Днес жителите на град Левски ще празнуват 66 години от обявяването му за такъв. Предвидените от Общината тържества са в реда на нещата и така трябва да бъде. В такива дни, колкото и да сме уморени, нервни и недоволни, има ли повод да се веселим - определено знаем как да го правим. Народното веселие ще се отприщи с концерт на самодейци още на 16 юли.

По-сериозният момент идва на самата дата - 18 юли, когато цяла България ще отбележи 174 години от рождението на Апостола на свободата - Васил Левски.

И сега ще ви кажа какво не ми се връзва и защо коментирам новината. По-точно какво ме вбесява!

Ако празникът беше само по повод годишнината на града, тогава всякакви музикални форми са допустими и даже нужни - да се покаже каква културна и творческа самодейност се развиват в този район, да се поканят и гости за тържеството - така се прави...

Но никак не ми се връзва честването на рождението на Великия Апостол да бъде отбелязано с... чалга концерт. И след него - дискотека...

Ашколсун, бабо, машаллах... Как иначе подрастващите ще запомнят, че на 18 юли се е родил човекът, който е дал живота си за свободата на родината ни, и който е мечтал за "чиста и свята република, в която всички да са равни", ако не го свържат с чалга концерт на техен поп-фолк идол?

Те ще запомнят, че на празника на град Левски е пяла известна фолк-дива. И, ако някой (случайно) ги попита за рождената дата на Апостола, най-вероятно ще отговорят "А-а-а, незнам, но тогава имаше страхотен концерт на поп-фолк звезда за празника на града ни". И, толкова! Страшно е... И тъжно е, Апостоле...

Колко велики българи честваме, за да си позволяваме да превръщаме техните дни на чалга сцена?! И децата, кълчейки се и подражавайки на фалшивите силиконови идоли, ще могат ли някога да осъзнаят какво е искал да каже Дякона, когато е написал в тефтерчето си "Народе" и е добавил четири въпросителни след това?

А след концерта на поредната фолк-дива щафетата в музикалните предпочитания ще поеме дисководещият. И пак "Народе" с въпросителните - "и мало, и голямо" ще се поклаща в ритъма на кючеците и ще се "чувства горд, че е българин" на този ден. 

Слепият народ ще изпада в истерия под влиянието на оковаващите ритми на чужда музика с български текстове (а то пък и едни текстове...!), без да си даде сметка, че сам се вкарва в още по-голямо и страшно робство от това, срещу което се е борил Левски - робството на духа. Защо така не "истерясваме", когато слушаме българската народна музика - преминала през османското робство и оцеляла?

Въпросът е риторичен и го зададох като въздишка... Всеки може да си отговори сам, ако има смелостта и доблестта да се погледне в огледалото... Но, стига за това - всеки има глава на раменете си, акъл в главата си и нещо като съвест...

Град Левски днес има празник. А на празник се сипят пожелания. Затова и аз ще направя своето:

Народе... от гр. Левски - весели се! Никой не може и не бива да ти отнема това право! Но се замисли как се веселиш и какво те весели! Запитай се кое те кара да се чувстваш човек и "горд българин" - чалгата ли, която от две десетилетия проми неусетно мозъците, и продължава да опошлява поколенията ни с "... ох, банана, кеф ми стана..." и "... тез червени домати...", или гордостта, че имаш примера на толкова велик патриот като Левски и си част от неговия достоен и непримирим народ?

И, ако (не дай, Боже!) отговорът ти е в полза на чалгата - значи заслужаваме участта си...!

Помисли, преди да завъртиш гюбека точно на този ден...

Да е честит празникът на града!