Професия книжар - с отношение към хората и книгите - II част
личен архив
"Общуването с книгата от дълбока древност до наши дни е неотменна част от културата, от интелектуалното и духовно развитие на личността. Шеметното развитие на информационните и комуникационни технологии оказват влияние на формите на книгата, нейното съдържание и начините за възприемане на текста.
Книгата съчетава по неповторим начин миналото, настоящето и бъдещето на човечеството и има мисията да възпитава у хората грамотност, ценности и житейски позиции. Процесът на четене изисква не само нагласа и мотивация, но и обем от знания, усилия и постоянство. Всичко това трябва да се възпитава в семейството от ранна детска възраст и да се насърчава, чрез училището, библиотеките, цялата обществена среда".
Какво е да си книжар в днешно време, струва ли си, кой купува книги, все още ли книгата е прозорец към света и ще излезе ли от употреба тя? Ето отговорите на Стефка Чернева - II част.
Как и кога се учи човек да чете?
От ранна детска възраст се възпитава това. Имаше едно изследване от 2006 г. на Министерството на културата и Асоциация "Българска книга", че 2/3 от родителите не четат на децата си книжки от 2 до 6 години, а това е пагубно. И как да очакваш детето ти да бъде четящ човек като то не вижда в семейството си нито един от родителите да вземе и да чете книга!? Не са виновни децата, а ние, родителите сме си виновни. Не може да се каже, че няма в библиотеките или книжарниците детски книжки.
Например на Запад имат детски кътове в книжарниците и в много библиотеки, израз на отношението към четенето. Книжките за деца вече се правят по-атрактивни, за да привличат детето. То контактува с тях и по този начин изгражда навици за четене.
Много е хубаво да се работи с деца, защото когато вложиш енергия в тях, после ти се връща десетократно.
Остава ли му време на един книжар да чете книги?
Управител на книжарница изисква да имаш икономически умения, а като книжар да даваш личен пример на колегите си. На работното място е невъзможно да се чете. Единственото, което може да се прочете е анотацията на книга и да се види от професионална гледна точка как е направена като качество, националност, поредност на издание и преводите чии са. Търсят се книги по преводачи.
Лесно е да продаваш толкова, но е изкуство да направиш подбор на книгите, които се търсят.
Наш помощник и предимство е системата на книготърговската верига включваща всички книжарници "Хеликон" в страната и складовата ни база. В нея имаме възможност да търсим заглавия, наличност, дали тиражът е изчерпан и по този начин можем да отговорим на все по-разностранните интереси на нашите клиенти.
Харесва ми една мисъл на Филип Котлър от "Управление на маркетинга. Структура на управлението на пазарното предлагане". Той казва, че за съвременните фирми не е достатъчно да произведат добър продукт, той да стане достъпен, нужно е да му се определи и привлекателна цена, което също е важно. Нужно е те да контактуват с потенциалните участници в пазара. Въпросът е не дали говорят с тях, а кога, какво и колко често да го правят.
Затова са важни тези маркетингови, комуникационни програми. Една част от тях са инициативите, които правим - "VIP книжар", Благовещение, 2 април - Ден на детската книга, 23 април - Световен ден на книгата и авторското право, всички представяния или премиери в книжарниците. Сайтът също е важен, имаме радио от няколко месеца. Списание "Книжарницата", което разпространяваме е безплатно, за нашите клиенти и любители на книгата.
Веригата "Хеликон" връчва награда за съвременна българска литература на декемврийския панаир на книгата в София и награда за най-продавана книга във веригата от номинираните за съвременна българска литература на 23 април – международен ден на книгата и авторското право. Това показва обществената ангажираност на фирмата, към културата, радетел към българщината и ценител на българската книга. Наградата се определя от квалифицирано жури. "Цветето на Хеликон" пък се дава за най-продаваната от номинираните книги.
Ваша хрумка и добра креативност е начинът, по който се обличате при представяне на гостуващи автори? Как се роди тази идея?
Това е изцяло мое хрумване. За гостуването на Иво Сиромахов и представянето на книгата му "Български работи" бях облечена в македонска народна носия. Тя е била на моята прабаба. "Български работи" е книга за простотиите, които правят българите, но се бият в гърдите, че са хубави работи. Прецених, че трябва да е нещо по-ексцентрично. Хрумна ми да се появя и с розова перука като фолк певиците, които са големи радетели на българското, но със силикони и големи устни. С лилав екип на "Етър" бях при представянето книгата на Ангел Ганцаров - "90 години футболен клуб "Етър".
Правело ми е впечатление, че когато дойде авторът излизат критици с биографията му и коментари за него. Така живият контакт между автора и читателя остава встрани. Аз смятам, че не можеш да "изядеш" 30 минути от ценното време за представяне на автора, който все пак е там и е безсмислено да се говори за него. А, той се е подготвил да каже нещо за книгата си. Сам по себе си е очарователен и ще разкаже какво го е мотивирало да напише книгата, за перипетиите около издаването на книгата.
Затова ми харесва варианта - запознанство с автограф. Аз го представям, импровизирам, обвързвам го с деня, с датата, с чувство за хумор да се разчупи атмосферата.
Върху какво работите сега?
Социологическо изследване на четеното във Велико Търново. Потенциалът на града е по-голям, защото има университети. Предполага се, че студените които учат, четат - научна литература, други предпочитат художествена. В него са включени различни групи хора, като възраст, професия, ученици, студенти, преподаватели, книжари, библиотекари. Изследвани са около 400 души.
Децата предпочитат и двете, защото не се изключват взаимно. Други казват, че предпочитат компютъра.
Университетските преподаватели ги изследвам като експерти. По-голяма част от тях четат научна литература, но не липсват и четящите за удоволствие, предимно художествена литература.
Още не съм обработила резултатите.
От четящите хора ли сме в Търново?
Какво означава да си четящ? Като кажеш четеш ли, всеки си представя художествена литература, а не е само това. Тук се включват, както традиционните/хартиени/ издания - художествена, научна, популярна литература, всякакъв вид и тип вестници, списания, но и материали във виртуалното пространство. Една част от литературата никога няма да бъде издадена на хартиен носител, заради ограничения кръг от хора, които я четат.
Типичен пример са сборниците от научните конференциите на Университетите и различни институции. Така че под четене се разбира да седнеш, да загубиш време, да възприемеш текста и да го осмислиш, да го възпроизведеш.
Покрай предаванията и популярното в последно време здравословно хранене не се ли търси повече литература от клиентите за и от Петър Дънов, Петър Димков, проф. Христо Мермерски?
Да, много. Те вървят отдавна - здравословен начин на живот, разделно хранене, суровоядство, за водата, за солта, билките. Налага се мнението, че фармацевтичните компании пускат вируси и хората искат да се лекуват по друг начин и използват народната медицина. Интересни са книгите за забранените лекарства, които лекуват.
Кой чете повече?
Всякакви хора има, които четат. Сред попълнените анкети от последното проучване, повечето са висшисти. Учениците от I до IV клас четат, тинейджърски години има отлив, спират да идват. След това VII-VIII клас също идват, четат класически произведения, не толкова модерните за момента.
При тийнейджърите и студентите повече четат момичетата. По-нагоре са и двете категории четящи.
И според специалистите е така. 11 годишните или до 11-години децата са добри читатели, а 15-18 години - "лоши". Това, според експертите е свързано с влизането в пубертета - излизането от семейната среда и влизане в социалната среда. Всичко, което е говорено в семейството и училището отпада, и в живота на тийнейджъра навлизат елементи от младежката субкултура - смартфони, таблети.
Любопитни случаи на търсене на книга от клиент? Някое объркано заглавие, автор?
Търсели са се от канцеларски материали до цвички, батерии за звънец, шивашка кривка, нафталин, линеал.
Със заглавията на определена книга също е интересно. "Петдесет нюанса сиво” са я търсели като "Петдесет нюанса с Иво” и дори "Петдесет нощи с Иво”.
Друг поздравява и пита "Имате ли целулит?”. Оказа се, че търси родопския камък клиноптилолит. Търсили са ни и "Алисия в страната на чудесата”.
Край!
