Честваме Св. Петка! Ето какви са традицията и поверията на Петковден
Уикипедия
На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана още Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва " На Петковден ралото да ти е под стрехата".
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано". представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен "Света Петка", се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Днес имен ден празнуват имената Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Параскева, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.
Предсказания за зимата – В някои райони се вярва, че времето на Петковден предсказва каква ще бъде зимата:
- Каквото е времето на Петковден, такова ще е и на Димитровден, и на Архангеловден.
- Ако денят е студен и ветровит, зимата ще бъде тежка
- Ако на Петковден грее слънце – зимата ще е лоша, а ако вали – добра.
- Ако около Петковден вали сняг, зимата няма да е люта и зла.
- Ако на Петковден има буря, на Свети четеридесет мъченици (9 март) времето ще е лошо.
- Ако на сутринта на Петковден има мъгла, се смята, че зимата ще бъде влажна, но мека, без тежки студове.
- Ако листата на дърветата не окапят до Петковден, зимата ще е лоша.
- Ако в дните около Петковден овцете лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, с малко сняг, ако се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.
Какво НЕ се прави на Петковден?
-
Домакинска работа: Смята се за лоша поличба да се върши каквато и да е домакинска работа на този ден. Това включва пране, чистене и шиене.
-
Пост: Въпреки че не е строго правило, много хора избират да постят на Петковден, тъй като това е специален ден за почитане на Свети Петка.
-
Пътуване: Някои хора избягват да пътуват на дълги разстояния на този ден поради страх от злополуки.
-
Финансови транзакции: Някои смятат, че не е добре да сключвате сделки или да извършвате финансови транзакции на Петковден.
-
Спорове: Опитайте се да избегнете всякакви спорове или конфликти на този ден, тъй като се смята, че те могат да донесат лош късмет.
-
Неблагодарност: В някои региони се смята за лош късмет да показвате неблагодарност или лошо поведение на Петковден.
