Покритият мост в Ловеч
Покритият мост над река Осъм свързва новата част на Ловеч със стария град, оформен като архитектурно-исторически резерват "Вароша". Той е единствен по рода си на Балканския полуостров, като в цяла Европа съществуват само три подобни съоръжения - в швейцарския град Люцерн, Флоренция (Италия) и Ерфурт (Германия).
Сведенията на пътешественици като Ами Буе и Феликс Каниц, както и местни документи свидетелстват, че първият покрит мост в Ловеч е построен в началото на XIX в. Той е изцяло дървен и поради това е отнесен от придошлата река през 30-те години на столетието. На негово място е изграден нов, които отново става жертва на бурните води на Осъм през 1872-а.
Тъй като покритият мост имал не само важна инфраструктурна функция, но е използван и като място за търговия, населението на Ловеч се обръща с молба към местния каймаканин Исмаил да съдейства за възстановяването му. Администраторът приема прошението присърце и възлага строителството на вече известния по това време самоук майстор Никола Фичев.
С присъщата си енергия и самороден талант уста Колю Фичето се заема с поставената задача през 1874 година. Взел си поука от нерадостната съдба на по-старите покрити мостове, той решава да постави каменни колони в основата на своя строеж. Материалът за седемте постамента е взет от кариерата край близкото село Радювене, като Колю Фичето лично избира блоковете пясъчник, които ще бъдат използвани, както и дървените трупи от Троянския Балкан за градежа на самия мост. В строителството се включват много от жителите на Ловеч, като някои от тях помагат с труд, а по-заможните отделят средства.
Колоните са масивни, високи 4,5 м, с широчина 3,5 м, като в долната си част са плътни, а нагоре в тях са оставени два отвора отпред и един отзад, за да се намали упражняваното от водата налягане при драстично повишаване на нивото на Осъм. Каменните постаменти завършват с различни скулптурни изображения - лъв (символ на България), двуглав орел (на Русия), женски бюст (на плодородието).
След като с присъщия си замах решава проблема с наводненията, разрушаващи покрития мост, Колю Фичето се заема с изграждането на същинската му част. За целта прочутият майстор използва само дърво, без никакви метални сглобки. Дори употребените гвоздеи са изключително малко. Когато строежът е завършен през зимата на 1875-1876 г., съоръжението изглежда впечатляващо и оставя следа в спомените на български и чуждестранни посетители.
Третият поред покрит мост над река Осъм е дълъг 84, висок 7 и широк 10 м. Отстрани на пешеходния път с широчина 5 м са разположени две редици с по 32 дюкянчета с размери 2,5 х 2,5 м. Тези търговски помещения нямали врати отпред, а се затваряли с дървени кепенци. В дюкянчетата се помещавали различни занаятчии, обущари, кожари, сарачи, кожухари, кафеджии, бръснари и др., които произвеждали продукцията си пред очите на купувачите и се пазарели с тях както на всяка уважаваща себе си чаршия.
Мостът на Колю Фичето безупречно изпълнявал ролята, за която бил създаден, в продължение на 50 години. Сигурно щял да го прави още дълго, но неизвестен злодей го подпалил през нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. Ловчанлии отново проявили солидарност в нещастието си и се обърнали за помощ към най-високите етажи на властта в София. Държавата отпуснала средства за строежа на нов мост и бил обявен конкурс за изпълнител. След преодоляването на много трудности новото съоръжение, вече от железобетон, е завършено през 1931 г.
Този мост няма почти нищо общо с предшествениците си. Той представлява обикновено шосе с тротоари от двете страни. Тъй като споменът за романтичния и функционален мост на Колю Фичето никога не угасва в колективната памет на ловчанлии, през 1981-1982 г. е извършена реконструкция на съществуващото съоръжение и то придобива днешния си вид. Шосето е заменено с пешеходна алея, заобиколена от магазинчета и две сладкарници.
В сегашния си вариант покритият мост над река Осъм в Ловеч е дълъг 106 м. Той отново е построен от железобетон, а за покрива му е използвано армирано стъкло. Отделено е и място за малък музей, в който са изложени оригинални артефакти, останали от моста на Колю Фичето - каменната глава на лъва от една от колоните и големите гвоздеи, използвани при строежа.
Днес покритият мост е една от най-големите атракции на град Ловеч. В дюкяните му майстори произвеждат занаятчийска продукция, предлагат се сувенири и характерни за региона храни. Съоръжението, с което ловчанлии се гордеят, позволява на многобройните си български и чуждестранни посетители да се потопят в атмосфера, близка до възрожденската и да усетят духа на едно безвъзвратно отминало време.
