Изложбата "Култ и обред през вековете" бе открита днес в Регионалния исторически музей /РИМ/ в Габрово.

В нея са изложени предмети и вещи от ритуално-обредни практики в Габровския край още в епохата на средния палеолит и почти до наши дни.

В ранно – и късножелязната епоха се развива култът към природните феномени и висшите същества - Великата Богиня майка и синът й - богът Слънце. Появяват се специално изградени светилища, където специално жреческо съсловие извършва култа. Ритуално убивани предмети, които се депонират в земята, и придружават мъртвите в задгробния живот съставят прочутите тракийски съкровища. В проучените досега светилища се наблюдава приемственост на обредите от ранножелязната епоха до ІV в. С налагането на християнството настъпват важни изменения в култовите обекти, обреди и практики, поясняват специалистите от РИМ.

Тракийската липса на монументална архитектура се заменя в късната античност с големите християнски храмове, заети от римската гражданска архитектура. Основните събития в християнството са отразени в литургичния ритуал и са представени в живописната украса на храма. Художественото пространство и време на ортодоксалното изкуство се явяват средство за достигане на литургическо богообщение. Като установени от църквата, християнските обреди се отличават от простонародното еклектично суеверие. В църквата обредът е външната страна на тайнството, което съобщава на вярващите Божията благодат.

За тази цел християнството развива много подробна система от действия, извършвани от специално обособена в обществото и твърдо йерархизирана група свещенослужители, които обличат специфични одежи, ползват определени култови предмети (църковна утвар) и канонично определени богослужебни книги.

По време на Втората българска държава културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превърнала местни култове в общоправославни, а столицата – в средище на святост. Така в Габровския край бил пренесен култът към най-популярната до ден днешен българска светица – Св. Преподобна Петка Търновска. Средновековните храмове твърдо спазват приемственост с античните църкви, около и в тях се погребват мъртвите, за да се привлече божията благодат и милост. Тази практика остава в сила чак до Освобождението.

"Системата от обреди, характеризиращи културата на традиционния колектив, има свой ритъм в социалното време, който кореспондира с емпиричното време на бита. Централно звено на локалната обредност е патриархалния дом. Социалната дейност на индивида и на съставящите обществото групи непрекъснато се ритуализира. Най-важните за него обреди са инициационните – кръщене, годеж, сватба, погребение. Традиционният календар пренася през времето приемствеността между езическата древност и християнството в религиозния им синкретизъм, който формира белезите на т.нар. народно християнство. Специфични народни светилища, където се синкретизират християнски и езически практики са оброчищата (църковища). В тях се правят жертвоприношения за семейството или селото като знак на благодарност към Бога или личния светец-покровител", сочат изследванията.

Българското градско общество не скъсва напълно връзката си с традиционната култура отпреди Освобождението. Засилва се ролята на Православната църква като организатор и морален стожер на социума. След 1944 г. ритуалната система, свързана с организирането и поддържането на реда в традиционния колектив, претърпява най-сериозни преобразувания. Поради обвързаността на традиционната обредност с религията, комунистическата идеология се насочва към отхвърлянето на религиозните елементи, свързани с християнските ценности от празничната система. Държавната политика се опитва да подмени изцяло ритуално-обредната система, в качеството й на основен стожер на културата на традиционната общност, с нова такава, "социалистическа” по дух, където се залага на светския, празничен характер.

Въведени са граждански ритуали, традиционите празници получават нови имена и най-често стават трудови – дни на различните професии, както и нови семейни празници. Днес, само най-популярните елементи на традиционната обредност са оцелели под формата на светски празнични обичаи, без да се съзнава истинския им смисъл. Възраждането на влиянието на православната църква в обществения живот възвръща все повече хора към участие в християнската обредност

Изложбата "Култ и обред през вековете" ще остане в РИМ - Габрово до 1 юли.

<<Sever.bg във Facebook>>