С две събития, свързани с личността на известния български режисьор Рангел Вълчанов, завърши вчера Минифестивалът за съвременно изкуство "Старата поща” във Велико Търново. Бе представен филм за него и биографичната му книга "Ура! Най-после онемях!”.

Тежки здравословни проблеми са причина Рангел Вълчанов да не да присъства лично в старата столица.

"Пътешествие между два филма" е 45-минутен филм портрет на режисьора на "Лачените обувки на незнайния воин”. Лентата е на Коста Биков, а филмът е носител на "Златен витяз" (Русия) и "Златен ритон” за документален филм за 1998 г.

"Ура! Най-после и онемях!" е втората книга на  Рангел Вълчанов след "Всички ще умрем, а сега наздраве” (2010 г.), излязла от печат в началото на това лято. Книгата е артистичен галоп - равносметка през живота на талантливия режисьор, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения.

Книгата бе представена от Калин Терзийски, не само психиатър, писател, поет, сценарист, но и запален почитател на режисьора.

Десетки великотърновци и гости на града дойдоха в Старата поща, за да се докоснат до великия български режисьор чрез лентата и книгата, направена за и от него.

Г-н Терзийски, какво впечатление Ви направи книгата на Рангел Вълчанов? Вие сте във Велико Търново, за да я представите.

Още когато ми пратиха книгата на файл и аз започнах да я чета, ми хрумна една мисъл, която повтарям постоянно - "На един истински, велик и утвърден майстор всички артефакти, които той създава, дори стъпките, които оставя, когато върви, носят неговото величие". Просто един изграден човек вече със всяко свое движение прави големи неща. Рангел Вълчанов се е старал изключително много и днес като препрочитах страниците, ми направи невероятно впечатление, да уточним - той е диктувал цялата книга. Знаете той няма ларингс, звукопроизвеждащият му орган го няма, той шепти, много тихо съвсем безвучно. И да издиктуваш по такъв начин книгата, с такъв блестящ богат и на места виртуозен стил това е ... Островски, когато е пишел "Как се калява стоманата". Бил е сляп и парализиран на легло, пишел е в рамчици, за да не се отклонява от редовете. Може би това е подвигът да създадеш такова нещо. И какъв стил, виртуозен. Това е още един щрих към един огромен, много богат портрет. И дори и да не знаехме за големия творец Рангел Вълчанов и да четяхме ей така книгите му като самостоятелни литературни произведения, пак щяхме да сме възхитени, поне аз щях да съм възхитен. Най-малкото заради брилянтния шопски език, който не е тенденциозно използван, богат, остроумен фин и искрящ език.

Не е ли така, защото просто Рангел Вълчанов е велик, уникален?

Бих казал неоприличим. Рангел Вълчанов е наистина единствен и уникален и може би това е защото той е природно явление, а не изграждащ се човек. Човешките фактори на равномерната природа някак си се стремят към уеднаквяване и банализиране. При него няма такова нещо. Другото, което ми хрумна, макар че от дълго време чета книгите му, като че ли и обществото и природата сякаш са създадени, за да го провалят и такава личност като Рангел Вълчанов да устои и да продължи да бъде непокорна, самобитна, да покаже, че всичките закони на баналността не са валидни. Той си остава блестящ и оригинален, въпреки опитите да бъде направен обикновен.

Рангел Вълчанов е актьор, режисьор, сега го познаваме и като писател ...

Големият човек е винаги всичко, малкият човек трябва да си избере нещо.

Дори и да не може да говори, чрез книгите му е живо невероятното му чувството за хумор...

Така е. Аз се запознах с него чрез моите книги. Вече не можеше да говори, както би искал гръмогласно, и му се налагаше да играе сценки, импровизираше, за да обясни нещо. Бяхме в Габрово, поне десетина сценки изигра. Беше на 82 години тогава. И аз нямаше какво да кажа, стоях онемял /макар че всичко е било много смешно, това има предвид Калин Терзийски - б.а./.

Има ли нещо, което научихте от него?

Най-великото нещо, което научих, е, че човек е смел не заради нещо, а заради себе си. Това е единствената велика, човешка позиция да си смел въпреки всичко. И сега, когато е много стар и когато има доста проблеми със здравето, Рангел Вълчанов продължава да се шегува по такъв начин, по който и най-здравите българи не могат да си позволят. Написал е една реч в две страници и няма един ред, на който да не се засмее човек, макар да има черен хумор, не дребнав, а величествен. Рангел Вълчанов е признат за най-добрият български режисьор на всички времена. Колкото и да им е мъчно на някой други добри режисьори, той е признатият. Има и други добри, само че той е нещо по-особено и трябва да се признае.

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg