Църква "Св. Димитър"
Църквата "Св. Димитър" е разположена в източното подножие на хълма Трапезица. Историческите сведения свързват построяването й с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.
Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със "стегнат кръст". Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.
Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструктивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени в червено, черно и бяло.
При строителството е използван със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата. По време на археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити фрагменти от манастирския комплекс, от който тя е била част през Средновековието, както и останки от друг християнски храм и голям некропол.
