Учените се опитват да установят какво е причинило необичаен пик на земетресения във вулкана Mount Adams в щата Вашингтон, като инсталират множество временни станции за сеизмичен мониторинг на мястото.

През септември бяха регистрирани шест малки земетресения във вулкана с "висока заплаха". Обикновено той преживява само едно земетресение на всеки две до три години, според Геоложкия институт на САЩ (USGS) Cascades Volcano Observatory (CVO).

 "Сега работим, за да съберем повече данни, за да преценим дали това наистина е нещо необичайно или просто вулкан ни говори малко повече, отколкото обикновено", каза Джон Мейджър, отговорният учен за CVO.

"Нашите вулкани говорят през цялото време", каза той, добавяйки, че близките планини Сейнт Хелънс и планините Рение често се поклащат от 10 до 20 земетресения на месец. "Някои вулкани, като Сейнт Хелънс, Рение и Маунт Худ, претърпяват епизоди на повишена честота на земетресения, при които виждаме изблици на много земетресения, които могат да продължат от дни до седмици", каза той. "Всичко това е неразделна част от фоновата активност на нашите вулкани Cascades. Така че това, което виждаме в Mount Adams, далеч не е необичайно за Cascades – но е различно за Mount Adams."

С височина 3742 метра и ширина 29 километра, планината Адамс е най-големият активен вулкан във Вашингтон, надминавайки по обем планината Рение - най-високият връх в щата.

Увеличаването на земетръсната активност, включително друго земетресение с магнитуд 0,9 на 6 октомври, не показва, че ще има изригване. Земетресенията бяха много малки, вариращи от 0,9 до 2 по Рихтер. "Ако човек беше стоял на или близо до планината Адамс, нямаше да усети тези земетресения", каза Мейджър. Вулканът е изригнал за последен път преди около 4000 години, но този сравнително дълъг период не означава, че е необходимо изригване, добави той. "Всеки вулкан има своя индивидуалност и те не изригват на определени цикли", каза той. "Някои може да изригнат и след това да бъдат активни с прекъсвания в продължение на десетилетия или векове, след което да се върнат в състояние на латентност от векове до хилядолетия."

Маунт Адамс обикновено предизвиква ефузивни изригвания, характеризиращи се с бавно движещи се потоци лава, а не с разрушителни, експлозивни изригвания. Върхът има голям участък от нестабилна и отслабена скала. Ако се случи изригване, основната опасност ще дойде от лахари или кални потоци от скали, пепел и лед, "които се издигат надолу по течението като бързо течащ бетон", пише в изявление представител на USGS.

Майор каза, че като цяло "вулканите ще излъчват доста силно", ако се насочват към изригване, предизвиквайки много земетресения, които се увеличават по размер и честота. Неотдавнашното леко земетресение не се вписва в този модел.

Земята около вулкана също ще се деформира, тъй като магмата се изтласква нагоре - нещо, което може да се установи с GPS и сателитно наблюдение - и вулканът започва да отделя газове. "Това са основните неща, за които следим, за да ни дадат представа дали един вулкан може да се издига към изригване или не", каза Майор. "Напълно очакваме да видим тези видове промени във всеки от нашите вулкани, ако започнат да се движат към изригване."

В момента планината Адамс има само една постоянна станция за сеизмичен мониторинг на около 11 км югозападно от върха. Има планове за инсталиране на още постоянни станции на мястото следващото лято, каза Майор.

"В този момент просто нямаме достатъчно данни, за да кажем нещо много", добави той. "След като новите временни станции, които инсталираме, имаха възможност да събират данни за известно време, ще бъдем в много по-добра позиция да оценим потенциалните причини и значението на тази сеизмична активност и след това да определим дали са необходими допълнителни действия ."

Дейвид Пайл, вулканолог от Оксфордския университет в Обединеното кралство, каза, че скорошните земетресения могат да бъдат причинени от "цял набор от процеси", включително скърцането на скалите поради вътрешни напрежения и деформации, пише Meteo Balkans.

"В планината Адамс малкият клъстер от открити събития е необичаен, като се има предвид колко тих е бил вулканът през последните 40 години", обясни Пайл. "Това не е причина за тревога и е твърде рано да се диагностицира причината, но "сентинелният сеизмометър" [постоянната станция] свърши работата си и екипът, който наблюдава вулкана, вече ще може да го следи по-отблизо под повърхността, използвайки масива от наземни и сателитни инструменти, до които имат достъп."