Вход | Регистрация

Актьор, чиновник, журналист, писател, библиотекар и преводач - Рачо Стоянов

Днес се навършват 128 години от рождението на известния дряновец

Актьор, чиновник, журналист, писател, библиотекар и преводач - Рачо Стоянов

На днешния ден преди 128 години в семейството на занаятчия от гр. Дряново е роден българският драматург и белетрист Рачо Стоянов Генов – Дуфев.

До 1902 г. учи в Априловската гимназия в Габрово.  По-късно се установява във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие има изяви като актьор в пътуващ театър, коректор във вестик "Ден" (1904-1910), библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист в редакциите на вестниците "Мир", "Македония" и "Знаме". Член на СБП.

Според общественика и изследователят на проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята Борислав Гърдев, Рачо Стоянов "остава загадъчен сфинкс в нашата литература".

Интимната и социална поезия слагат начало на творческата литературна дейност на Рачо Стоянов. Основен проблем в творбите му е човекът, разгледан в сложен психологически план, с многообразни измерения. Занимава го не само характерът на личността, но и пътят, който изминава човекът – от индивидуалиста до твореца-новатор.

За пръв път печата през 1904 г. в сп. "Летописи" - разказа "Човекът", който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Съвременник", на вестниците "Ден", "Македония", "Литературен глас" и "Литературен фронт".

Първият му сборник "Разкази" (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му "Майстори", написана през 1922 г. Още преживе на автора драмата е поставяна е в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта "Майка Магдалина", наградена от БАН.

Въпреки че живее в "преломна и жестока епоха", съдбата на Рачо Стоянов не е класически трагична, пише още за него Гърдев.

Дряновският писател успява да се адаптира към сътресенията в страната ни в началото на миналия век и проявява таланта си като преводач от руски, френски и английски език.

По-известни негови адаптирани книги, в които се реализира словесно, са "Севастополски разкази" и "Поликушка" от Лев Толстой, "Леонора" от А. Бенет, "Мартин Идън" и "Лунната долина" от Джек Лондон, "Ранна есен" и "Двадесет и четири часа" от Луис Бромфилд, "Островът на съкровищата" от Робърт Луис Стивънсън, "Етика на живота" от Томас Карлайл и "Към самия мене" от Марк Аврелий...

Рачо Стоянов умира на 12.01.1951 г. Днес Драматичният театър в Габрово носи името на известния дряновски творец.

 

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар