Да си толерантен е призивът на съвременния свят. Да уважаваш и разбираш просяка пред входа, ромите в съседните бараки, напевите от следобедната молитва на мюезина или пък онзи мъж, обезобразен от детски паралич, с когото всеки път като се разминете, си мислиш "Пази боже". Можем ли да бъдем толерантни?

На днешния ден се отбелязва Международният ден на толерантността, чийто принципи са приети от държавите членки на ЮНЕСКО в специална декларация на 16 ноември 1995 г. Година след това по предложение на ООН този ден се чества по света като време, в което да проявим своята толерантност към различните, ощетените по някакъв начин наши себеподобни и да признаем правото им да се самоизявяват.

Зачестяват опитите за постигане на ниво на търпимост, или по-евфемистичния термин "толерантност", по света и у нас. Масови кампании за съвместни културни или творчески дейности с цел опознаване на инакомислието, възможности за образование и работа в редица развити страни на хора от различни етноси, религии и социален статус. Да, това говори за разбиране и приемане на другите, или пък е прокламация на нечии интереси?

Сигурно още много по 15 години ще минат, за да се разпаднат градските гета или за да намерят хората с увреждания подобаващо място в обществото. Културните  различия между хората, проявени в традициите, музиката и фолклора като цяло, отдавна са на по-високо стъпало в скалата за толерантност. Все пак няма как да останеш безразличен към мистицизма и екзотиката на древни култури като Индия и Китай, например, но достатъчно ли е това, за да приемем носителите на същите тези култури в собствения си живот, град, дом?

А и в крайна сметка за каква толерантност става въпрос - на европейците и американците към останалия свят или обратното?

Трябва да сме толерантни, защото всички сме хора и ако не бяхме различни, сигурно светът би умрял от скука и сивота. Това не е сложно за разбиране като информация, но реалността не е утопична и често пъти е жестока. Любовта и разбирателството между представителите на човешкия вид е прекрасен завет на не една религия и философско течение, но не всеки е готов на такова великодушие, най-много да извърши някой акт на безразличие, отъждествявайки го с толерантност.

Въпреки по-горе написаното, бъдете толерантни поне за малко и сигурно ще се почуствате по-добри и по-щастливи. Ако успеете пък да накарате някой друг да се почуства така, още по-добре!

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg