Пещерата Съева дупка
Пещерата Съева дупка се намира на 11 километра западно от Ябланица, а на близо 2 километра е село Брестница. Тя е образувана преди повече от три милиона години от тектонски варовици.
Съевата дупка е облагородена пещера и най-интересните части от нея са умело осветени, за да се придаде допълнителен колорит на и без това впечатляващите й природни образувания. Пещерата носи името на братята Сею и Съе, които я използвали, за да се укриват по време на османската власт.
Съевата дупка е проучвана за пръв път през 1883 г. от проф. Златарски, а братята Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени през тридесетте години на ХХ в. от Н. Атанасов, Д. Папазов, Ат.Стефанов и Н.Атанасов.
Изследванията в Съевата дупка са продължени от Българското пещерно дружество през 1946г. и от Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.
През 1963 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството й са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.
