114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
На 2 август се навършват 114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – най-масовото въстание на българите в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация/ВМРО/.
Въстанието от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.
Освободени са и Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 хил. въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 хил. души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тогава е и първата така наречена бежанска вълна към освободените български земи.
Македонски бежанци има и в Плевен. Те са живеели в днешния Девети квартал, което е и причина много от улиците там носят имена на македонски градове.
източник: dariknews.bg
