• ТЯ СЕ ВЪРНА ЗАРАДИ НАС. Св. Петка напуска обителта си в Египет, за да лекува и да остави целебните си мощи у нас.
  Животът на света Петка е изпълнен с лишения, изпитания и добротворство. Отива си от този свят в самота и забравена от всички. Мощите й обаче излъчват невероятна духовна сила, която обединява религии и преклонява царе през вековете. Дори и днес света Петка се моли за всички нас.

• НЯМАТ КРАЙ ЧУДЕСАТА Й. Светицата дарява с рожби бездетни семейства, лекува деца, а "сълзите" й връщат зрението.
  Св. Петка е най-почитаната българска светица. Храмовете, издигнати в нейна чест, са над 130 в цяла България. Екип на Списание 8 обиколи някои от тях – в Трънско, в Плевен, в София и в с. Борика, Софийско, в Белчин и др., за да провери действително ли светицата помага и до днес.  Този разказ е от района на Трънско, защото тук открихме истинско съзвездие от светли хора, които тачат покровителката на България и са свидетели на чудесата й.
• ОБЩУВА СЪС СВЕТЛИТЕ ДУШИ НА ЗЕМЯТА. Св. Петка си общува със св. Терапонтий и с Ванга. Той пише житието й, а пророчицата й издига бял храм.

• Светците прекосяват световете, защото обитават друго измерение, редом с ангелите. От там ни изпращат знаци, а мощите им вършат чудеса векове след като са извървели земния си път. За света Петка се знае, че може да преминава границата между отвъдното, миналото и бъдното, да общува със светли души и да им предава послания - било в сънищата, било като видение или по друг мистичен начин. Подобно на други светии тя дава наставления, съвети и им помага в богоугодните дела за утеха на страдащите.

НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ И ПОВЕРИЯ

Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.

Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва " На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.

След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – "за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая "полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

През тоизи период жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре, душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й.

Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък.

В този ден от седмицата жените не похващат домашна работа – не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви, превърната в змия, и ще накаже хората с болести и дори със смърт.

На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен "Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Поверия за времето:

Каквото е времето на Петковден, такова ще е и на Димитровден, и на Архангеловден.

Ако на Петковден грее слънце – зимата ще е лоша, а ако вали – добра.

Ако около Петковден вали сняг, зимата няма да е люта и зла.

Ако на Петковден има буря, на Свети четеридесет мъченици (9 март) времето ще е лошо.

Ако листата на дърветата не окапят до Петковден, зимата ще е лоша.

Ако в дните около Петковден овцете лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, с малко сняг, ако се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.