С Мирослав Дечев се познаваме от няколко години и впечатлението, което ми е направил, е за сериозен, отговорен и принципен човек. В същото време е много забавен и купонджия, с когото никой не може да скучае при никакви обстоятелства. Той е от хората, които „все нещо ги човърка“ и не могат да седят на едно място, докато не разберат какво.

 

Харесва ли ти журналистическата професия?

Не бих работил друго, ако не е по принуда, за да се издържам.

Разговорът ми с теб няма да е за работата ти, а за твоите хобита – писането на стихове и поп-фолк музиката. Да започнем с поезията – за какво пишеш?

Темата в моите неща е вътрешният живот на човека с всички емоционални състояния - любов, омраза, щастие, тъга, завист, злоба, благородство. Вълнуват ме социалните и философските въпроси.

Имаш издадена книга със стихове, подготвяш втора - какво ти дава поезията и какво чрез нея ти даваш на хората?

Поезията е кралицата на литературата, тя е най-висшата форма на изразяване. Обичам от малък да чета поезия, а от тийнейджърските си години започнах и да пиша разни неща. Показах ги на приятели и те ми казаха, че им харесват и така до днес пиша. Издал съм една стихосбирка през 2002-ра година с помощта на великотърновско издателство. В нея събрах моите търсения в тъжни, весели и драматични любовни стихове. Мой рецензент тогава бе Христо Медникаров. Уви, да издаваш книги, за да докоснеш с посланията си хората, се оказа доста скъпо, да не кажа лукс. И за това втората ми книга така и не видя бял свят, но ще продължавам да се боря. Мечтая мой текст да бъде изпят.

Работил си като фотограф в голяма музикална фолк компания и си имал възможността да видиш "кухнята" - без грим - толкова ли наистина са "разголени" нещата или това го изискват съвременните условия на пазара?

Тук малко трябва да поясня. Снимал съм за сайт на музикална компания и интернет агенция, където съм се сблъсквал по-отблизо с поп-фолк и поп изпълнители. Не бих казал, че нещата са разголени. Това, че певци и певици изглеждат предизвикателно, е просто начин за привличане на внимание, това не е ценностна система или възпитателна линия. Това са, както посочи ти, съвременните изисквания на пазара, а и в тази безумна конкуренция, все пак трябва да спечелиш освен с талант и с визия.

Ти си един от най-запалените фенове на поп-фолка, които познавам. С какво те привлече и обсеби тази музика?

Всичко започна през 90-те години, когато прохождаше този жанр. Като всеки млад човек и аз обичах да разпускам по дискотеки и клубове с приятели. Музиката, която диджеите пускаха тогава, беше основно поп-фолк. Не че нямаше друга музика, но тя оставаше встрани. А и моите впечатления бяха, че хората искаха нещо различно, по-леко, нещо по-близко до ежедневието и действителността, в която живеехме след демократичните промени. Бе запълнена една празнота, сякаш толкова чакана и желана, че се превърна в едно от основните ястия в музикалната вечеря на българина. А и тази музика не натоварваше, не възпитаваше, не налагаше – тя просто бе създадена да забавлява и може би хората бягахме от проблемите си чрез нея. Не мога да скрия, че текстовете на песните бяха провокативни, понякога пошли, с много силен сексуален привкус, което като че ли усилваше желанието на младите да я слушат и както се казва да й се кефят. Започнаха да се налагат имена, които се превърнаха в идоли за много кратко време и които до днес са пример за подражание на подрастващи и дори зрели хора. Та и мен, както всички, тази вълна не ме подмина. С времето обаче започваш да отсяваш. Заслушваш се в текста, търсиш приятното звучене и оформяш предпочитанията си само в една посока. А всички знаем, че на музикалния пазар вече имаше стотици фолк певци и певици.

Все още ли хората слушат масово тази музика – какви са впечатленията ти, ходиш доста по концерти?

Сега впечатленията ми са, че не се слуша масово чалга, както сме свикнали да я наричат. Има много заведения, които предлагат много и разнообразна музика и всеки сам избира къде да отиде и да си прекара вечерта. Но, както посочих по-горе, хората се научиха да отсяват. Не се отива в поп-фолк клуб просто защото там се слуша този жанр, а най-често предпочитанията са свързани с определена певица или певец, които гостуват на някое от заведенията. За отлив не може да се говори. Това обикновено е мнение на тези, които не слушат и дори ненавиждат поп-фолка.

Каква е, според теб, разликата между „поп-фолк“ и „чалга“ и защо се дава предпочитание на този стил пред българската народна музика?

Обяснението според мен е просто. Мястото, на което живеем ние, българите, а именно Балканския полуостров, е място, където се сблъскват много култури, религии и даже ако щеш няколко древни цивилизации. Няма как да избягаме от асимилацията в чисто културно отношение, пък било то и в музикалната сфера. И по този начин в бългaрската музика навлизат и гръцки, и ромски, и турски, и сръбски ритми, напоследък и румънски, и това е неизбежно. Според мен в това няма нищо лошо. По страшното е, че някак си бягаме от произхода си и все се европеем, а във вените ни тече всъщност балканска кръв, а в съзнанието ни балкански манталитет. Иначе защо да си купуваме тайно касетки на сръбски и турски изпълнители по времето на социалистическия строй, защо да ги слушаме, явно са ни липсвали през годините и сега, когато това е позволено, ние се отричаме пак по български. Тук съм малко краен, но изпитвам отвращение от хора, които проявяват лицемерие и денем мразят поп-фолка, а нощем той е тяхната любима музика. Но да се върнем на въпроса.

Българският фолклор е жив и ще бъде вечен. Той просто е основа за развитието на модерния поп-фолк, но в никакъв случай не е забравен или отречен. Простичко е. В модерния поп-фолк основата е фолклорът, а модерното звучене произлиза вече от други стилове, смесица на балкански и други ритми, джаз и рок звучене, а много често - хаос и денс, което всъщност го прави един от най-шарените и богати музикални жанрове. А що се отнася до разликата, за която питаш, между поп-фолк и чалга, нека веднъж завинаги да се разбере, че чалга не е понятие за българската популярна фолк песен. Чалга е дума от турски, а по-дълбоко в корените си от арабски произход, която се използва за название на музика или свирня.

В последните няколко години се появиха доста пошли текстове и клипове, които не само, че не възпитават, а по-скоро развращават – как ще коментираш тези „перхидролени“ и „силиконови“ „певици“, за които изглежда е по-важно да покажат тялото си, отколкото таланта да пеят?

„Сексът продава”. Това, че в българския шоубизнес това го разбрахме едва в края на 20-ти век, ни прави по-скоро изостанали, отколкото новатори. Нима други световни изпълнители не се разголват по сцените. Не виждам нищо ненормално, все пак шоуто е и бизнес, а визията за един изпълнител е много важна пък била и по-скандална от обикновеното. Убеден съм, че много от певиците изглеждат добре и поддържани в името на кариерата, но в никакъв случай развращаващи. Въпрос на оцеляване е да задържат интереса върху себе си.

Преди време западни медии коментираха, че „ако гледаш български поп-фолк певици без звук, все едно гледаш порно“ - /има се предвид прекалената голота и вулгарност на някои от изпълнителките/. Смяташ ли, че този начин на представяне на музиката е възпитателен за подрастващите?

В никакъв случай не смятам изобщо, че поп-фолкът е създаден да възпитава. Това е музика, която забавлява и разпуска. И както може да си с три висши образования, банкер, застраховател, политик или учител, пак може да я харесваш и да се забавляваш с нея. В крайна сметка поп-фолкът не е мерна единица за интелект. Трябва да се обясни това и да не се възприема по буквален начин. У нас е вината, че не обясняваме на децата си защо съществува този жанр и не ги предпазваме. Не им говорим, а сме оставили да ги възпитава улицата. Те попиват чисто по детски и започват да подражават само ако вкъщи няма изградена ценностна система. Не трябва да отричаме този стил, а да разясним, че това е музика за забавление и тя трябва да се слуша и гледа от достатъчно големи и наясно със себе си хора.

Има ли истински шоу бизнес в България?

Според мен има. Българите не обичаме много успелите и затова сякаш го отричаме, но така или иначе се работи и резултатите са по вестниците, радиото, телевизията и интернет.

Поезия, фотография, чалга, журналистика - как се съвместява всичко това и изисква ли всяка насока да си различен, или има основни принципи, които са универсални?

За мен всички тези неща са свързани. Това са професии, в които работим единствено за хората. Аз лично съвместявам всичко. Когато правя нещо с любов, то естествено ме зарежда и винаги намирам време за още и още. Чувствам се жив, когато съм полезен, а тези професии дават възможност именно да бъдеш полезен на хората - да помагаш, да даваш, да радваш, да създаваш....

Последен въпрос: Смяташ ли се за чешит и, ако - да, какво ти дава и какво ти отнема това?

Смятам се, да. Мисля, че в днешното съвремие да си различен, е много трудно. Често си сочен с пръст, често си обект на подхвърляния, насмешки и обиди, но кажи ми честно защо трябва да се правим на това, което не сме. Аз избирам индивидуалността, която всъщност ни прави човеци, а не стада....

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg