Вход | Регистрация

Плевен 21°C

„Да научим повече“: Известни българи от Плевенска област

„Да научим повече“: Известни българи от Плевенска област
Снимка: Булфото

Представянето на известни българи от Централния Север, включени в книгата на инж. Ивелин Любомиров Михайлов "Бележити българи на съвременна България", продължава с Плевенска област. 10 са известните хора от този регион – вижте с какво...

946388

Иван Желязков е професор, доктор на физическите науки и изявен учен с международно признание. Роден е в Павликени, но детството и юношеството му са свързани повече с гр. Левски. Завършва висше образование по физика в СУ "Св. Климент Охридски" и продължава като преподавател, израствайки в кариерата си до професор. През 1070 г. защитава дисертация в Московския държавен университет и му е присъдена научна степен "кандидат на физико-математическите науки", легализирана у нас като "доктор по физика".

Преподавателската му работа в СУ е свързана с преподаването на основни курсове по физика, физика на плазмата, трептения и вълни, както и програмиране на Fortran 90, увод в LaTeX, числени симулации на плазма, физика на космическата плазма. Научните му интереси са в областта на газоразрядната и астрофизична плазма. В тази област има публикувани в пълен текст 182 статии и доклади на международни конференции по физически науки. Съавтор е и на 10 учебника и сборници по физика за средните училища, както и на две книги за студенти.

Освен в България, проф. Желязков е работил като физик-плазмист в Рурския университет в Бохум, в университетите в Дюселдорф и Хайделберг, в Института по астрофизика в Потсдам и на други места. Официален член е на комисията "Вълна и плазма"на Международния съюз по радионауки в Гент (Белгия), член е на института по космически изследвания и технологии към БАН и на редакционната колегия Bulgarian Jurnal ot Phisics. Награден е с два медала и медал със синя лента на СУ за отлична преподавателска и научно-изследователска дейност.

946384

Милко Николаев Аспарухов е доцент, д-р, археолог. Директор е на Военно-историческите музеи в Плевен. Роден е в с. Обнова, завършва НУИ "П. Пипков" в Плевен, в клас по пиано. Продължава образованието си в историческия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Повече от 20 г. работи в областта на средновековната българска археология и участва като научен ръководител в археологическите проучвания на средновековния град Никопол и в екипа по проучване на късноантичната и средновековна крепост Сторгозия при Плевен.

Включва се в проучванията и на средновековното селище, възникнало на мястото на античния град Улпия Ескус при с. Гиген. През 2000 г. подписва договор за опазване и възстановяване на паметниците, свързани с Руско-турската война (1877-1878) с Общоруската обществена организация "Союз друзей Болгарии" и с Международния кинофорум "Золотой витязь".

Съвместната дейност полага началото на приятелски отношения между Община Плевен, Централен административен окръг и ръководството на Тагански район на град Москва, които по-късно подписват и договор за сътрудничество. Доц. д-р Аспарухов е подготвил и реализирал няколко изложби в Русия на тема "Руско-турската война 1877-1878 г", показани в Държавния музей "Ал. С. Пушкин", в Музея за древноруска култура и изкуство "Андрей Рубльов", в Андрониковския манастир, в палатите на Владимиро-Суздалския музей - резерват в гр. Владимир и в Българския културен институт в Москва.

Автор е на две монографии, повече от 40 научни статии, публикувани в български, руски, английски и италиански издания. Организирал е в Плевен 5-та и 21-та Световни конференции на Международния съвет на панорамите, с участието на специалисти от 4 континента. За приноса му при създаване на експозицията на Регионалния исторически музей в плевен през 1984 г. е удостоен от Държавния съвет на Народна република България с орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен. Удостоен е и с множество други отличия.

946392

Александър Балкански е световна легенда в цирковото изкуство и носител на много престижни награди. Роден е в Плевен, но произхожда от италианската циркова фамилия Малеволти, занимаваща се с цирково изкуство във Флоренция от 1820 г. Започва цирковата си кариера едва 5-годишен, с петима педагози. Дебютът му е на 9-годишна възраст с номера "Партерна акробатика". Първият солистичен номер "Скокове на опъната тел" създава през 1958 г.

С този номер печели и лауреатско звание на I-вия български цирков фестивал, както и званието "Универсален артист" , владеещ 5 от 7-те циркови жанра до съвършенство.

На 07.07.77 г. Балкански пада от трапеца. Предпазното въже се къса и той прави полет от 11 метра, като прелита купола на цирка цели 29 метра и пада на цимента във фоайето! Оживява след множество травми и само след седмица е отново на трапеца под купола. През 1980 г. Балкански създава именитата трупа Акробати с кокили на трамплини – Балкански, състояща се от 15 акробати. С тази трупа Балкански създава 5 номера.

946386

Плевенският писател Георги Константинов е носител на многобройни награди за поезия и литература. Висшето си образование завършва в СУ "Климент Охридски", специалност "Българска филология". Работи като литературен редактор в БНТ, дълги години е главен редактор на юношеското литературно списание "Родна реч".

През 1983 г. започва работа като главен редактор на сп. "Пламък", а през 1993 г. става главен директор на ИК "Пламък", където е и до сега. Бил е народен представител във Великото народно събрание, зам.-министър на културата (1995-1997 г.), главен секретар на Съюза на българските писатели.

Стихотворения на Георги Христов са включени в редица чуждестранни антологии – на английски, френски, немски, японски, руски, турски, гръцки, хинди, фарси и др. езици. Пише и хумористична проза за деца. Автор е на книги с есеистика.

Носител е на множество награди. Два пти е номиниран за носител на световната награда за детска литература "Х. Кр. Андерсен".

 

946385

Доц. д-р инж. Христо Атанасов Крачунов е висококвалифициран учен с богат преподавателски опит. Роден е в Червен бряг и там завършва Политехническа гимназия.

Дипломира се като магистър машинен инженер по специалност "Технология на машиностроенето и металите" в ТУ – Варна. След 1975 г. постъпва като асистент в катедра "Технология на машиностроенето и металорежещите машини" в ТУ – Варна.

През 1981 г. защитава докторска степен. През 1991 г. се рехабилитира по специалност "Технология на машиностроенето". След 2001 г. работи като доцент в катедра "Икономика и мениджмънт" в ТУ – Варна, където е водил занятия по няколко дисциплини.

Доц. Крачунов е автор на над 200 публикации в национални и международни форуми и издания. Написал е 6 учебника и учебни помагала и две монографии.

Бил е научен ръководител на над 150 дипломанти и 6 докторанти и научен ръководител на над 35 научни и научно-приложни проекта и разработки.

Отговорен редактор е на международното списание "Устойчиво развитие".

 

946394

Данаил Великов Мицев е признат даровит художник. Член е на Представителството на СБХ Плевен и на Съюза на българските художници. Роден е в плевенското село Крета и още от 3-годишен се хваща за четката.

Завършва с отличие Художествената гимназия в София, а след това продължава в Художествената академия, където е приет без конкурсен изпит. Но още през първата година на обучението си е изключен по политически причини. Така, докато някои правят кариера, Данаил Мицев се усъвършенства в рисуването и се учи от живота.

През 1989 г. в Никопол представя първата си самостоятелна изложба, която привлича погледите на ценители и критика. Самобитния му талант и дългогодишни творчески търсения и интересни решения привличат софийски галеристи, които започват да излагат картините му. След изложба в Гранд хотел "Шератон" мечтата на художника да види Монмартът - Париж се сбъдва.

Няколко месеца Мицев рисува във френската столица и си сверява изкуството с това на художници от цял свят. Зареден с нова енергия и кураж, творецът приема покана и прави две изложби в Лондон, а малко по-късно в Кеймбридж. За кратко време негови картини са разпродадени на частни галерии.

Освен с рисуване, художникът излива творческата си душа и чрез поезията. По непретенциозен начин поднася богатата си душевност в книгите "Небесен звън" и "Стон". През 2012 г. Данаил Мицев печели наградата в областта на изобразителното изкуство "КДК АРТ" на Община Плевен за постижения в областта на културата. Същата година на Национално биенале получава диплом за цялостно представяне. Негови творби се намират в частни галерии и колекции по целия свят.

946383

 

Лидия Налбантова е учител, талантлива поетеса и общественик. Родена е в плевенското село Долни Луковит. Израства в многодетно семейство с възрожденски традиции и с жив интерес към изкуството.

След средното си образование в гимназията в Пелово (сега гр. Искър), завършва Учителския институт в Плевен. После 15 г. учи децата на родопските миньори в Мадан. От 1987 г. е назначена за учителка в Хасково, където живее и до сега.

Там прави и първите си успешни крачки в поезията – много национални вестници отпечатват нейни стихове, епиграми и афоризми. От 1992 г. започват да излизат нейните лирични и сатиричнио книги и тя бързо се утвърждава като талантлива поетеса.

През 2003-2004 г. е класирана във II и IV национален конкурс на радио и телевизия "Веселина". Нейни афоризми са поместени в сборник с афоризми "Законите на Мърфи" през 2010, 2011 и 2012 г.

Лидия Налбантова е получила много регионални и национални грамоти и награди от конкурси. Член е на Съюза на независимите български писатели.

946387

Откривателят на новото смятане на XXI в. е Илия Христов Петров. Роден е в с. Шамлиево, Никополска околия, сега с. Долни Вит, Гулянска община. Завършва Стопанската академия в Свищов и специализира социално осигуряване в София. Работи като финансов ревизор и главен финансов ревизор по държавно обществено осигуряване. Издал е нова универсална миниатюрна таблица "Табличен калкулатор", регистрирана в Института по изобретения и рационализации в България, съгласно Закона за търговските марки. За първи път в света Илия Петров открива нова цифрова програма на таблицата за умножение. Той е изнесъл лекции за новото смятане пред ученици в София, Брюксел, Женева, Букурещ и Лондон.

Човечеството познава таблицата за умножение от 1800 г. преди новата ера във Вавилон и оттогава до сега таблицата не е променена. Хиляда година след това и други велики открития зна човечеството, в България, в Плевен, Илия Петров открива ново смятане и нова бройна система едно-девет. Пръв в света Илия Петров записва при умножение произведението направо в един ред с умножение и без умножение. През последните 10 г. българският изобретател е получил много награди и признания на световни изложения за книгата си " Жив компютър". За реализиране на мечтата на човечеството, при умножение на двуцифрени, трицифрени, четирицифрени и петцифрени числа произведенията да се записват направо в един ред без умножение, българинът е получил 4 златни медали, по един сребърен и бронзов, 2 позлатени купи и 1 статуетка.

В началото на 2011 г. излезе от печат книгата на Илия Петров "Ново смятане – кодирани цифрови програми – таблица на нулите", издание на Съюза на учените в България. Българинът е посветил новото смятане и таблицата на нулите на децата от цялата планета.

946382

Доц. д-р дм Венци Бончев Росманов от Тетевен е водещ учен в областта на гръбначната хирургия, ортопедията и травматологията.

След завършване на медицина във ВМИ – Плевен специализира дългосрочно във Франция, Австрия, Ню Йорк, Швейцария.Защитава докторска дисертация с приноси в хирургичната реконструкция на тазобедрената става при възрастни, която е разработвал в България и Института за приложни технически науки в Лион, Франция.

След завръщането си в страната въвежда в ежедневната практика у нас редица съвременни операции. Автор е на изобретение, с което през 80-те години, на база на компютърен анализ, са произведени и внедрени в практиката първите в света индивидуални ендопротези при широки резакции на тазовите кости, ангажирани от първични туморни лезии.

Организирал е първите интердисциплинарни симпозиуми по проблемите на гръбначната хирургия у нас. Подготвял е специализанти по ортопедия и травматология, които сега са утвърдени лекари. Работи в УМБАЛ, Плевен и СБАЛОТХС "Св. Пантелеймон" - Плевен.

Доц. д-р Росманов е и запален алпинист. Член е на БТС и председател на ТД "Кайлъшка долина" - Плевен. Участвал е в експедиции в Памир, Кавказ и пещерата Жан-Бернар в Алпите. Владее френски, английски и руски.

946410

Вили Венеткова Томова е библиограф, автор на много стойностни книги. Родена е в Обнова.

Две години учи в Държавния библиотекарски институт в София, после се премества във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Библиотекознание и библиографии".

След завършване на висшето си образование работи в Детския отдел на библиотеката в Червен бряг, после постъпва в РБ "Христо Смирненски" - Плевен.

От 1995 г. отговаря за краеведската дейност на библиотеката. Самостоятелно и в съавторство съставя библиографски указатели на теми, свързани с историята и културата на Плевенския край.

Има над 20 публикации на краеведски теми и за краеведската дейност на библиотеката в Плевен, публикувани в централен и местен печат.

* Подробните материали може да прочетете в книгата "Бележити българи на съвременна България". Снимките са направени от книгата.

<<Sever.bg във Facebook>>

 

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар