукцията си във верига супермаркети или заведение, се заплаща така наречената входна такса, която често е много висока и по възможностите основно на водещите фирми в бранша. Дори да заплатим входната такса в някоя верига, те не ни дават гаранция за реализиране на продажби.

Вие работите като енолог, професия изключително важна за успешното селектиране на вината, разкажете ни повече за задълженията си.

Работата е много разнообразна, защото аз, освен енолог, съм длъжен да се занимавам и с много други неща. Задължение на енолога са лозята и виното, но както в цяла България и нас ни товарят с изключително много административна работа. Да направиш нещо, отнема може би една трета от работата, а две трети отиват за това да опишеш какво си направил.

Работили сте и за чуждестранни компании, къде се чувствате повече оценен – тук или в чужбина?

Нещата са много различни. Тук в България постигаме всичко с много желание и въпреки трудностите, докато в чужбина е много по-лесно.

Българските вина конкурентоспособни ли са със световните марки?

Като качество – да. Но качеството е само един малък аспект от виното. Имиджът, цялата маркетингова стратегия са неща еднакви по важност, а може би и по-важни отколкото самото качество на виното. Това са фактори за успеваемост, в които тук никой не инвестира. Има създадена национална стратегия, която обаче не се изпълнява. Допускаха се много грешки и продължават да се допускат относно плана за развитие и на целия бранш, и на отделните фирми. Затова и наблюдаваме непрекъснато възход и срив на предприятия, затова и нямаме предприятие със сериозен имидж в чужбина или пък да има сериозни приходи от продажби. Има много хубави и модерни изби, но какво от това, те не могат да продадат вината си.

Друг проблем произтича от това, че марката на българските вина не се формира от региона, в който е правено виното, а се споменава само търговското им наименование, както го изисква буквата на закона. Например моите вина са регионални вина от Дунавската равнина и това е тяхната марка. Според европейските директиви също това е истинската марка, за което се отпуска и бюджет. Този бюджет обаче не достига до нас, защото няма организация, която да го оползотвори – нямаме организация на производителите от Дунавската равнина. Също така българските вина нямат добра комуникация с чужбина, а трябва да се организират срещи с чуждестранни журналисти, които да дегустират виното. Тези неща дори не са осмислени в България, а това е система, която функционира във Франция, Испания, Италия – това са страни, които преуспяват от лозаро-винарство.

Каква е вашата формула за получаване на хубаво вино?

За мен виното не се прави в избата, прави се на лозето. Изисква се всекидневно внимание и наблюдение на природата, защото лозарството и винарството не са математика, тук всичко се основава на наблюдението и прилагането на опит – грешка.