Соколски манастир "Успение Богородично"
Соколският манастир "Успение богородично" е разположен на северните склонове на Стара планина, на 12 км от град Габрово. Архимандрит Йосиф, който го основава през 1833 година, избира живописната местност Соколова пещера, простираща се край горното течение на река Янтра.
Началото на обителта е повече от скромно. Йосиф и сподвижникът му йеромонах Агапий построяват малка дървена църквичка до входа на близката пещера. На следващата година, вече подпомогнати със средства и труд от жителите на близките села Етъра и Нова махала, те я съборили и на нейно място започнали строежа на запазения и до днес голям храм. Той представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор и е забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. Само няколко години по-късно, през 1836-а, в новооснования манастир било открито килийно училище, в което след време учителствал изтъкнатият възрожденец Никола Бозвели.
През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко, украсяват със стенописи наоса на църквата и обширната й нартика.
Соколовският манастир изиграва голяма роля в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола и го превръща в център на революционната си дейност. По-късно тук намира убежище и Васил Левски. По време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов.
През на Руско-турската война манастирът е превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение. В параклиса на манастира се съхраняват иконите на Св. Богородица и Исус Христос, рисувани от Захари Зограф /1810-1853/.
Соколският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Обявен е за паметник на културата.
