Вход | Регистрация

Дряновски манастир – хранилище на българския дух

Дряновски манастир – хранилище на българския дух
Снимка: Булфото

Сред живописния пролом на Дряновска река, ограден от високи труднодостъпни скали, се намира една от най-почитаните християнски светини на Българската църква – Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил”.
Светата обител е обявена за национален исторически паметник и е включена в 100-те национални туристически обекта. Разположена е на 5 км от гр. Дряново в посока югозапад и на 15 км от гр. Габрово, а в близост до нея са пещерата Бачо Киро и едноименната хижа.


Първоначално манастирът е бил изграден в местността Църквището до Дряновска река през 12 в. (по време на управлението на цар Калоян). Повод за градежа му станало пренасянето на мощите на св. Михаил Воин от Потука до Търновград и по-точно фактът, че процесията, придружаваща останките на светеца, пренощувала в споменатата местност.  Според църковните канони там, където нощуват свети мощи, трябва да се издигне манастир.


Сведенията, с които разполагаме за манастира от времето на Асеневци, не са много. Известно е, че на два пъти (през 14 и 17 в.) е бил ограбван и напълно разрушаван, за да бъде възстановен отново на сегашното си местоположение през 1845 г. Тогава е построена и достигналата до днес малка каменна църква "Св. Архангел Михаил” с безкуполна камбанария. От стар ръкопис, намерен в Хилендарския манастир, разбираме, че е имало период, в който Дряновската обител е приютявала около 400-500 монаси.


През всичките години на своето съществуване този манастир е бил хранилище на българската култура и вяра, както и средище на революционери. Тук са се преписвали и съхранявали множество църковни книги и средновековни ръкописи, голяма част от които днес се пазят в Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий” в София. Рисували са се икони, за което пък напомня малка сграда до църковната камбанария в съвременния манастирски комплекс, където е подредена скромна изложба.


Зад стените на манастира не веднъж са били разисквани идеите за националноосвободителна борба, а самият Васил Левски заедно с отец Матей Преображенски – Миткалото са извършвали тук подготовката на Априлското въстание за Търновския окръг. След избухването му (20 април 1876 г.) Дряновската обител се превръща в бойно поле, приютявайки близо 200 четници, предвождани от поп Харитон и Бачо Киро. Цели девет дни въстаниците защитават манастира от обсадилата го десетхилядна турска войска под командването на Фазлъ паша. През нощта на 7 май четниците предприемат пробив през турските редици, но голяма част от тях намират смъртта си, а Дряновският манастир отново бива почти изцяло разрушен.


През 1880 г. комплексът "Св. Архангел Михаил” е възстановен до вида, в който го познаваме днес. От стария му облик частично е запазена само църквата, по чийто зидове и потир все още могат да се забележат следи от турските куршуми, свидетелстващи за бурните и исторически значими събития, разиграли се на това място. Тук освен църквата, стопанските и жилищните помещения за монасите е изграден и паметник - костница в чест на загиналите по време на Априлското въстание четници.


Манастирът е мъжки и все още функциониращ. Той е често посещаван от туристи, които не само че могат да се запознаят с историята на мястото, но и да преспят тук, както и да се насладят на гостоприемната кухня в ресторант до входа на комплекса.


Районът около манастира е облагороден и желана дестинация за отдих. Желаещите да почувстват дори за ден свежестта и силата на криволичещата бистра река, причудливите форми в близката пещера или да се потопят в частица от българската история могат да пренощуват както в хижа над самия манастир, така и в бунгала до реката. През 2000 г. по дефилето на местната река бе открита и екопътека с дължина 3 км, с приятни места за излети и къмпинг.



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар