Преди 116 години, на 22 септември 1908 г. България отхвърля статута на княжество - васал на Османската империя и обявява своята Независимост. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. По време на социализма Денят на независимостта е смятан за царски празник и не е честван.

Въпреки, че датата е изключително важна за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, защото Независимостта е неудобна. Тя пречи на големите държави да контролират по-малките, на политиците - да упражняват властта си върху гражданите, донякъде пречи и на гражданите, които искат да живеят в блажено неведение, без да носят отговорност за изборите, които правят.

Независимост е една от най- често употребяваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага различно съдържание в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се правим, че не знаем, че на няколкостотин километра от нас бушува война. За други независимост означава да напуснем Европа.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод.

Паметникът на Независимостта е първият и единствен засега, посветен на това историческо събитие, построен със скромните парични дарения на хиляди българи.

Да пазим свободолюбието, дързостта, силната воля и дух, завещани ни от историята.

Честит празник, българи!