Мария Иванова е студентка във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Откакто е започнала следването си, тя активно се включва в мероприятията на "Амалипе". С родената в Поповското село Кардам млада дама си говорим за Холокоста, интеграцията и отношението на българите към ромите, които следват във висши училища.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Мария Иванова от център "Амалипе", Велико Търново.

Разкажете ни нещо повече за инициативата, която организирате днес по повод Международния ден на ромите.

Тази година нашата организация реши да отбележи Международния ден на ромите с една информационна кампания. На таблата, които сме поставили тук, във фоайето на 5-ти корпус на Великотърновския университет, можете да видите изложен снимков материал от Холокоста, както и да получите кратка информация какво е представлявало, какви различни експерименти са били правени, колко са били избитите... Загиналите роми през Втората световна война са между 220 и 500 000. Също така имаме снимков материал, изпратен ни от деца от различни части на страната, които са уловили интересни мигове от ежедневието на един ром.

За първи път ли организирате подобно представяне по повод 8 април?

Нашият център ежегодно отбелязва Международния ден на ромите с различни инициативи, с които се стремим да почетем паметта на загиналите по време на Холокоста. Мисля, че във Велико Търново "Амалипе" организира мероприятия още от самото си основаване през 2000 година, но мога да твърдя със сигурност за последните четири години, тъй като оттогава съм тук.

Казвате "оттогава съм тук", което означава, че не сте от Велико Търново. Откъде сте всъщност?

Аз съм от село Кардам, Община Попово (Област Търговище бел. ред.)

Бихте ли ни казали нещо по-конкретно за вас самата и за работата ви в младежкия център на "Амалипе"?

Казвам се Мария Иванова и съм студентка четвърти курс в специалност "Публична администрация" на Великотърновския университет. Работя в "Амалипе" от началото на тази година, като преди това в продължение на три години бях доброволка в организацията. Присъединих се към "Амалипе", защото виждам, че там наистина се работи в сферата на интеграцията на ромите, виждаме реалните резултати от работата си и ми харесва да работя с хора.

По официални данни висшисти са само 1% от ромите в България. Като бъдеща част от малцината, бихте ли ни разказали по-конкретно какво ви накара да кандидатствате в университет?

В моя случай това беше въпрос на личен избор. Харесвам да уча, исках да се развивам и затова реших да за запиша да следвам. Специалността "Публична администрация" ми дава реална възможност да работя с хора и да помагам на ромите да се интегрират в обществото, затова я избрах.

Няма как да избегнем въпроса за дискриминацията. Когато сте дошла да следвате във Велико Търново сте попаднала в напълно нова среда. Срещнахте ли по-особено отношение към вас от страна на преподаватели и състуденти?

Не! Никога не съм усещала по-различно отношение към себе си от страна на околните. Нито като студентка, нито в средното училище. Аз се гордея с ромския си произход и никога не съм го крила. Мисля, че това е една от причините другите да ме приемат нормално. Моето послание към ромите е да не крият етническата си принадлежност, да се гордеят с това, което са и по този начин да спечелят уважението на околните. Според мен тези, които се крият, си навличат повече негативи, отколкото ако бъдат открити и честни. Има доста студенти – роми, които заради страха си от някакво негативно отношение крият произхода си, което не е правилно. Показвайки истинското си лице, те ще променят отношението на своите приятели, преподаватели и колеги, дори и то да е негативно. По този начин те ще помогнат не само на себе си, но и на ромите като цяло, защото кръгът от хора, които ни познават и имат позитивно отношение към нас, ще се разшири.

Това, което казвате означава ли, че ще съм прав ако обобщя, че българите са толерантен народ?

Ами, всичко е относително. Цял народ, хора всякакви... Има и толерантни, и нетолерантни. Но, като цяло, да. Като че ли българите не се държат дискриминационно с ромите. Познаваме се сравнително добре и се уважаваме. Но работата в тази посока трябва да продължи...

Стоян Николов, Север.бг