Вход | Регистрация

Никополис ад Иструм

Градът се намира на 18 километра северно от Велико Търново по пътя за Русе и на 3 км югоизточно от село Никюп

Никополис ад Иструм
Снимка: Север.бг

Тези дни екипът ни се отправи към поредната забележителност във Великотърновска община, за която през последните години се откриха много нови факти – Никополис ад Иструм. Името на античния римски град в превод звучи така: "Град на победата на Дунав”, където "ад Иструм” е географско уточнение, за да се оразличи от останалите 6 града с името "Никополис” в Римската империя.

Градът се намира на 18 километра северно от Велико Търново по пътя за Русе и на 3 км югоизточно от село Никюп. Разположен е на левия бряг на река Росица. Построен е през 102 г. от император Траян, за да ознаменува римската победа над даките. Площта, която заема Никополис ад Иструм, е 21.55 ха. В първите десетилетия от съществуването си градът не е имал нужда от крепостна стена и отбранителни съоръжения заради заслужения респект, с който се ползвала империята сред съседите си. Укрепването се наложило през 170 – 176 г., когато нахлуващото от север племе костобоки нанесло много опустошения на Балканския полуостров.

Изградените крепостни стени достигали до 8 м, а прилежащите им бойници се извисявали на 12 м височина. В града кипял богат културен живот, а икономиката му процъфтявала, особено при династията на Северите (193 – 235 г.), докато не бил разрушен от набезите на авари и славяни в началото на 7 в.

Защо? Посетете го за това, защото Никополис  ад Иструм скъсява времевата дистанция и дори с недотам запазените си антични сгради успява да изгради у посетителите представа за отминалите векове на слава. Отломъците история, в образа на руини – някогашни архитектурни и художествени образци, акведукти и топлинна инсталация - свидетелстват за технологичния напредък на едно далечно общество.

Руините на града са оградени с мрежа. Няма входна такса, но няма и кой да ти поиска. Влизаме безпрепятствено през метална врата и веднага се озоваваме пред Северната главна порта или по-точно пред това, което е останало от нея. Тръгваме по запазения римски път, следвайки стъпките на многонационалните градски жители. От направените досега археологически проучвания е установено, че градът е имал четири порти, ориентирани към световните посоки. До днес са запазени сравнително добре Северната и Южната порта, от Източната има само основи, а Западната не е проучвана. Уличната сиистема е правоъгълна и симетрична, разделяща града на множество квартали. Четири главни улици свързват портите. Именно по една от тях навлязохме в древността. Огромните каменни блокове, които оформят уличното платно и бордюрите, са донесени от каменоломна на десетина км от града, между днешните села Хотница и Самоводене. Под краката ни, между каменните плочи, се вижда градската водопроводна мрежа, а по дължината на улицата вляво е отходният канал.

През различните етапи на археологичреско проучване в римския град са открити останките на одеон (малък театър – "само” за около 400 души), агора (централен градски площад) с частично запазена колонада, монетарница. Разкрити са и сградата на Градкия съвет, два обществени кладенеца и тоалетна, градска баня, основи на жилищни сгради и магазини.

Безспорно най-интригуващият обект в Никополис е термоперипатосът – буквално "разходка на топло”. Тази внушителна сграда с размери 68/28 м е била отоплявана през студените месеци и е служела за разходки на гражданите на закрито. И ако някой още не се е убедил в аргументите за посещение на Никополис, трябва да знае, че това е единствената постройка от такъв тип, открита на територията на Римската империя.

Приятно и някак странно е да се разхождаш из остатъците от нечий живот, но трябва да сте нащрек, преодолявайки разпръснатите каменни руини. Особено ако сте с малки деца, бъдете внимателни, защото античните водопроводи и шахти, както и местата, които се проучват в момента, не са обезопасени.

Как? Пътувахме с кола от Велико Търново по главния път за Русе, внимавайки да не подминем кафявата табела за историческия обект Никополис ад Иструм. Такава видяхме на отбивката за Никюп, на която пишеше, че ни делят само 2 км до целта. До тук добре. Далеч от категорията "добре” обаче е мъчителният преход по този кратък двукилометров участък – осеян с дупки и на места с цели трапове.

Няма как да подминем впечатлението си от пътната настилка до римския град, имайки предвид желанието на Общината и Регионалния исторически музей той да стане привлекателна и печеливша туристическа дестинация.

Кога? За отговора на този въпрос се наложи да ползваме джокер от интернет, защото в оградения резерват Никополис ад Иструм нямаше нито едно длъжностно лице, което да ни каже и две думи. От услужливата мрежа научихме, че достъпът до града е възможен от ранна пролет до късна есен.



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар