Карвинг свещите - красотата на един парафин

Росица Узунова се представи с карвиг свещите на Международното изложение "Културен туризъм 2014" във Велико Търново. Предизвика възхита и любопитни погледи, що за красоти стоят на щанда й. Такъв интерес предизвика и у нас.

Питаме я как се изработват свещите на Fairy Candles, колко манипулации прави за 10 минути, кое е най-трудното в процеса и какво споделят клиентите? 

Роси, как се озовахте във Велико Търново?

Връзката с България, в училището в Кишинев, където учех, винаги е била тясна. Децата имаха възможност да кандидатстват в България. Не исках да изпусна този шанс. Това беше нещо ново, интересно. От малка съм искала да дойда тук. Дойдох, видях и останах.

Говорите много добре български език...

Българският ми език е добър, може би благодарение на баба и дядо, и баща ми, които са бесарабски българи, както и на нашето училище, където история, литература и български език ни преподаваха български учители.

Винаги съм си мислила, че вие сте повече българи от българите в собствената си родина. Вие искате да дойдете тук, а ние искаме да се реализираме навън.

При нас са запазени всички традиции, празници. В България искат да идват повечето млади хора, защото се усещат българи. Аз дойдох тук сама, сега до моето рамо има друго рамо.

Как се насочихте към карвинг изкуството?

Съвсем случайно се насочих. След като завърших висшето си образование да си намеря работа беше доста трудно. Университетите изкарват кадри, а държавата няма нужда от толкова прависти. Спрях да търся работа. Имах доста свободно време, стоях дълго време в интернет. Зароди се идеята да започна нещо сама, нещо ново, интересно за мен, и другите. И попаднах на клипче в Ютуб (Youtube), което показва как се прави свещ чрез карвинг в Холандия. Стана ми любопитно.

Мисълта, че искам да опитам се роди. Но преди да опиташ трябва да си набавиш доста материали, да разбереш технологията. Така започна всичко. Всъщност това клипче ми даде насоката. Започнах да търся информация за карвинг свещите. Пак беше трудно - имаше само снимки, но не и цялата теория от а до я как се прави.

И, не се отказахте...

Не се отказах. Свързах се с едно момиче от чужбина. Тя ми предложи майсторски клас за карвинг. Тогава беше по интернет. След време ходих в чужбина. Така имах цялата информация, знаех откъде да си закупя материалите. Снабдявах се от чужбина. Има някои места тук, но те са за обикновенни свещи. За карвинга боите са по-различни. И, за да не объркам някои неща, реших че е по-добре да се концентрирам върху това, което искам да правя и да си набавя само нужното.

Като всяко начало, имали сте неуспешни опити?

О, да. Имах неуспешни опити. Докато се получи поне 30-40 свещи съм развалила. Питат ме колко време ти отне да се научиш. При изработването на свещите не времето определя, а бройките. Ако някой човек след пет или шест направени, има самочувствието да покаже творението си пред приятели, при мен дойде може би след 30-ата. Първата беше грозничка. Ръката ми трепереше, защото за първи път пипам нещо подобно. Сега, когато вече обучавам деца и желаещи, е голяма тръпка.

Вие сте единствената във Велико Търново?

Да. Но в България не съм. Особено и като обучавам други хора. Ставаме повече.

Харесват ли хората вашите карвинг свещи?

Да, и това ме радва много. Харесват ги, защото изглеждат по-различно. Някои не разбират, че това са свещи. Наричат ги статуетки, фигурки, свещници. Обяснявам им, че това са карвинг свещи. Те са уникален и интересен, по-необикновен подарък, за всеки повод и не на висока цена. Най-важното е, че са ръчна изработка. Не са внос. Изработват се от доста качествени материали, които никак не вредят на здравето.

Тайната е в технологичния процес или в играта на цветовете?

Технологичният процес е тайната на майстора. Изгледала съм над 50 клипа. Но въпреки всичко, ти разбираш как се прави. Самият процес е труден. На мен ми бяха нужни два-три месеца да събера и разбера всичко. Основно и кои бои са подходящи за карвинга, кои - не. Всичко, което съм научила, извивките, изрязването на свещта е лична фантазия, както и изборът на цветовете, но основна е технологията. Без нея няма да има хубава свещ.

Най-трудното при изработката? Правят се 240 манипулации за 10-11 минути.

В началото беше трудно. След като я потопиш свещта в боите и след това да успееш да я направиш, защото парафинът се втвърдява. Почва се винаги отдолу нагоре. Ако е втвърдена, нищо не може да се направи. Притеснявах се дали ще се справя. Ту се бавех, ту бързах. Сега мога да кажа, че съм добра, много добра бих казала. Всъщност идеята е с многократните потапяния в боите да се получат тези разновидни цветове, които се наслояват върху парафиновата основа. А цветовете зависят от фантазията на всеки.

Мекотата идва от топлината на парафина. Това дава възможност да я изрязвам и декорирам. Работя с ножче, малко по специфично за карвинг свещи.

Експериментирате ли? Правите интересни свещи във формата на яйце?

Да, и топки за Коледа. Интересно се получава и при тях. Но за карвинг свещите е необходима форма на еврейската звезда. Затова става такава - като надиплена. Иначе ако е цилиндър основата не може да се изрязва добре и да има завъртулки. Сега имам и нова форма с 8 върха. Свещта ще стане още по-пищна и обемна.

Какво ви поръчват клиентите?

Сега идва времето на сватбите и кръщенетата. За Коледа правя свещи в червено и зелено. Поръчвали са ми и в лилаво, може би заради знамето на Велико Търново. Няма определен модел или цвят. Но едно нещо разбрах - всяко едно нещо се продава. Ако някоя свещ не е много симпатична, нещо не ми харесва с нея - цвета или извивките, може да се хареса на друг човек.

Изложенията ли са основният Ви пазар?

Аз имам онлайн магазин, страничка във Фейсбук. Ходя по изложения и базари. Важно е да участваш някъде, за да те видят, да имат контакт с теб.

Роси, коя е Вашата мечта?

Моята мечта е да си имам магазинче в града. И се надявам съвсем скоро да я осъществя. Мъничко помещение ми трябва, само. Знам, че на търновци и гостите на града ще им хареса. Там ще имам и ателие, където всеки ще може да се включи в изработването на карвинг свещи.

Имате ли нещо заложено, усет към изкуството?

Не, никога не съм се занимавала с изкуство. Нямам допир до рисуване, освен в училище. Може да се каже, че съм се самооткрила. Призвание, дълбоко скрито в мен, сега се отвори. Човек, който иска да се научи, той винаги ще стигне до това, независимо с какво се занимава.

Ще се върнете ли в професията на правист?

Не знам. Трудно им е да реша сега. Има други неща, които ми пречат да се занимавам с право. Мога да практикувам като юрист консулт. На този момент не съм сигурна дали искам. Така ми е по-добре, спокойно. Удовлетворява ме тази работа.

Прилагате ли карвингът като изкуство и на друго място?

Не. Знам за карвинга на плодове и зеленчуци. Достатъчно са ми свещите.

Не ви ли казват - "Толкова е красива свещта, че ми е жал да я горя?

Всеки втори клиент казва така. Но пък, ако не я запалят няма да видят ефекта на фенерчето. Всичко започва от една парафинова основа, която е прозрачна. Тя се потапя в различни цветове. Оформя се, лакира се и свещта е готова. Но когато изрязвам и правя извивките и завъртулките, стигам до прозрачната основа и като се запали, а в стаята е тъмно пламъчето гори и прозира. Красиво е. Като ажурна светлина. Хем е красива като си купите свещта, хем като я горите. 24 часа гори голямата, около 20 средната, около 15 часа малката.

Свещите се поръчват за лични празници предполагам?

Да. Подаръци за роднини, колеги. За Коледа правих свещи с фирмено лого, за празници, с послания, сватбени. Може да се направят с декорация - панделки перлички.

Някой любопитен момент от работата по изработването на свещите?

Преди ми се е изплъзвала свещта от фитила. Като е готова я оставям да изсъхне, окачена на ченгелче. Тогава тя се изплъзна и падна на земята. Нищо не може да се направи в такъв случай. А толкова се старах да я направя и бързах да не изстине.

Какво е за Вас карвингът на свещи?

Това е спокойствие, удовлетворение, че правя нещо, че имам работа, харесвам го, хората също го харесват. Радост е, приятно ми е. Третирам правенето на карвинг свещи го като работа.

Кога провеждате училището за карвинг?

Когато имам желаещ, индивидуално, за да му обърна специално внимание. Най-малкият ми ученик бе дете на 3 годинки, русначе, справи се добре. Е, под мое ръководство, аз му помагах. Но му беше забавно. И другите "ученици" се справят добре. Учат се защото може би вземат пример от мен. Изморени от ежедневната работа се обръщат към нещо по-различно. А и работата не е вечна.

В това трудно време, което се намираме, е хубаво да имаш някакво умение. Знаеш че можеш да правиш нещо друго. Ръчно изработените бижута, карвинг свещите и много други неща, които хората правят в България са ценни в чужбина.

Започват ли българите у нас да харесват ръчната изработка, макар че тя е по-скъпа от останалата стока?

Да. Българите започват да харесват ръчно изработените неща. Те не са скъпи. Аз се стремя цената им да е нормална. Хубаво е, че човек се е старал, вложил е усилия, любов, своето време, енергия. Щастлива съм, когато човек оценява това, което съм направила и си го купи.

Вярно ли е, че животът е като свещта? Има начало и край, гори и изгаря! И докато е мека, всеки може да я моделира?

Електрическата лампа гори за всички, а свещта - само за теб. В този ред на мисли - като кръщаваме дете палим свещ, когато човек си отива от този свят също палим свещ, т.е. посрещаме и изпращаме живота си със свещ. Когато сме романтично настроени също палим свещи. Така че свещите са неизменно свързани с живота ни.

Какво обичате да правите извън работата?

Обичам да пътувам из България и извън нея. Страната ни е красива. Природата ни е уникална. Това трябва да се използва правилно, според мен. Имаме голям потенциал, но ни трябват добри лидери.

Имате две родини?

Да. Имам две родини - Молдова и България. Аз съм богат човек, обичам ги страшно много и двете страни. Когато съм тук ми липсва Молдова, когато съм там мисля за България. Това е нормално.

А каква се чувствате?

Горда съм, че съм бесарабска българка. Моята майка е молдовка, баща ми е бесарабски българин. Но аз се чувствам българка. Винаги казвам, че съм българка като ме попитат. Моите прародители са от село Ботево, Ямболско. Някой ден ще отида там.

Това, което учехме в училище, контактите с български преподаватели, изучаването на литературния език, историята, възбуждаше в мен особен интерес и стремеж да дойда тук, в България. През 2003 година за първи път съм посетила страната. Бяхме група за народни песни. Първото пътуване бе до Шумен, стигнахме и до Шипка. Останах очарована.

В София пяхме на една сцена с Валя Балканска при второто ни идване. Сега вече съм забравила песните. Но ние, в Молдова, си спазваме всички български традиции, предавани от поколения на поколения. Моите прародители, избягали от България през 1881 година, винаги са милеели за България.

Ще стане ли европейска културна столица през 2019 година Велико Търново?

Красив град е, има потенциал. Аз съм гласувала Велико Търново да стане културна столица. Но някои неща, според мен, не се правят в тази насока. Може би трябва да се покаже нашата култура. На Самоводската чаршия трябва да кипи атмосфера на занаятчийството. Има ателиета, но да няма магазини за бельо и куфари. Да са такива, свързани само с изкуството, според мен, картини, керамика, плетива, свещи, бижута.

<< Sever.bg във Facebook >>