Науката е слънце, което във душите грей!

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Празник на духа и стремежа към национално развитие чрез книжовност и знание е днешният 11 май, почитан от християнската църква като Ден на светите братя Кирил и Методий. Той се отбелязва за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище, а от 1863 г. става официален църковен празник. Всеизвестният химн на солунските братя "Върви, народе възродени" е написан от Стоян Михайловски през 1892 г., а 8 години по-късно Панайот Пипков пише музика към него.

Делото и приноса на двамата братя, родени в Солун, Византия, са признати и почитани в целия славянски свят - Кирил създава първата славянска азбука - глаголицата (смята се, че старото название на тази азбука е било "кирилица" по името на Кирил; днешната кирилица е дело на ученика на братята Климент), и превеждат Библията и богослужебните книги на т.нар. старославянски език, известен като църковнославянски след руската му редакция. В тяхна основна мисия се превръща разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.

Кирил (827-869 г.) и Методий (815 - 885 г.) са едни от най-близките, духовно чисти и свети за българите личности, които почитаме с два празника - църковен на 11 май и светски на 24 май. Въпреки нестихващите спорове и хипотези за техния произход, няма как да не ги чувстваме генетично свързани с нас, след като техните образи и графично наследство откриват света на книгите и познанието на всяко дете още в ранна възраст.

Изкушавам се да спомена някои подробности, които според историка доц. Пламен Павлов потвърждават българския произход на просветителите. Солунските братя са високо образовани за времето си и наследници на знатен род - "И по майка, и по баща те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”, се казва в Пространното житие на Методий. През VІ-VІІ в. в географските области Мизия, Тракия и Македония, където се намира и Солун, са населени изключително с българи, които "говорят на чисто славянски" ( житие на Константин-Кирил), засвидетелстван като старобългарски език. По това време в елита на Византийската империя са влизали много българо-славянски родове, а доказана във времето е византийската политика да изпраща мисионери в различни страни със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Според доц. Павлов случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика - Методий е назначен от императора за архонт на една славянско княжество на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите.

Дали споделяте тези твърдения, или не, важното е днес и винаги да отдадем почит към първоучителите с любов към словото и писмения си език. И нека всеки, който се чувства благодарен и горд от книжовното дело на братята, бил той хърватин, чех или руснак, да ги чувства част от рода си.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg