Вход | Регистрация

Плевен 21°C

Хиляди чиги ще плуват на воля в Дунав

Хиляди чиги ще плуват на воля в Дунав
Румен Добрев - WWF

Няколко хиляди риби чига разселват днес за първи път в Природен парк "Персина". Инициативата за това е на международната организация WWF и ще стартира около 13 ч.

Застрашените риби са генетично чисти с доказан произход от река Дунав, каза Стоян Михов, ръководител "Природозащитна дейност" във WWF България.

"Дунавските чиги ще се връщат отново в Дунав, тъй като за рибите е наследствено заложено да се връщат на едни и същи места за размножаване. За да имат шанс да се ориентират и оцелеят в реката, чигите са отгледани в близки до естествените условия в земно-насипни басейни, където са се хранили с естествена храна", добави още Михов.

"Много важно е да опазим реката жива и условия, които да позволят на обитателите й да оцелеят и да се размножават. Това е работещият начин да опазваме видовете, много по-сигурен, отколкото да се опитваме да връщаме в природата тези, които вече сме унищожили или изгонили от местообитанието им.”, коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България.

Проектът "Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България", финансиран от оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." , предвижда WWF да разсели 50 000 малки есетри. Те ще бъдат маркирани в левия преден плавник с малка магнитна марка с уникален номер. Чрез тях ще бъдат проследени по-добре миграционните пътища на есетрите и местата им за размножаване.

Чига (Acipeser ruthenus) - един от шестте дунавски есетрови вида и единственият, който не мигрира в Черно море. Тя е най-дребната есетра - достига над 1 м дължина, а понякога някои риби стигат и до 3 м. За разлика от другите есетри, тя е "само" застрашен вид. Братовчедите й нямат този късмет - моруната (Huso huso), руската есетра (Acipenser gueldensteadti) и пъстругата (Acipenser stellatus) са критично застрашени, а шипът и атлантическата есетра са вече изчезнали видове.

Можете да следите на живо пускането на чигите във Facebook страницата на WWF: www.facebook.com/WWFBulgaria.



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар