Астрономическата пролет настъпва днес в 18:57 часа.

В този час Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната.

Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет отговаря на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия.

Днес е денят на пролетното равноденствие, което означава, че продължителността на деня е равна на нощта.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. В Северното полукълбо тя започва около 21 март с пролетното равноденствие и около 23 септември в Южното. Свършва с лятното слънцестоене - около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното.

Пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.

В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември).

Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса.

С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното.

В края на пролетта притокът на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба.

Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

<< Sever.bg във Facebook >>