Архитектурно - етнографски комплекс "Етъра"
АЕК "Етъра" е единственият по рода си музей не само в България, но и на Балканския полуостров. Той е разположен на 8 км от град Габрово, в коритото на река Сивек. Идеята за изграждането му принадлежи на големия български етнограф и художник Лазар Донков. Строителството започва на 22 април 1963 г. и продължава близо година и половина - "Етъра" е открит на 7 септември 1964-а. По-късно Донков обяснява, че идеята му е дошла, когато осъзнал един от големите недостатъци на традиционните музеи - че посетителите им се чувстват изолирани и не могат да потънат в атмосферата на миналото. Тогава той решил, че ще е прекрасно, ако се организира своеобразен музей на открито, където хората да могат да придобият реална представа за живота през Възраждането.
Основната цел, която си поставя Лазар Донков при изграждането на "Етъра", е да пресъздаде достоверно и детайлно занаятчийския, икономически, стопански и обществен живот в Габрово и Габровския край през втората половина на XVIII и XIX в. - време, през което в района се развиват 26 занаята, чиято продукция достига до Виена, Марсилия и Анадола. Още от самото начало екипът на музея на открито започва усилено да прави възстановки на различни работилници и сгради със социална значимост, характерни за споменатия период. Сред тях централно място е отредено на съоръженията, задвижвани чрез водна сила. Постепенно на двата бряга на река Сивек се появяват тепавица, воденица - караджейка, валявица, ножарска работилница, воденица - долапкиня, струг за гаванки, гайтанджийница, бояджийница, бичкиджийница, струг за бъклици, табахана, куюмджийница, кафене, шекерджийница, работилница за народни музикални инструменти и много други занаятчийски съоръжения, които привличат вниманието на все повече български и чуждестранни посетители.
"Етъра" бързо набира популярност. През 1966 г. той е обявен за самостоятелен музей с директор основателя му Лазар Донков. Предварителният план за развитие е стриктно спазван. Той концентрира усилията на екипа в три посоки: реставрация на възрожденски обекти, разположени на територията на самия музей на открито, пренасяне на оригинални съоръжения от други места в региона и изграждане на точни копия чрез използване на подробни скици. Постепенно броят на изложените занаятчийски, стопански и обществени обекти в "Етъра", представящи реалистично традиционния занаятчийски живот в Габрово от времето на Възраждането, достига 50. Важна подробност е, че всички съоръжения са действащи и майстори показват как точно се е извършвало в реалния живот изработването на различни занаятчийски произведения, разговарят с посетителите и спазаряват с тях изделията си.
За по-образното представяне на възрожденския живот в "Етъра" спомага и фактът, че в музея е организирана чаршия с двуетажни къщи, чийто първи кат се заема от работилници, което съвсем точно отразява действителността през XIX в. В комплекса са представени и сгради с обществено значение - чешми, часовникови кули, мостове и църква с килийно училище. За ефективността на идеите на Лазар Донков говори огромният брой посетители, посрещани в Архитектурно-етнографския комплекс - от откриването му досега през "Етъра" са минали над 10 милиона човека, като рекорд е поставен през 1981 година с 552 350 души.
След реформите от 1989 г. екипът на музея се старае да бъде в крак с новостите и да поддържа атрактивността си за туристите. Организират се курсове за любители, даващи възможност на посетителите да изучават традиционни габровски занаяти - плетене на царевична шума, багрене с растителни бои, изографисване, кожухарство, дърворезба, изработка на народни музикални инструменти, ножарство, тъкачество. В "Етъра" също така се провежда ежегоден панаир на традиционните народни занаяти, който продължава между 2 и 4 септември.
Музеят на открито е един от Стоте туристически обекти на БТС.
