Професия книжар - с отношение към хората и книгите - I част
личен архив
"Общуването с книгата от дълбока древност до наши дни е неотменна част от културата, от интелектуалното и духовно развитие на личността. Шеметното развитие на информационните и комуникационни технологии оказват влияние на формите на книгата, нейното съдържание и начините за възприемане на текста.
Книгата съчетава по неповторим начин миналото, настоящето и бъдещето на човечеството и има мисията да възпитава у хората грамотност, ценности и житейски позиции. Процесът на четене изисква не само нагласа и мотивация, но и обем от знания, усилия и постоянство. Всичко това трябва да се възпитава в семейството от ранна детска възраст и да се насърчава, чрез училището, библиотеките, цялата обществена среда".
Какво е да си книжар в днешно време, струва ли си, кой купува книги, все още ли книгата е прозорец към света и ще излезе ли от употреба тя? Ето отговорите на Стефка Чернева.
Г-жо Чернева, има ли нужда от "свежа кръв" във вашите редици - на книжарите?
Определено, да. Има нужда и от книжари, и от библиотекари. Има застаряващи кадри в библиотеките, една част от тях не са завършили такава специалност и тези хора като се пенсионират, няма кой да ги наследи. В изследване от 2006 г. на Асоциация "Българска книга" и Мининистерството на културата имаше извод, че липсват подготвени кадри за книжари, а библиотекари има.
А образованието, в специалност "Библиотечно-информационни дейности" определено има своето значение. Искахме да я представим сред бъдещи кандидат-студенти, но така е не се случи. Защото учениците не знаят за какво става дума. Прехвърлиха ни във факултет "Математика" на ВТУ, а като се чуе това, всеки си мисли, че ще се учи математика. А то не е така. Все още има свободни места за нашата специалност.
Студентите от "Книгоиздаване", III курс идват да стажуват при нас, в книжарницата. Виждат много заглавия на едно място, на различни издателства и могат да преценят как се ориентират после.
А обучаемите в I и II курс имат практика в различни издателства. Така имат възможност в реална среда да практикуват и проследят "пътя на книгата" от постъпването в издателството и почти до пакетажа.
Какви са клиентите ви, как търсят книги, сами или се допитват до вас?
Различни са клиентите. Чули са нещо, препоръчват им го, идват, купуват. Други гледат, чудят се, минават през книжарницата, но не си я купуват книгата, ако е на непопулярен автор. Търновци определено четат популярните автори.
Какво е да си книжар?
Да работиш в книжарница освен отношение към хората, трябва да имаш и отношение към книгите. Това е много приятна и хубава работа за мен. Това е хуманна професия, да имаш желание да помогнеш на някого. Голяма част от хората не знаят какво търсят, гледат една част от сутрешните блокове или предавания, не запомнят нито автор, нито заглавие, нито издателство. А аз винаги се старая да съм подготвена. Казвам на колегите, днес говориха за тази книга, ако някой я търси, за тази става дума. Поставя се винаги на преден план.
Трябва да сте винаги в час с новостите и новите заглавия. Това е непрекъсната работа и усъвършенстване?
Така е. Правих един доклад за книжарниците в Чехия и Германия - съпоставка с нашите книжарници. Немските книжари са много по-сериозни. Те не идват да те обгрижат, да те питат какво търсиш, с какво да помогнат, т.е. те не полагат такива усилия, които полагат българските книжари. Обърнах специално внимание и на цените.
Една част от хората казват, че ако цените на книгите са по-евтини повече хора ще си купуват повече книги. Дано да има държавна политика за това. Но има и друго - в България всеки си мисли, че може да напише всичко. Намерил е средства, издал е книгата и си мисли, че издателят ще му направи реклама или разпространение. Една голяма част от продуктите, които излизат на българския пазар са толкова некачествени. Не стават за четене и естествено пазарът ги изхвърля, а творецът започват да обвинява, че българинът не четял.
Някои казват и друго, в Германия цените на книгите били евтини, а това не е вярно. Ако при нас е 20 лева, там е 20 евро. За нашия стандарт са скъпи. Но, примерно един чипс струва 4 лева, а книга, и то хубава, качествена, може да се намери и за 10, 11-12 лева. Само какъв труд е това, а и всички материали за книгопроизводство са скъпи.
Затова нашата роля, на книжарите, е огромна.
Имахме критика и към некнижните си продукти, които предлагаме като хималайска сол, ключодържатели, чайове. Идеята е да имаме и немасови, но качествени продукти. В западни книжарници продават от индийски пръчки до захарни изделия. Нас ни обвиниха, че скоро ще започнем да продаваме и кебапчета, защото предлагаме и вино.
Най-хубавата Ви мисъл за книгата?
"Четящият човек е красив", на Георги Господинов.
Правила сте проучване за книгата като подарък? Какво интересно научихте?
Изводите са много. В процентно съотношение също. Например на въпроса какви коледно-новогодишни подаръци правят най-често реципиентите на своите близки, приятели или роднини, най-срещан отговор с 46,2% е в полза на книгите. Срещат се отговори – "Книгата е предпочитан подарък”, "Често подарявам книга”, а момче от трети клас казва, че ако слуша ще му подарят книга.
С 38,5 % се подрежда втората група отговори -"Съобразявам се с вкуса на човека, на който правя подарък, това са разнообразни подаръци”. Голяма част от изследваните посочват, че директно питат човека, за когото е подаръкът, за неговите интереси и потребности, но има и такива, които считат тази тактика за неуместна.
Най-предпочитани подредени в низходящ ред са – художествена литература българска и чуждестранна – 15,4%, фантастика и фентъзи – 13,5%, исторически – 13,5%, справочно-енциклопедични издания – 11,5%, класика – 9,6%, криминални романи – 7,7%, приключенски – 5,8%, готварски – 5,8%, психология и личностно развитие – 3,8%, биографични-3,8%, научно-популярни – 3,8%, нова българска литература – 3,8%, албуми с репродукции и фотоизибражения – 3,8% и по 1,9% в категории: мафия, музикални, мемоари, драма, детска, духовна, еротика, медицина, фармация, нетрадиционна медицина, езотерика.
Най-често анкетираните казват, че си купуват книга от книжарница от центъра на града. Посещават я 1-2 в месеца. Изборът на покупката зависи от автора и от заглавието. Приблизително 20 лева заделят от бюджета си анкетираните месечно за книга. Мотивите за покупката е да обогатят културата си.
Крайният резултат показва, че книгата заема важно място в живота на съвременния човек и е предпочитан и желан подарък. Хората се радват да получат като подарък книга, защото им остават все по-малко пари за това. Но пък не искат каква да е, а искат конкретни неща, затова ваучерът за книга е най-добрият вариант. Все повече хора ги предпочитат.
Ще умре ли книгата и Вашата прогноза - книжната ли ще бие електронната или обратното?
Всички казват книгата няма да умре. По-спорен е въпросът какви издания ще има на хартиен носител и електронен. Смятам, че по-стойностните и качествени произведения ще са на хартиен носител, а тези, с временно съдържание като любовните романи, би могло и може би ще са в електронен вариант. Повечето хора не са мотивирани да си купят електронна книги. Те са скъпи. Не може едно издание да е 15 лева в хартиен вариант, а в електронен 12-13 лева. Класическите произведения се купуват и трябва да се преиздават постоянно.
Всъщност, динамиката на ежедневието и липсата на време да достигнат до книжарниците, кара все повече хора да четат текстове във виртуалното пространство, и тази тенденция ще продължи и в бъдеще. Тази причина принуждава издателите да пускат текста на книгите, които издават както в хартиен, така и в електронен вариант, и дават възможност на своите клиенти сами да направят своя избор. Не случайно голяма част от интервюираните реципиенти дават идеи за използване на всички възможности, които предлага виртуалното пространство, за да се информират за новите издания на книжния пазар.
Други идеи, които се срещат касаят рекламата и популяризирането на книгите извън книжарниците, са чрез флаери, листовки, диплянки, билбордове, както и възможността книги да бъдат закупени в кафенета, супермаркети и бензиностанции. Практика, която се среща на много места в България. Основен проблем, който се посочва и от издателите и от изследваните, е липсата на качествена литературна критика, която да насочи вниманието на читателите към стойностните издания.
Продължава да се разпространява мнението, че хората масово не четат и каквито и инициативи да бъдат проведени, резултатът ще е без значение, но активната позиция на интервюираните и нашите наблюдения показват точно обратното. Последните години интересът към книгите се е увеличил и изследваните споделят, че не без значение са били инициативите – "Малкото голямо четене”, "Голямото четене”, "Буккросинг”,” "Четящият човек” и др., и предлагат те да продължат да се организират в партньорство с издателства, книжарници и библиотеки.
Край на I -а част. Следва продължение ...
