Срещата ми с нея бе преди година. Повод беше обява за терапия със смях. По една или друга причина не се включих в курса, но пък тя с желание откликна на молбата ми да разкаже малко повече за нетрадиционния метод, чрез който се церят болести. Тя е от хората, които „махат летните дрехи от гардероба си и изваждат зимните“. За нея няма „проблеми“ - има само ситуации, които трябва да се решават с действие, а не с... очакване.

Разкажи малко повече за смехотерапията... Кога се поставя началото на лечение със смях?

Смехотерапията се свързва с Норман Казас. През 70-те години получава диагноза „рак“ , изписват го от болницата без никакви шансове. Той се затваря вкъщи и един месец гледа само комедии. След това се оказва, че няма нови метастази – болестта е прекъсната и след няколко месеца той е излекуван напълно.

Излиза, че искреният смях е лечение без пари... Това ли е панацеята?

Аз не твърдя, че тази система е универсална и лекува абсолютно всички заболявания и в никакъв случай не е система, която лекува раково болни. Не! Но този човек е намерил своята пътечка, за да излезе от депресията и от стреса тъкмо със смехотерапията. Затова ние наблягаме върху този компонент, тъй като той липсва в другите оздравителни програми.

Какво още включва терапията със смях?

Смехът е един от компонентите. Иначе това е оздравителна програма, която има и техники на дишане, и ставна гимнастика, и много упражнения за очите. Има и системи за сваляне на очилата – поне 5-6 руски школи, които се занимават. Но всички тръгват от системата на Уилям Хорацио Бейтс, който е офталмолог. Заявявайки през 1920 г., че основната причина за влошаване на зрението е психическото напрежение, и че целта на лечението трябва да бъде сваляне на напрежението „виждане без усилие“, той е низвергнат от колегите си. Но успява да се наложи и системата, по която се работи днес - дава много добри резултати – при късогледство, далекогледство и астигматизъм.

Заслугата за смехотерапията, такава, каквато ние сме обособили като оздравителна програма, е изцяло на Моника Балаян. Тя е от Армения, но от 4-5 години живее в България и се занимава със смехотерапия. По образование е психолог и е треньор на треньорите от „Просме“.

Това е организация, която се занимава с мотивиране на хората да започнат свой бизнес, да излязат от едно състояние и да влязат в друго. Тя помага изключително много човек да тръгне в една нова посока.

Лесно ли се провокира „смехът от сърце“ в група от хора, които са си непознати?

В началото смехът е 2-3 до 5 минути, изкуствен и насила. Когато си в депресивно състояние, когато нещо отвътре те гнети – дали е любовно разочарование или неуспех за промяна в живота, е много трудно да се засмееш искрено...

На курсовете не идват само болни хора, а хора, които искат да променят нещо, да „скочат“, но не трябва някой да ги блъсне, а да ги дръпне да прескочат този ров на недоверие... Така че, в началото започваме с 5 минути смях насила, защото никой не разказва вицове, за да провокира смеха. На последния ни курс, в последните дни смехът беше около 30-35 минути. Една от курсистките, с малко повечко килограми, каза: „Боже, аз от сауна не излизам толкова мокра“. Така че със смях се и отслабва.

Вие практикувате смехотерапия от три години. Намаляха ли умърлушените и навъсени хора?

Не. Защото при нас не идват хора, които сменят хапчето с преподавателя. Такива хора не можеш да ги извадиш от дупката. По-скоро са хора, които драпат да излязат от нея. В група участниците се разсмиват по-лесно, защото, ако са 20 души и 2-ма са „не“-кащи, постоянно в опозиция от типа: „Не, не, аз с това не съм съгласен“, инерцията на другите 18 ги издърпва. Още повече, че след втория, третия ден, хората вече започват сами да споделят.

Навсякъде говорят, че българите са постоянно недоволни от заплатите си, от здравеопазването и т.н. Но, общувайки с Моника Балаян, която води курсове в Русия, в много от републиките на бившия Съветски съюз и в Германия, разбираме, че и редовият германец не е по-доволен, отколкото обикновеният българин, от правителството си и от условията на труд...

Ако човек реши да бъде недоволен, той все ще намери причина за това. Вече идва сезонът на кишата и това е повод за недоволство у 90% от хората, но другите 10% казват: „Честит първи сняг“. Въпросът е в гледната точка.

Никой не може да бъде постоянно щастлив, винаги в приповдигнато състояние на духа или непременно успешен, нито връзката с човека до теб, с децата или родителите да бъде в непрекъснат възход... Естествено, че винаги има ситуации за разрешаване. Но, ако забелязвате, аз говоря за „ситуации“ – не за „проблеми“. Защото едно нещо, което ни се случва, дали го приемаме като проблем или не – изборът е наш. Това е ситуация, с която трябва да се справим – да махнем „летните дрехи“от гардероба си и да извадим зимните.

От значение ли е възрастта за искрения смях? По-лесно ли се разсмиват по-младите?

В никакъв случай. Най-възрастният човек в Търново, участвал в нашите курсове беше на 75 години. Той сподели, че чрез смеха е решил проблема си с болните вени. Друг, на около 70 години, се справи с ошипяване по тялото си. Но това са хора, които са запазили духа. Продължават да се борят, като в борбата не влагат толкова много усилия. Просто приемат, че това е нещо, което трябва да се преодолее, а не като „препъни камък“, не като „Сизифовски труд“, с който трябва да се справят на всяка цена.

Аз съм се занимавала с много системи, като в началото започнах с „психодрама“. За да тръгне човек по някоя от тези пътечки, той трябва да е търсещ човек, трябва да е на кръстопът и да търси неконвенциалните методи, за да излезе от тази „тупик уличка“, в която сам се е набутал.

В смехотерапията има трениране на емоциите, каквото е в повечето психотехники, има позитивно мислене и настройка, но предимството е, че има и позитивно действие. Когато имаш някаква ситуация – тръгни и я разрешавай, защото, когато живееш само в мисленето и очакването, е затормозяващо. И много често ние затормозяваме разрешаването на по-близкия изход с това непрекъснато очакване „ как точно според нас трябва да се развият нещата“.. В крайна сметка, дали да започнем да разрешаваме ситуацията или не, зависи само и единствено от нас. Никой не може да извърши действието вместо нас.

Има ли последователи на Моника Балаян в България?

Ще спомена Симана Златева, която ще бъде преподавател и за Велико Търново, и за Русе в курсовете по смехотерапия. Тя е шесткратен шампион на България по карате киокушин-кай.

Споменавам това, защото след като веднъж е станала шампион на България, тя се отказва от спортна дейност. Но минава година и влиза отново в залата, и пак стига до върха.

Ако човек поиска, може да постигне това със смехотерапията. Започнал е някакъв бизнес - в един момент прекратява дейността, затваря страницата и тръгва напред. Преживял е някакво разочаование в личния и интимен живот – добре, затваряш страницата и продължаваш напред. Това е най-големият плюс и невероятната симбиоза между системата на Моника Балаян и Симана Златева.

Симана Златева показва как на физическо ниво, работейки с тялото си, човек може да излезе от „ступора“, в който е застанал. Защото появата на болестта е сигнал за този проблем. Всяка една емоция се запечатва в определен орган. И когато се замислим за нашия език, който е психосоматичен, ние откриваме причината. Често казваме: „Изяде ми дроба или жлъчката“, което показва жлъчността, гнева... Хората трудно приемат това нещо и аз избягвам да го коментирам много, защото те се обиждат. А вместо да се обидиш, трябва да се замислиш, че не може да ЗА-виждаш, да НЕ-навиждаш, а да ВИЖДАШ, защото ЯСНО-видец означава човек, който ясно вижда, който е развил следващото сетиво.

Какви планове и очаквания имаш по отношение на смехотерапията?

Аз живеех с много очаквания, но се научих да не живея така. Просто давам най-доброто на което съм способна, и което мога да направя. Самата аз всеки път съм участник в курсовете и е грехота да не правя техниките в група, защото в група енергията е много по-силна. На един от курсовете си поставих за цел да спра да живея с очакване, защото, когато натовариш едно събитие с много очаквания, идват и рзочарованията. „Защо този не ми помогна?“ - ами, защото не ти е длъжен. В края на краищата това е твоята работа! Ако някой ти подаде ръка, добре дошъл! Ако не ти помогне – така е трябвало да стане!

Напоследък, ако излъчваш позитивизъм и се усмихваш, много хора не го приемат на сериозно, а по-скоро за странно. В този смисъл смеещите се в група чешити ли са?

Ами, да... Да! Трябва да си чешит, за да избереш 4 часа, през които, вместо да седнеш на салатка и ракийка, както правят голяма част от българите, да тръгнеш да се потиш от смях, някой да ти „промива“ мозъка. Защото една позната казва: „А, да, там, дето си внушавате, че сте здрави“. Но аз предпочитам да си внушавам. Да бъда в група, в която хората си внушават да са здрави и след няколко дни или месеца, отивайки да си направят изследвания, се оказва, че са здрави... Това е много зареждащо.

В крайна сметка вие с Моника Балаян и Симана Златева лечители ли сте?

И Моника Балаян, и Симана Златева показват как да се направи първата крачка към промяната, към смисъла да бъдеш здрав и да продължиш да живееш. За да събереш сили и да пребориш негатива на „Ти нямаш бъдеще“... Никой от водещите на курса не е лечител. Но, да! В този смисъл сме чешити, защото не се предаваме, а търсим пътя към изхода от трудни ситуации и... го намираме.

Позитивизмът на Ренета извира не само от очите й, а от цялото й същество. Сигурно затова с такова огромно желание я посрещат хората, с които работи. Сега, в очакване методът да проработи и за тях, са хора от Русе, които ще се запознаят със системата „Смехотерапия“ от 21 ноември.

Разделям се с нея в невероятно настроение и желание „да преобърна света“.

А на вас даряваме смях:

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg